Лидерите на ЕС обещаха подкрепа за доставките на газ за Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на срещата на високо равнище Украйна-ЕС в Киев, Украйна, 12 октомври 2021.  [EPA-EFE/PRSIDENTIAL PRESS SERVICE]

На фона на кризата с природния газ в Европа и продължаващите опасения за енергийната сигурност, лидерите на ЕС обещаха по-голяма подкрепа за Украйна по време на съвместна среща на върха с украинския президент Володимир Зеленски във вторник (12 октомври).

Според представителите на ЕС срещата на върха е възможност за европейците да „потвърдят своя ангажимент за укрепване на политическата подкрепа за Украйна и икономическата интеграция с ЕС“.

Това се случва в момент, когато Киев лобира пред западните си съюзници срещу Русия, като твърди, че Москва използва доставките на газ като оръжие срещу Европа.

На срещата в Киев лидерите на ЕС заявиха, че Брюксел се стреми да гарантира, че Украйна ще има стабилни доставки на природен газ тази зима и няма да бъде изложена на никакво намаляване на руското производство.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че газът може да дойде от Словакия, която от септември 2014 г. има интерконектор с Украйна.

„Комисията, заедно с украински експерти, проучва различни сценарии, за да осигури достатъчно доставки за Украйна“, каза Фон дер Лайен в Киев.

„Ние също ще работим в тясно сътрудничество с вас за увеличаване на капацитета за доставка на газ от държавите -членки на ЕС“, каза тя.

Фон дер Лайен беше категорична, че „Украйна остава и трябва да остане надеждна транзитна държава“ за доставките на газ за Европа.

Нейните коментари са отговор на загрижеността на Източна Европа за неотдавнашното завършване на противоречивия газопровод „Северен поток 2“ между Русия и Германия. Украйна и някои от нейните източноевропейски съседи от ЕС са притеснени, че транзитът заобикаля Украйна.

Енергийните опасения се задълбочиха и заради  спора между Украйна и Унгария миналия месец. Будапеща подписа нова дългосрочна енергийна сделка с Русия, която се отказа от Украйна като транзитна страна.

Киев отдавна обвинява Европа в плахост по отношение на Русия, независимо дали става въпрос за газ, военно сътрудничество или перспективите на Украйна за интеграция в ЕС и НАТО.

Украйна се опасява, че доставките й от Русия могат да бъдат прекъснати поради продължаващите военни действия между двете страни или да се използват като политически лост в региона.

Киев и Брюксел подписаха няколко споразумения 

След съвместната среща между ЕС и Украйна Зеленски изрази надежда, че ЕС ще прояви „смелост и далновидност“, за да даде на Украйна ясен сигнал, че е „неотменима част от европейското пространство“.

На въпрос за перспективите за евентуално членство на Украйна в ЕС, Фон дер Лайен отговори пред репортери, че „ние сме едно европейско семейство и работим заедно“.

Брюксел многократно призовава Киев да положи по-големи усилия в борбата срещу корупцията и реформиране на съдебната система.

Двете страни подписаха и Споразумение за обща зона за гражданска авиация, съгласно което Украйна ще се стреми към задължителното прилагане на европейските стандарти и правила във въздушния транспорт.

Известен като Договор за открито небе, споразумението може да даде на страната възможности за по-евтини въздушни маршрути и да стимулира туризма.

Други две споразумения, едното за достъпа на Украйна до „Хоризонт Европа“, и другото за програмите „Творческа Европа“ ще насърчат сътрудничеството в областта на изкуствата, научните изследвания и академичната сфера.

Проблеми със сигурността

Преди съвместната среща на върха върховният представител на ЕС Жозеп Борел заяви, че лидерите на ЕС ще повторят „пълната подкрепа“ на блока за териториалната цялост и суверенитета на Украйна, както и „ще подчертаят нашата продължаваща и ефективна подкрепа за напредъка на реформите“.

„ЕС потвърди непоколебимата си подкрепа и ангажираност към независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници“, се казва в съвместна декларация между ЕС и Украйна, след като лидерите на ЕС в Киев призоваха Русия да преговаря за разрешаване на конфликта.

По-рано през август международна среща на върха, инициирана от Украйна, потвърди ангажимента да си върне Крим седем години и половина, след като руските войски окупираха стратегическия черноморски полуостров.

Фон дер Лайен заяви, че след срещата на високо равнище на Кримската платформа, ЕС е изпратил свои служители в Източна Украйна, за да оценят ситуацията.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон, чиито държави са двете водещи сили в нормандския формат, разговаряха в понеделник с украинските и руските си колеги, за да обсъдят ситуацията със сигурността в източната част на страната.

Групата „Нормандска четворка“ бе създадена през юни 2014 г., когато лидерите на Русия, Франция, Германия и Украйна за първи път обсъдиха начини за разрешаване на конфликта в Донбас.

„Киев и Москва се съгласиха външните им министри да се срещнат скоро, за да разговарят за мирно разрешаване на конфликта“, се казва в изявление на германското правителство.

Оттогава са проведени пет срещи на върха, като последната се състоя в Париж в края на 2019 г.

Украйна се бори с подкрепяните от Русия сепаратисти в източния регион Донбас. В конфликта, според Киев, са загинали 14 000 души от 2014 г. насам.