ЕС пристъпва към забрана на руския петрол, а Германия и Унгария смекчиха съпротивата

Унгарският премиер Виктор Орбан и германският канцлер Олаф Шолц в Брюксел, Белгия, 15 декември 2021 г. [EPA-EFE/OLIVIER HOSLET]

Двамата основни опонента на забраната за внос на руски петрол, Германия и Унгария, смекчиха съпротивата си срещу този ход. EURACTIV разглежда възможностите и сегашната криза.

Очакваше се следващият пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия в отговор на нейната инвазия в Украйна да бъде представен на държавите-членки по-рано тази седмица, но вероятно ще бъде  отложен.

Посланиците на ЕС все още не са обсъдили и дори не са видели пакета от санкции, който се очакваше да бъде внесен от върховния представител на блока за външната политика и сигурността Жозеп Борел до сряда (27 април), разбра EURACTIV.

Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон каза пред репортери във Варшава във вторник (26 април), че шестият пакет от санкции се очаква „много скоро“, въпреки че точната дата все още не е потвърдена.

Според няколко дипломати от ЕС, участващи в подготвителните разговори, не е имало движение по темата, а посланиците са били предпазливи да предскажат точния момент, като по-оптимистично настроените твърдят, че предложението ще бъде внесено „най-рано следващата седмица“.

Междувременно Борел каза, че темата ще бъде обсъдена на следващата среща на върха на ЕС в края на май и че не очаква окончателно решение по въпроса преди това.

Какво има в пакета?

„Трудно е да се предвиди кога държавите-членки ще се споразумеят по шестия пакет, но изводът е, че пълната забрана на петрола и газа е малко вероятна и такова предложение няма да бъде прието от всички на този етап“, коментира запознат с темата източник пред EURACTIV.

Около половината от руския износ от 4,7 милиона барела на ден отиват за ЕС. Европа получава приблизително една трета от брутната си налична енергия от петрол и петролни продукти, в сектори от транспорта до производството на химикали.

Европа е платила на Русия 14 милиарда евро за петрол от началото на това, което Москва нарича специална военна операция в Украйна преди два месеца, според изследователската организация Център за изследване на енергията и чист въздух. Прекратяването на доставките би лишило Москва от голям поток от приходи.

Германия, Полша и Нидерландия са най-големите европейски купувачи на руски петрол.

Най-простата мярка за санкциониране на Москва би била забраната на вноса на петрол, в съответствие с ембаргото, наложено от ЕС миналия месец върху руските въглища.

Вместо пълно ембарго, пакетът от санкции може да избере „интелигентни санкции“, които биха могли да включват постепенно премахване на руския петрол или налагане на мита върху износа над определена ценова граница.

Санкциите също могат да се прилагат по различен начин в зависимост от това как се доставя петролът, като се прави разлика между петрола, внесен по тръбопроводи или танкери, посочват дипломати от ЕС.

Премиерът на Естония Кая Калас призова за създаване на ескроу сметка (доверителна сметка с условия), където временно да се задържат част от плащанията на ЕС към Москва за внос на енергия. Това означава, че Русия може да получи достъп до тези пари само на по-късен етап или за определени разходи, като например за медицинско оборудване или дори плащания, за да помогне за възстановяването на повредените градове в Украйна.

Дипломати на ЕС смятат, че е малко вероятно държавите-членки да изберат ескроу сметка, тъй като това би представлявало нарушение на петролните договори и рискува да накара Русия да приложи едностранни ответни мерки, като например прекъсване на енергийните доставки за блока.

Освен петролното ембарго, пакетът се очаква да бъде насочен и към банковия сектор на Русия, включително най-голямата банка в страната „Сбербанк“, предположи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

До момента ЕС не включи „Сбербанк“ в предишните кръгове от санкции, тъй като тя, заедно с „Газпромбанк“, е един от основните канали за плащания за руския петрол и газ, които страните от ЕС купуват въпреки войната в Украйна.

Германия и Унгария смекчават съпротивата си

Украйна и редица държави-членки на ЕС, включително Полша и балтийските страни,  стават нетърпеливи за забрана на руския нефт и газ.

Дипломат от региона коментира, че „решението трябва да е ясно досега, след като нашето предупреждение не е било взето под внимание“. Всяко колебание би влошило нещата в дългосрочен план, добави той.

Италия, която преди това се противопоставяше на незабавното прекратяване на доставките на руски газ, сега призовава за ограничаване на цената му, което според Рим ще лиши Москва от част от нейните ресурси.

Германия и Унгария бяха най-явните противници на незабавната, пълна забрана на руския петрол на фона на опасенията, че подобно действие ще навреди сериозно на собствените им икономики.

Когато става дума за Германия обаче, ситуацията е променена.

След седмици упорита работа Германия стигна „много близо“ до това да може да се отърве напълно от руския петрол, каза във вторник (27 април) германският министър на климата и икономиката Роберт Хабек и предположи, че страната може да сложи край на зависимостта си от Москва „в рамките на дни“.

В момента руският петрол представлява само 12% от доставките на Германия.

Хабек говори пред репортери по време на посещение в Полша, където обсъди, наред с други неща, дали петролните рафинерии в Източна Германия могат да бъдат частично снабдени с доставки през полското пристанище Гданск.

Източници, близки до въпроса, заявиха, че преговорите вероятно са повлияли за потенциална промяна в позицията за преговори за следващия пакет от санкции.

Междувременно Унгария, която в началото яростно се противопостави на всякакви разговори за енергийно ембарго, изглежда също донякъде смекчи съпротивата си.

Според Евростат през 2020 г. Унгария е внесла 44,6% от петрола си от Русия.

Гергели Гуляш, началник на кабинета на премиера, каза миналата седмица, че унгарското правителство „би искало да види какви предложения са поставени на масата и дали тези предложения включват алтернативи за заместване на суровините от Русия“.

Докато Гуляш напълно отхвърли газовото ембарго като „безсмислено“, той каза, че „ситуацията не е много по-добра за петрола, но има малко повече алтернативи“.

Той посочи, че преобразуването на петролната рафинерия MOL в Унгария, ще отнеме няколко месеца и ще струва стотици милиарди форинта.

Ще трябва да се види откъде и в какви количества ЕС може да получи петрола, за да замени руските доставки, какво ще струва този ход и „кой ще плати цената“, каза той.

„Днес не виждаме такава информация, а без нея е безотговорно да се говори за санкции в която и да е друга област“, ​​добави той.

Разрешаването на забраната на руския петрол може също да навреди на вътрешнополитическите цели на Орбан.

За да защити местните потребители от нарастващите цени на горивата, миналата есен Унгария ограничи цените на бензина. Разходите за замразяването на цените в момента са разпределени между големите играчи, малките бензиностанции и правителството. Правителството предоставя някои данъчни облекчения и субсидии, а малките бензиностанции се опитват да покриват собствените си оперативни разходи.

Забраната на руския петрол може сериозно да повлияе на способността на MOL да поддържа таван на цената на бензина, който по-късно ще бъде преразгледан от правителството, но ще бъде в сила поне до 15 май.