Как Брюксел направи „на кайма“ част от българския план за 13 млрд. лв.

ТЕЦ Бобов дол [Дневник]

Българският план за възстановяване и устойчивост бе върнат от Европейската комисия със сериозни критики, които е невъзможно да бъдат коригирани до 31 декември, за да получи държавата първите 13% от 6.3 млрд. евро грантове. Планът, чиято подготовка започна при третия кабинет на ГЕРБ, бе ревизиран и довършен от служебно правителство, което го внесе на 15 октомври. А в актуализацията на бюджет 2021 дори бяха заложени 424 милиона лева средства от Плана, което сега ще увеличи дефицита на касова основа.

Основните препоръки са систематизирани в 9 области, като най-съществените са свързани със Зеления преход и върховенството на правото. Това става ясно от подробен анекс, придружаващ писмото на Генерална дирекция “Икономически и финансови въпроси”, с който EURACTIV България разполага. И по двете теми липсваше ясно изразена политическа воля и разписани междинни етапи – както за декарбонизацията на икономиката и извеждане от експлоатация на въглищните централи, така и за отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор и борбата с корупцията. По БНТ икономистът Мика Зайкова (“Има такъв народ”) образно коментира, че “енергетиката е направена на кайма” в Плана. Коментарите, препоръките и въпросите от ЕК го потвърждават.

Специфични за България препоръки

Брюксел отчита, че липсват ясни и категорични ангажименти за декарбонизация на икономиката, включително въглищните региони. Това се отнася по-специално до резултатите от предвидената реформа за „Преход към зелена енергия“ и конкретни стъпки за извеждане от експлоатация на въглищните мощности. Планът трябва да включва влизането в сила на амбициозен Закон за декарбонизация и ясен, безусловен ангажимент за извеждане от експлоатация на някои от най-замърсяващите централи на лигнитни въглища.

Служебният кабинет записа няколко дати, като остави в крайна сметка на редовно правителство да реши. На преговорите за коалиционно споразумение четирите политически сили в бъдещия кабинет се разбраха, че ще преговарят с ЕК за максимално удължаване на живота на въглищните централи. В същото време Брюксел съветва управляващите за по-амбициозни срокове за затваряне на индустрията на въглища, тъй като от настоящия план се разбира за датата 2038 г. В тази връзка се напомня, че не са готови и териториалните планове за справедлив преход на трите засегнати от затварянето на въглищната индустрия региони – Стара Загора, Перник и Кюстендил.

Еврокомисията иска от България да потвърди ангажимент за извеждане до 2026 г. на най-замърсяващите въглищни инсталации с обща мощност от поне 1.6 GW.

Наред с това Брюксел настоява да спре подпомагането на ТЕЦ “Марица Изток” 2 – чрез закупуване на емисии парникови газове. Препоръката в анекса е кроссубсидирането в рамките на Българския енергиен холдинг (БЕХ), под чията шапка са всички държавни енергийни дружества, “да не забавя или възпрепятства целта за декарбонизация” и финансирането по Плана да се използва само за мерките в Зеления преход.

Това ще е трудно за изпълнение, разбра се от изявление в парламента на отговорника за Националния план – вицепремиера Атанас Пеканов. Пред депутатите в пленарна зала той обясни, че “от ЕК упорстват за реформа в БЕХ, но това е червена линия – преговорите продължават и трябва да защитаваме правилната позиция на страната”. Поне три от партиите в бъдещата коалиция – БСП, “Има такъв народ”, която получава Министерството на енергетиката (МЕ), и лидерът “Продължаваме промяната”, ще се възпротивят на подобна реформа в БЕХ. На преговорите за коалиционно споразумение техните представители бяха доста предпазливи по темата за каквато и да било реформа в БЕХ, чиито дружества са натрупали дългове за над 2.5 млрд. лева.

Пеканов поясни още, че реформите и проектите са готвени от ресорните министерства – тоест, енергийното министерство явно не е видяло проблем в кроссубсидирането в БЕХ.

За редовния кабинет и 47-ия парламент остава да отговори на препоръките, свързани с подобряване на бизнес средата, включително чрез повишаване на отчетността на главния прокурор и засилване на борбата с корупцията. “Необходими са допълнителни стъпки за определяне на мярката, свързана с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. По отношение на мерките за борба с корупцията, за да се осигури стабилен напредък във времето, трябва да се добавят ранни междинни етапи за тези мерки”, чието завършване е планирано на по-късен етап, се казва в документа от Брюксел.

В парламента вицепремиерът Пеканов обясни, че не са влизали в детайли относно възможността за разследване на главния прокурор, защото “не искахме да връзваме ръцете на Народното събрание как да се случат тези неща”. Впрочем, по време на преговорите за коалиционно споразумение между “Продължаваме промяната”, “Има такъв народ”, “Демократична България” и БСП също не стана ясно как ще се случат “тези неща”. Един от вариантите, коментиран от политици и юристи, е чрез парламентарно мнозинство от ⅔ – т.е. 160 народни представители. С такъв брой депутати може да бъде избран Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, чийто мандат отдавна е изтекъл, а и нови кадровици, които евентуално да сменят настоящия главен прокурор. Бъдещото управляващо мнозинство разполага със 134.

Европейската комисия поставя и множество въпроси по Плана, някои от които свързани с проектите и идеите, заложени в него от бъдещия премиер Кирил Петков (когато беше служебен министър на икономиката – факт, заличен с решението на Конституционния съд). Един от тях е за индустриалните паркове и ЕК настоява за отговори: кои индустриални паркове (в т.ч. съществуващи) и къде ще бъдат включени в обхвата на проекта; за съществуващи или за нови паркове е искането да се използва част от неизразходвания ресурс след първото тримесечие на 2024 г. (срокът за приключване на проектите по Плана, б.а.).

По отношение на предложението на Петков, включено в документа, за “финансов инструмент от Европейската инвестиционна банка” (EИБ), ЕК иска отговори дали средства от Механизма за възстановяване и устойчивост ще бъдат използвани като обезпечение за заем от ЕИБ или като гаранция, пита защо България не използва InvestEU за гаранции пред ЕИБ и припомня процедури за избор на финансови посредници.

Брюксел смята, че не е оправдано предложението за държавно предприятие “Конверсия на въглищните региони”, а рекултивацията на земя, обявена като една от дейностите му, е задължение на дъщерни дружества на БЕХ.

Повече амбиция, повече прецизност

Повече амбиция и яснота се изискват от България и по отношение на декарбонизацията на автомобилния транспорт във всички измерения. Какво значи това? Повече електромобили (2287 в края на март, б.а.), развитие на чистия воден и железопътен транспорт, план за постепенно ограничаване на колите на бензин и дизел и др. По отношение на здравеопазването властите не са си написали домашното за подобряване на достъпа до здравни услуги и по-специално за намаляване на доплащанията – показател, по който България е на едно от първите места в ЕС с нива от 50%.

ЕК напомня на българските власти, че при подготовка на Плана си трябва да има оценка в съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди („do no significant harm” (DNSH) principle) съгласно Регламента за таксономията (Регламент (ЕС) 2020/852), т.е. нито една мярка не трябва да води до значителни вреди за екологичните цели. Освен това основните цели, етапи, оценки, срокове и куп елементи от Плана имат нужда да се подобрят качествено – а сроковете на мерките за борба с корупцията да “напреднат”.

Слабост на българския план е, че не може да се установи съответствие с DNSH на инвестициите в електроцентрали на газ, които трябва да бъдат преразгледани. (Планът предвижда замяна на въглищни мощности с газови блокове за Маришкия басейн.) Българските управляващи бяха наясно, че изграждането на такива блокове изисква едновременно да бъде извадена от експлоатация мощност със същия капацитет, но, предвид бележките на ЕК, в Плана това не е заложено, нито са отбелязани “очаквани въздействия върху околната среда, особено по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове”.

Брюксел препоръчва използването на обективен екокритерий (например проверени емисии на парникови газове през 2019 г.) за избор на инсталациите, които да бъдат изведени от експлоатация. Освен това съответствието с DNSH трябва да се демонстрира и с по-амбициозен ангажимент за увеличаване на използването на възобновяеми и нисковъглеродни газове, по-специално водород. От ЕК напомнят, че типът ВЕИ, който може да бъде подкрепен със средства от Плана, е ограничен до енергия от вятър и слънце. Също и че малки и средни предприятия могат да подобрят енергийната си независимост чрез изграждане на ВЕИ до 1 MW инсталирана мощност за собствени нужди, за което ще получат 50% от средствата безвъзмездно. Относно механизма за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяема енергия, от ЕК отбелязват, че газовите котли са изключени за подмяна на печки на нафта.

Критика търпят представените от България намерения за транспортиране на водород/газ при адаптиране на съществуващите газопроводи. Препоръките тук са, освен за съответствието с DNSH, и пътна карта за достигане до 100% водород в разумен срок. По отношение на инвестициите във ВЕИ в частта за интелигентната промишленост Брюксел отбелязва, че е необходимо изрично позоваване на технологията, която ще бъде финансирана (например, инвестицията е ограничена до използването на слънчева енергия като възобновяеми източници на енергия за инвестиции).

От ЕК имат конкретни препоръки и към енергийния пазар. Препоръчва се прекратяване на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия (с т.нар. американски централи в Маришкия басейн, които не се назовават) в името на либерализацията на пазара, която трябва да приключи през юли 2022 г. Срокът на действие на контрактите е до 2024 г. и 2026 г. Пак във връзка с либерализацията на пазара Брюксел иска от София да потвърди, че през третото тримесечие на 2022 г. НЕК вече няма да купува електроенергия въз основа на квоти на регулиран пазар или задължения за обществена услуга за ТЕЦ “Марица Изток 2”.

Без дублиране на разходите

Брюксел иска уверения, че няма да бъде допуснато двойно финансиране на проекти – един път по Механизма за възстановяване и устойчивост, и втори път, чрез други фондове и оперативни програми на ЕС. Затова от ЕК са настойчиви за сигурна Система за контрол и одит, която да бъде готова преди получаване на първото плащане по Плана – като краен срок е записано четвъртото тримесечие на 2021 г., което означава 31 декември. Заедно с нея да е подготвена необходимата правна рамка и готовност на министерствата, отговорни за контрола по изпълнението на Плана.

А предвид заявеното от българските власти, че представените разчети са били потвърдени от Изпълнителна агенция “Одит на средствата от ЕС”, ЕК настоява да бъде предоставено “доказателство, че това е така – под формата на писмено изявление от агенцията”.

Като цяло Брюксел изразява известно недоверие в разчетите в Плана и уверенията, че 43.5% и 22.3% от заявените средства ще отидат за постигане на климатични цели и за дигитална трансформация. Според ЕК действителният принос по отношение на целите за климата ще е по-нисък, но все пак над прага от 37%.

Равенство и маргинализирани общности

Експертите на Европейската комисия посочват пропуск на българските власти, които не са отбелязали как мерките в Плана за възстановяване и устойчивост ще допринесат за равенството между половете и равните възможности за всички и как тези цели са интегрирани, както повелява Регламентът на Механизма за устойчивост и развитие.

Според коментарите им остана неясно защо високият риск от бедност и социално изключване на ромите, както и ограничения им достъп до здравни грижи, много по-високи от тези на останалата част от населението, не са изрично разгледани в разделите за социалното включване и здравеопазването. България има най-високия дял ромско население в сравнение с останалите страни в ЕС –

“Предвид актуалността на темата, приканваме властите да предвидят в раздела за равенството между половете и равните възможности за всички мерките, предвидени за справяне с проблемите на уязвимите етнически общности, включително ромските общности, независимо от източника на финансиране”, се казва в анекса.

В плана има 57 проекта и 46 реформи, заяви по-рано вицепремиерът Атанас Пеканов. Българските власти ще трябва да го преработват за четвърти път, докато останалите държави в ЕС вече изпълняват проектите, предвидени в своите планове. А това ново преправяне ще е по-трудно от преговорите по коалиционното споразумение.