Лидерите на ЕС подкрепят частична забрана на руския петрол

Споразумението не отговаря на първоначалното предложение на Европейската комисия, което предвиждаше забрана на целия внос на петрол. [Европейски съюз 2022 г.]

Лидерите на ЕС  постигнаха в понеделник (30 май) политически компромис за забрана на морския внос на руски петрол до края на годината, но не успяха да наложат пълно ембарго. Това се случи след няколко седмици преговори, които бяха в застой заради Унгария.

Съгласно компромиса, договорен от лидерите на ЕС, частичното ембарго ще включва петрол и петролни продукти, но ще бъде позволено временно освобождаване за суровия петрол, доставян по тръбопроводи.

„Тази мярка незабавно покрива повече от 2/3 от вноса на петрол от Русия, съкращавайки огромен източник на финансиране за нейната военна машина. Това е максимален натиск върху Русия да сложи край на войната“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Очаква се посланиците на ЕС да одобрят официално в сряда (1 юни) петролното ембарго и шестия пакет от санкции срещу Русия, каза Мишел пред репортери след разговорите в понеделник.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че този ход „ефективно ще намали около 90% от вноса на петрол от Русия в ЕС до края на годината“, тъй като Германия и Полша се ангажираха да се откажат от доставките по тръбопровод до тяхна територия.

От началото на войната на Русия срещу Украйна ЕС е платил общо 56,5 милиарда евро на Русия в замяна на доставките на изкопаеми горива, като плащанията за петрол, които достигат почти 30 милиарда евро, се използват за финансиране на войната в Украйна.

Въпреки това споразумението не отговаря на първоначалното предложение на Европейската комисия, което предвиждаше забрана на целия внос на петрол.

Тази мярка обаче не беше договорена заради ожесточена съпротива от страна на няколко страни от ЕС, които разчитат в голяма степен на доставките на руски петрол по тръбопроводи.

Запазването на доставките по тръбопроводи бе ключово искане на Унгария, която се опасява, че забраната ще изложи на риск нейната икономика, като се има предвид, че разчита на петрола, доставян по нефтопровода „Дружба“ от Русия.

Унгария няма излаз на море и внася 65% от петрола си от Русия през тръбопровода „Дружба“. Тя продължи да се противопоставя на санкцията до понеделник и заедно със Словакия и Чехия поискаха изключение от забраната за внос.

Блокирането на Унгария предизвика много критики от други страни от ЕС, особено от Полша, скандинавските и балтийските държави.

Лидерите на ЕС не се споразумяха колко дълго ще продължат тези изключения за  петрола, доставян по тръбопроводи, а в окончателното комюнике на срещата на върха се посочва, че „ще се върнат към въпроса за временното изключение за суров петрол, доставян по тръбопроводи възможно най-скоро“.

Сега се очаква те да възложат на дипломатите и министрите на ЕС да намерят решение, което също така да гарантира лоялна конкуренция между тези, които все още получават руски петрол, и тези, които са прекратили доставките.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан каза пред репортери на срещата на върха в Брюксел, че ще търси и гаранции, че може да купува петрол по море, ако руските петролни доставки по нефтопровода „Дружба“, който е основният източник на внос за страната, спрат.

„В случай на внезапни прекъсвания на доставките ще бъдат въведени спешни мерки, за да се гарантира сигурността на доставките“, заявиха лидерите на ЕС в отговор на притесненията на Будапеща.

Германия и Полша, които биха могли да се възползват от изключението, са се ангажирали с фактическото спиране на вноса до края на годината, казаха дипломати от ЕС пред репортери.

Представител на ЕС посочи че Чехия е осигурила 18-месечно освобождаване от забраната, за да замени руския внос на петролни продукти.

България ще получи отсрочка от петролното ембарго върху Русия края на 2024 година, съобщи българският премиер Кирил Петков преди извънредното заседание на Съвета на ЕС.

Премиерът заяви, че така българските компании, превозвачи и бензиностанции няма да бъдат стресирани от мерките. „Нашите европейски партньори разбраха позицията на българското правителство и ако има сделка, ще има изключение за България“, обясни той.

Други мерки, предложени като част от шестия пакет от санкции, включват изключване на най-голямата руска банка, Сбербанк, от международната платежна система SWIFT, забрана на още три руски държавни радио- и телевизионни оператори и мерки срещу лица, извършили военни престъпления в Украйна.

Окончателното споразумение по шестия пакет от санкции трябва да бъде договорено от всички 27 държави-членки.

Малко преди съобщението украинският президент Володимир Зеленски нарече ЕС твърде мек към Москва, защото стана ясно, че лидерите няма да постигнат споразумение за забраната на петрола.

„Защо сте зависими от Русия, от техния натиск, а не обратното? Русия трябва да зависи от вас. Защо Русия все още може да печели почти милиард евро на ден, като продава енергия?, попита Зеленски лидерите на ЕС по време на виртуалното си обръщение.

„Защо терористичните банки все още работят с Европа и глобалната финансова система? Сериозни въпроси“, добави той.

Няколко дипломати от ЕС намекнаха, че седмият пакет от санкции на ЕС може да включва следващите стъпки към пълна забрана на петрола –  руски петрол, доставян по тръбопроводи.