Зелените обявиха война на проектите за ВЕЦ-ове на Западните Балкани

Река Вьоса в Албания. [Shutterstock/Michaela Klenkova]

shutterstock_1718858767-800x450

Зелените законодатели в Европейския парламент са доволни, че Албания няма да строи водноелектрическа централа в защитена зона. Централите, планирани в долното и горното течение на река Вьоса няма да бъдат изградени, заради протестите на граждани, организации и известни актьори по цял свят.

Съобщението направи албанският премиер Еди Рама в Туитър.

“Няма да бъде изградена ВЕЦ в долната част на Вьоса, една от последните диви реки в Европа”, написа той.

Евродепутатите приветстваха решението, като заявиха че то “ще има безценно въздействие върху околната среда и биологичното разнообразие в една от последните свободно течащи реки в Европа”.

Но сега активистите се опасяват, че инвестиционният план за Западните Балкани, който трябва да бъде представен във вторник, ще предложи скромно финансиране за проекти за възобновяема енергия, различни от хидроенергията. По-рано Европейската комисия обеща да насърчи зелени и цифрови проекти, защото са от “централна роля за възобновяване и модернизиране на икономиките на Западните Балкани.” Според евродепутатите обаче сега ситуацията е друга и бюджетите са свити.

Комисарят на ЕС за разширяване и съседство, Оливер Варели, по-рано заяви, че инвестициите на ЕС в регионите ще подкрепят свързаност на енергетиката, транспорта и зелените инициативи, за да се доближи регионът “възможно най-близо до икономиката на ЕС“.

Сега Зелените настояват Комисията да се придържа към плана.

“Зеленият договор е предпоставката за политиката между ЕС и Западните Балкани. Комисар Варели трябва да гарантира това в своите предложения и не трябва да прокарва собствения си дневен ред “, каза Томас Вайц, австрийски евродепутат, който е съпредседател на Зелените в парламента.

Инвестиционният план също не се радва на единодушна подкрепа от Европейската комисия. Няколко отдела на Комисията също дадоха отрицателни становища за зелените аспекти на стратегията за финансиране по време на вътрешна консултация на изпълнителната власт, научи EURACTIV.

В Западните Балкани са планирани за изграждане около 2800 малки водноелектрически централи. Прирозащитници обаче казват, че те ще навредят сериозно на речните екосистеми, а и имат относително малка полза. С производителност на електроенергията по-малка от 10MW, те ще допринесат незначително за енергийните нужди.

Един от основните двигатели на хидроенергийния бум на Западните Балкани е наличието на публични субсидии, подкрепени с дългосрочни договори, изплащани на производителите на възобновяема енергия.

“Не става въпрос само за природата и биологичното разнообразие, но и за върховенството на закона, участието на обществеността и борбата с корупцията“, каза Габриел Швадерер, изпълнителен директор в природозащитната неправителствена организация EuroNatur.

Швадерер каза, че много от разрешителните за строеж на малки водни проекти са незаконни: местните участници често се игнорират закона заради печалба.

“Разходите за малки водноелектрически централи също са по-трудни за предвиждане заради особености в терена, което води до съвсем различни разходи за проектите“, каза Швадерер.

За разлика от тях слънчевите ферми имат ясни международни цени и по-предсказуеми строителни разходи, което ги прави по-лесни за планиране на обществени поръчки.

“Предполагаме, че при малките водноелектрически централи е много по-лесно да се скрият неща, отколкото например в инвестиции в слънчева енергия, където има световен пазар, който е повече или по-малко прозрачен“, каза Швадерер пред EURACTIV.

Проблемите могат да имат по-големи последици за енергийния преход. Доклад от 2019 г. на мрежа от екологични неправителствени организации установява, че “корупцията в системата за стимулиране на възобновяемите източници застрашава общественото приемане на целия преход към енергийно ефективна енергийна система, базирана на възобновяеми източници.“

Въпреки тези предупреждения институциите на ЕС продължават да финансират малки хидроенергийни проекти. Доклад от 2018 г. на група финансови и екологични надзорни органи установява, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), най-големият публичен кредитор по обем в света, “е предоставила над 22 милиона евро на поне 22 малки и мини ВЕЦ чрез търговски банки в региона”.

Според доклада “крайните клиенти не могат да бъдат проследени“, тъй като ЕИБ “отказа систематично да идентифицира имената на проектите, позовавайки се на поверителност на клиентите“.

Инвестирането в малки хидроенергийни проекти също противоречи на собствения план на ЕС за биологично разнообразие за възстановяване на поне 25 000 км реки в свободно течащо състояние.

“Трябва и не трябва да използваме европейско инвестиционно финансиране, за да унищожим тези реки“, каза Швадерер.