Комисията готви отговор дали АЕЦ “Белене” спазва правилата за конкуренцията в ЕС

"Строежът" Белене (Красимир Юскеселиев, Дневник)

Европейската комисия потвърди пред EURACTIV, че е получила писмо на адвокат Албена Белянова, с което се повдигат редица въпроси, свързани с процедурата за избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ “Белене”. В него се казва, че проектът очевидно не спазва европейските правила за конкуренция.

Говорител на Европейската комисия каза пред EURACTIV в сряда (15 януари), че биха искали първо да отговорят на полученото писмо от адв. Белянова, преди да съобщават елементи от отговора си в пресата.

Адвокат Белянова е работила в Агенцията за ядрено регулиране и в Българския енергиен холдинг. Тя е сезирала Комисията с писмо от 8 страници, което публикува на сайта си. То е адресирано до комисарите, отговарящи за енергетиката (Кадри Симсон), вътрешния пазар (Тиери Бретон), околната среда (Виргиниюс Синкевичюс) и изпълнителния заместник-председател на Комисията Маргрете Весгатер, която отговаря за конкуренцията.

Пред тях адв. Белянова повдига въпроса за несъответствието на процедурата на избор за статегически инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене“ с политиката на конкуренция на ЕС.

Процедурата за АЕЦ “Белене” бе публикувана на 22 май 2019 г. в Официалния вестник на Европейския съюз. Адвокат Белянова твърди, че това не е нито конкурс по Закона за енергетиката, нито е процедура по Закона за обществените поръчки, нито е процедура по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Липсват законови процедури, по които се провежда избора на статегически инвеститор.

Тя твърди, че част от условията и критериите в публикуваната покана за участие са неясни, противоречиви, непозволяващи обективна оценка. По думите й няма информация какви са изискванията към членовете на комисиите, които ще оценяват подадените заявления.

Няма покана към доставчици, но такива има

Адвокат Белянова пише, че с досегашната процедура не се отправя покана към доставчици на оборудване, нито към дружества, които предоставят услуги за финансовото структуриране на проекта. Въпреки това постъпват две заявления за участие от дружества, които искат да са доставчици на оборудване. Това нарушава правилата за конкуренция и изискванията за извършване на обществена поръчка при доставка на стоки и предоставяне на услуги, казва адвокатът.

Българското правителство съобщи, че в късата листа на бъдещите инвеститори в проекта “Белене” остават френската „Фраматом“ и американската “Дженерал електрик”. От първата се очаква да достави системите за сигурност, а от втората – турбини и други съоръжения. Срещу това те очакват да получат дял в проекта.

Адвокат Белянова напомня, че Европейската комисия има ясна позиция, че за АЕЦ „Белене“ е необходима нова нотификация, съгласно Договора за Евратом (чл. 41-43). Българските власти неглижират този въпрос и го представят като някаква фирмалност без съществено значиние за осъществяването на проекта.

През ноември 2018 г., в отговор на писмен въпрос на бившия евродепутат Светослав Малинов, Комисията заяви, че счита “Белене” за приключил проект още през 2012 г.. ЕК допълни, че за възобновяването му изисква нова нотификация, каквато България до този момент не е направила.

Проблемите на “Белене”

Юлиян Попов от Европейската климатична фондация, който е и бивш министър на околната среда, коментира пред EURACTIV, че не познава нито един смислен енергиен експерт, който да подкрепя АЕЦ „Белене“.

“Проектът Белене има два основни проблема – цена и време. Той няма как да осигури производство на пазарна или дори близо пазарната цена и няма как да е готов преди в българската енергийна система да се появи значителна дупка. Тази дупка ще се запълни бързо от други чисти и значително по-евтини енергийни технологии”, каза той за EURACTIV.

Що се отнася до финансирането на Белене, според медиите търсенето на кандидати продължава, като сред поканените да дадат оферти се посочват Русия, Китай и Южна Корея.

Красен Станчев, който е основател на Института за пазарна икономика, казва, че проектът АЕЦ “Белене“ има проблем с европейското право и по-конкретно с Договора “Евратом”, свързан с финансирането му. Проектът не може да бъде финансиран от трета страна, която не е член на ЕС, напомня експертът.

“Единственият начин да се постои таказа централа е тя да бъде собственост на българска компания, или европейска, но за последното не виждам как някой ще се наеме с такова нещо“, каза той за EURACTIV.

Последното развитие около АЕЦ “Белене“, по думите на Станчев, не е избор на инвеститори, а избор на доставчици, който не съответства на правилата на конкуренция на ЕС, защото няма търг.

“Нe вярвам, че проектът има ясно финансиране, както беше и при предишни случаи. Това е по една много проста причина – засега не е сигурен пазарът“, каза той.

Корупционен проект

Красен Станчев казва, че АЕЦ “Белене” е замислен като корупционен проект.

„Има действия и бездействия, които по някакъв начин са свързани с Белене. Например неподаването на искане за компенсации за капацитет за “Маришките” централи (ТЕЦ “Марица” 1, 2 и 3 – б.р.), особено 1 и 3. Това е освобождаване на пазар, на първо време, за ТЕЦ “Варна”, а в по-дългосрочен план – за втора атомна централа. Което означава, че при всички случаи този проект се разглежда като корупционен, свързан с властово преразпределение на пазара на електоенергия в България“, каза той.

Запитан защо България не прави втора нотификация, въпреки че Комисията каза ясно, че старата не е валидна, Станчев отговори:

“Това означава, че те нямат намерение да реализират проекта. Те искат той да се отваря и да се затваря периодично. Те го разглеждат като вечен двигател, не като проект, който трябва да стане“, казва Станчев

Запитан дали това означава, че АЕЦ „Белене“ е всъщност един корупционен проект, той отговори „Да, точно така.“