Проучване: Западните Балкани да спрат смъртоносното замърсяване с въглища

Най-голямата топлоелектрическа централа в Северна Македония близо до град Битоля. Според доклад на ООН, емисиите на CO2 са се увеличили за първи път от четири години. [ GEORGI LICOVSKI / EPA-EFE ]

Европейският съюз трябва да окаже по-силен натиск върху страните от Западните Балкани, за да декарбонизират енергийните си системи, работещи с въглища, тъй като нивата на замърсяване остават много над праговете на допустимост, според доклад, публикуван във вторник (7 септември) .

Повече от три години и половина изминаха след крайния срок за страните от Западните Балкани да приведат емисиите си в съответствие с границите на замърсяване на ЕС съгласно Договора за енергийната общност. Регионът обаче все още замърсява над шест пъти повече от позволеното.

Западните Балкани имат само 18 въглищни централи в сравнение с 221 в Европа, но те отделят два и половина пъти повече замърсяващ серен диоксид (SO2) от тези в целия  ЕС.

Миналата година дори само Сърбия изпревари целия ЕС по отделени вредни емисии според доклада на групата за опазване на околната среда и правата на човека в Централна и Източна Европа CEE Bankwatch Network.

Цената на замърсяването е огромна. SO2, произвеждан при изгаряне на изкопаеми горива, причинява силно замърсяване на въздуха и има сериозно въздействие върху здравето, особено върху дихателната система. Между 2018 и 2020 г. заради замърсяването са починали 12 000 души – 7 000 в ЕС и 3 700 в Западните Балкани.

Ограниченията на емисиите бяха включени в договора, чрез който през 2005 г. бе създадена  Енергийната общност,  която обединява Европейския съюз и неговите съседи, за да създаде общоевропейски енергиен пазар.

Но през последните две години се наблюдава увеличаване на разликата между ЕС и страните от Западните Балкани, както поради факта, че Западните Балкани не изпълняват задълженията си, така и защото ЕС се декарбонизира много бързо, според Янез Копач, директор на секретариата на Енергийната общност.

Намаляване на финансовите стимули

Почти 10% от общото производство от въглища се изнася в ЕС като евтина енергия.

„Електроенергията от Западните Балкани е замърсяваща. Всички износители, предимно Босна и Херцеговина и Сърбия, извършват екологичен дъмпинг, а също и дъмпинг за здравето. Това е просто нарушение на търговските правила“, каза Копач, който говори в петък (3 септември) на брифинг, на който  представи доклада.

Европа трябва да действа по-решително, отколкото през последните години, каза Пепа Галоп, съветник по енергетиката в Югоизточна Европа в CEE Bankwatch. Един от начините за това е да се използва наскоро предложеният механизъм за корекция на въглеродните граници за възпиране на вноса на електроенергия, произведена от въглища, каза Галоп.

Докладът също така призовава ЕС да засили Договора за енергийната общност, така че нарушенията да водят до големи глоби. Наред с това ЕС би могъл да положи още условия за предприсъединителните фондове и да реши проблема във всеки предприсъединителен доклад, каза Копач.

Премахването на финансовите стимули за политическите лидери в страните от Западните Балкани може да ги спре да субсидират производството на електроенергия от въглища без подходящ контрол на замърсяването на въздуха.

„По принцип е по-изгодно да продължат да убиват  хората от техните страни и съседните държави, за да поддържат тази машина работеща и да извличат печалбите от нея“, казва Денис Зиско от босненската  неправителствена организация Център за екология и енергия в Тузла.