Компаниите за изкопаеми горива печелят от търговията с петрол между Европа и Русия

[Shutterstock/Geza Kurka Photo Video]

Докато Европейският съюз подготвя пълномащабно ембарго върху вноса на руски петрол, EURACTIV разглежда по-отблизо някои от компаниите, които досега са се възползвали от търговията с петрол в рамките на блока.

Унгария и Словакия ще получат повече време за прилагане на забраната и ще могат да продължат да купуват руски суров петрол до края на 2023 г. съгласно съществуващите договори.

Това може да се обясни с наличието на една-единствена компания за изкопаеми горива – MOL – интегрирана петролна и газова компания от Унгария, която управлява рафинерии в двете страни, както и в Хърватия.

Доскоро Унгария беше един от най-твърдите противници на петролното ембарго поради опасения, че то може да парализира икономиката ѝ. Възможно е обаче тя да е имала и други мотиви за противопоставянето си. За да защити местните потребители от нарастващите цени на горивата, Унгария ограничи цените на бензина през есента – мярка, която правителството реши миналата седмица да удължи до 1 юли.

Разходите по замразяването на цените понастоящем се разпределят между големите играчи, малките бензиностанции на дребно и правителството. Правителството в Будапеща предоставя някои данъчни облекчения и субсидии, но те все още оставят малките търговци на дребно да покриват сами оперативните си разходи, което накара някои от тях да заплашат със съд, съобщи Forbes Hungary.

Междувременно MOL, унгарският гигант в областта на изкопаемите горива, който заема около две трети от унгарския пазар, е видял, че загубите му от ценовия таван се покриват до голяма степен от увеличението на маржовете от рафинирането на петрол.

Според съобщения в медиите, маржовете на компанията от рафинирането са скочили до зашеметяващи нива през март.

В сравнение с предишния десетгодишен рекорд от 9,3 долара на барел от рафинирани продукти, през март MOL е спечелила 34,9 долара на барел рафиниран петрол. Това до голяма степен се дължи на много по-ниската цена на руската експортна петролна смес (REBCO), използвана в рафинериите на MOL, в сравнение с други видове петрол.

Тези цени бяха допълнително понижени от санкциите, наложени на Русия от западните държави.

Дъщерната рафинерия на MOL в Словакия, Slovnaft, която също е изцяло зависима от руския суров петрол, е изправена пред подобна тенденция на спад на цените.

Според анализатори обаче това не се дължи единствено на санкциите. Тамаш Плетсер, анализатор в Erste Securities в Будапеща, заяви, че по-евтиният руски петрол не е единствената причина за повишаването на маржовете.

„Печалбите от производството на дизелово гориво също са значително по-високи. Още преди войната имаше недостиг в световен мащаб, а руската инвазия го увеличи многократно“, каза той.

EURACTIV потърси за коментар MOL Group, но не получи отговор преди публикуването на този материал.

Подобна е ситуацията и при маржовете в Полша, въпреки че това води до различни политически резултати. Най-голямата компания за преработка на суров петрол в страната, PKN Orlen, управлява шест рафинерии: три в Полша, две в Чехия и една в Литва. Въпреки това тя успя да намали зависимостта си от руския петрол от 90% през 2017 г. до около 70% през 2020 г.

Тя също се възползва от нестабилността на пазара: докато през февруари маржът на компанията за рафиниране е бил 7,70 долара на барел, през март той вече е 39,30 долара.

Въпреки това компанията е готова да се откаже от руския петрол. „Ако ЕС наложи забрана на руския суров петрол, PKN Orlen ще се съобрази с това решение“, заяви Даниел Обейтек, изпълнителен председател на PKN, пред полската агенция PAP на 25 април: „Можем да направим това по всяко време, тъй като сме добре подготвени.“

Други страни от ЕС се насочват към съоръжения, собственост на руски компании. Две рафинерии в Германия – Schwedt и Leuna – внасяха руски петрол, въпреки че Leuna спря да го прави наскоро.

Schwedt е собственост на „Роснефт“, а бизнес моделът ѝ е описан от германския министър на икономиката Роберт Хабек като „внос на евтин руски петрол по тръбопроводи за рафиниране“.

Германската провинция Бранденбург, където се намира Schwedt, има слаба икономика и се управлява от СДП, партията на канцлера Олаф Шолц.

В Румъния Petrotel, една от трите големи рафинерии, които работят в момента, е закупена от руската Лукойл през 1998 г. От 2,4 млн. тона годишен капацитет през 2021 г. са били рафинирани 2,1 млн. тона вносен петрол.

Лукойл притежава активи и в България. Лукойл Нефтохим България, която се присъединява към групата Лукойл през 1999 г., е най-голямата петролна рафинерия на Балканите.

В периода 2006-2020 г. компанията отчита печалби само през 2007, 2016 и 2017 г., като през всички останали години декларира загуби. В последния отчет на дружеството, публикуван през 2020 г., то декларира загуба в размер на над 255 млн. евро.

Освен това рафинерията на Лукойл Нефтохим в Бургас е построена по такъв начин, че може да преработва само руски петрол и други редки видове петрол от Близкия изток.

Българският енергиен експерт Васил Начев коментира във вторник (3 май), че цената на руския петрол „Уралс“, използван от рафинерията на Лукойл в България, е с 37 долара на барел по-евтина от тази на Брент – референтната на световните петролни пазари.

„Комисията за защита на конкуренцията трябва да влезе в ролята си и да провери механизма, по който се формира тази цена. Ние имаме посредник там. България обаче мълчи за вноса на нефт, преработен в рафинерията“, каза Начев.

Според Мартин Владимиров, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, български мозъчен тръст, компанията посредник е „Литаско“, мажоритарният акционер на „Лукойл Нефтохим България“.

„Литаско“ е основана през 2000 г. в Швейцария и е основната международна маркетингова и търговска компания на Лукойл.

„Разликата отива в „Литаско“в Швейцария, където има много нисък данък върху печалбата и има правни възможности, които позволяват тази печалба да не се облага с данък и да отива директно в Русия. По този начин печалбата остава в Русия“, заяви Владимиров пред радио „Свободна Европа“.

Лукойл присъства и на средиземноморския пазар. „Лукойл Исаб“, чиято рафинерия се намира в италианския град Приоло, в провинция Сиракуза, държи значителен дял от капацитета за рафиниране на страната (около 22%) с годишно производство от 16 млн. тона.

Тя купува 30-40 % от запасите си от Русия. Миналата седмица Ройтерс съобщи, че Италия обмисля временна национализация на фирмата.