Неуспешните газови проекти са стрували 440 млн евро на ЕС

Газови тръби и свързани с тях съоръжения преди церемонията по откриването на съоръжението за компресия на газ Podisor, част от проекта за тръбопровод BRUA, близо до село Подисор, на 50 км югозападно от Букурещ, Румъния, 31 октомври 2019. [EPA-EFE / ROBERT GHEMENT]

За по-малко от десетилетие Европейският съюз е похарчил 440 милиона евро за проекти за газопроводи, които или никога не са били завършени, или е вероятно да се провалят, твърди ново изследване, публикувано в понеделник (22 февруари).

От 2013 г. насам близо 5 милиарда евро от парите на данъкоплатците са похарчени за 41 газови проекта като тръбопроводи или терминали за внос, известни като “Проекти от общ интерес” (ОПС), според проучването на международната неправителствена организация Global Witness

Приблизително 440 милиона евро от тази сума са отишли за седем газови проекта, които или са се провалили, или са били поставени на пауза, посочва Global Witness.

По-голямата част от общата сума – над 430 милиона евро – е похарчена за тръбопровода BRUA, целящ да свърже България, Румъния, Унгария и Австрия с газовите запаси в Черно море.

Проучванията на газ в черноморската икономическа зона на България и Румъния бяха гореща тема в миналото, но в случая с България, проектът е в пълен застой.

Проектиран да облекчи зависимостта на Европа от руския газ, тръбопроводът BRUA се стреми да пренесе 1,75 милиарда кубически метра газ в първата си фаза, което струва около 479 милиона евро.

Участък от тръбопровода беше завършен през ноември 2020 г., но той се намира изцяло на територията на Румъния и не достига нито до Черно море, нито до съседните държави.

Сега инвеститорите се притесняват, че BRUA няма да транспортира газ от Черно море, след като Exxon, която беше водещата компания в по-голямата част от проекта, обяви, че иска да продаде лиценза си.

Плановете за разширяване на BRUA в Унгария бяха отменени през април миналата година и е малко вероятно тръбата да транспортира газ от Черно море – което не отговаря на първоначалната амбиция на проекта, който беше определен от ЕС за проект от общ интерес.

Останалите шест проекта са:

Избор на проекти

Сега Global Witness предупреждава Европа да не повтаря същите грешки при избора на следващата група проекти по актуализирания регламент на ЕС за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E).

Според Global Witness провалът на тези проекти се обяснява до голяма степен с факта, че регламентът TEN-E дава роля на газовите компании – представлявани от ENTSOG, асоциацията на операторите на газопреносни системи – да избират инфраструктурните проекти, които ще получат достъп до европейското финансиране.

“Невероятно е, че Европейската комисия смята, че това е справедлив процес за вземане на решение как да се харчат публични пари. Когато компаниите, които имат пряка полза от проектите, участват в процеса на вземане на решения, не е никак изненадващо, че толкова много от тези жизненоважни средствa биват пропилени”. Това посочи Джонатан Гант, старши газов експерт в Global Witness.

EURACTIV помоли Европейската комисия за коментар в петък, но до момента такъв не е получен.

Актуализираният регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) за първи път изключва нефтопроводи и газопроводи от списъка с проекти, които могат да  получават европейско финансиране, но оставя вратата отворена за финансиране на водородни мрежи, които могат да бъдат изградени чрез адаптиране на съществуващата газова инфраструктура.

Европейското финансиране по правилата на TEN-E има за цел да привлече средства от националните правителства и частния сектор, за да помогне за мобилизирането на огромните инвестиции, необходими за постигане на европейските климатични цели. Сред тях са и 65 милиарда евро инвестиции във водородна инфраструктура, които трябва да бъдат направени през това десетилетие.

“До 2030 г. общите нужди от инвестиции във водородни електролизатори се оценяват  между 24-42 милиарда евро”, обяви Европейската комисия миналата година, когато представи актуализирания си регламент за TEN-E. “Ще са необходими около 65 милиарда евро за транспортиране, разпределение и съхранение на водород“, се добавя в съобщението.

Според Global Witness, водородните проекти ще бъдат изцяло избрани от Десетгодишния план за развитие на мрежата (TYNDP) на ENTSOG, който е изготвен от компаниите членки. Като част от този план операторите на газови мрежи ще идентифицират пропуските в инфраструктурата, които според Global Witness ще бъдат използвани като аргумент за повече инвестиции в тръбопроводи.

И докато актуализираният регламент за TEN-E елиминира нефтената и газовата инфраструктура от категорията, отговаряща на условията за получаване на европейско финансиране, той създава нова категория “интелигентни мрежи”, която включва газови мрежи, които използват дигитални решения за интегриране на нисковъглеродни и възобновяеми газове.

“Предложението на Еврокомисията не успява да се противопостави на основния конфликт на интереси, който се създава след като ENTSOG е оставена да отговаря за ключови моменти от процеса на подбор на проектите”, посочва Гант.

Асоциацията отхвърли твърденията за конфликт на интереси, като посочи, че задачите й “се основават на законодателството на ЕС” и плановете за развитието на мрежата, както и на сигурността на доставките.

Финансовата подкрепа “е естествена последица от структурата, при която операторите на преносни системи (ОПС) изграждат инфраструктурата за пренос на газ, а всички ОПС са задължени да бъдат членове на ENTSOG”, пишат представители на асоциацията, помолени за коментар от EURACTIV.

ENTSOG посочва още, че се подготвя “за преход от газовата инфраструктура на природен газ към бъдеще с възобновяеми и нисковъглеродни газове”. Тя се позовава на своя План за действие до 2050 г., за да подчертае “ключовата роля на съществуващата газова инфраструктура като ефективен начин за транспортиране на водород”.

“Все още е уместно проектите за газова инфраструктура да бъдат включени в списъка с проектите от общ интерес – от съображения за сигурност на доставките, или поради функциониране на пазара, но в бъдеще и заради преоборудване на съществуващите мрежи, които да се използват за транспортиране на водород”, посочват от ENTSOG.

В момента актуализираният регламент за TEN-E се обсъжда от Европейския парламент, държавите-членки на ЕС в Съвета на министрите. Политическо споразумение по предложението се очаква към края на 2021 г.