Полша остава извън сделката за климата, но лидерите на ЕС обявяват победа

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел жестикулира по време на срещата на върха на 12 декември 2019 г. [Olivier Hostet/EPA/EFE]

Лидерите на ЕС обявиха, че са постигнали споразумение за амбициозен климатичен план за 2050 г. рано в петък сутринта (13 декември), макар че Полша все още поддържа възраженията си и отказва да одобри неутралната за климата цел.

Стратегията на Комисията „Чиста планета за всички“ има за цел да гарантира, че икономиката на ЕС съответства на целите на Парижкото споразумение за климата. Съгласно плана, вредните за климата емисии общо за съюза трябва да паднат до ниво от нула до 2050 г. Всяка останала продукция на емисии ще трябва да бъде толкова ниска, че горите, влажните зони и може би технологията да поемат излишъка. Това означава, че отделните държави не е задължително да достигнат нета нула до 2050 г., тъй като стани като Финландия и Швеция имат амбицията да постигнат целта много по-рано, което дава известен марж за изоставащите.

На заседание на Европейския съвет в Брюксел държавните и правителствените ръководители не успяха да вземат единодушно решение при третия опит, след като срещи на върха по-рано през годината също не постигнаха консенсус.

Въпреки това председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен настояха, че споразумението е сключено, макар че подписът на Полша липсва.

„Ние постигнахме споразумение относно изменението на климата“, каза Мишел пред журналистите, но потвърди, че „за една държава-членка е необходимо повече време, за да изпълнят този ангажимент“.

Новият председател на Съвета също потвърди, че въпросът няма да влезе отново в дневния ред чак на срещата през юни 2020 г., след като през януари Комисията ще разкри повече подробности относно своя Механизъм за справедлив преход и ще публикува така наречения закон за климата през март.

„Допустимо е за страна, която е извървяла дълъг път и е силно зависима от въглища, да има нужда от повече време, за да прегледа подробностите. Но това няма да промени календара на Комисията “, настоя Фон дер Лейен.

Според Европейската Зелена сделка, обявена от по-рано тази седмица, Законът за климата ще включва цел за неутралитет на климата при всечки положения. Тъй като темата е околната среда, държавите-членки имат нужда само от квалифицирано мнозинство, за да могат да го приемат като закон.

Полският премиер Матеуш Моравецки похвали “много доброто решение” и каза, че страната му е била “освободена от принципа на прилагане на политиката за неутралност на климата“. Той добави: „Ще го достигнем със собствено темпо“.

Моравецки каза още, че на Полша ще бъде отпуснат „значителен дял” от Механизма за справедлив преход, който се очаква да преразпредели около 100 милиарда евро финансиране. От думите му се разбира, че съгласието на Полша е възможно, след като станат ясни всички подробности.

Холандският му колега Марк Рутеказа обаче, че Холандия няма да увеличи усилията си за намаляване на емисиите, за да покрие липсата на такива от страна на Полша. „Не, няма да правим това. Немците също няма да го направят”, каза той.

Липсата на пълно одобрение означава, че Съветът не успя да изпълни ангажименти, поети на предишни срещи, на които лидерите обещаха да приключат напълно преговорите до края на 2019 г., така че ЕС да може да представи плана си на ООН в началото на 2020 г.,

В рамките на Парижкото споразумение се изискват дългосрочни стратегии и ЕС се надяваше да представи своята възможно най-скоро, за да използва това като лост в преговори с други големи замърсители.

Срещата на върха ЕС-Китай през септември бе определена като ключов момент в календара на климатичната дипломация, както и на срещата на върха на COP26 през ноември в Глазгоу.

Толкова близо

На срещата на върха обаче имаше осезаем напредък, тъй като Чехия и Унгария се присъединиха към целта, след като преди срещата бяха потвърдили своето вето.

В официалните заключения лидерите се споразумяха за „необходимостта да се гарантира енергийната сигурност и да се зачита правото на държавите-членки сами да решават енергийния си микс и да избират най-подходящите технологии“, ключово искане на двете централноевропейски държави.

Под натиск от страна на чехи, унгарци и французи, в заключенията се казва още, че „някои държави-членки са посочили, че използват ядрената енергия като част от националния си енергиен микс“.

По-специално Унгария се позова на по-изрично споменаване на ядрената енергия, настоявайки даже за европейско финансиране за този сектор, но срещна силна съпротива от страна на Австрия, Германия и Люксембург.

Чешкият премиер Андрей Бабиш, който преди срещата заяви, че австрийците „не могат да пият кафе без да внасят енергия от нас“, също обявиха победа, като заявиха, че включването на ядрената енергия в заключенията ще означава „чиста енергия за чехите за десетилетия напред“ .

По време на вечерта Полша се опита да промени условията на целта за неутралитет на климата, като в един момент се съобщава, че тя ще се подпише, ако бъде определен конкретен краен срок през 2070 г. само за нея.

Тази идея бе бързо отхвърлена от другите държави-членки. Източници на ЕС казаха за EURACTIV, че планът за 2050 г. е „фундаментална обща цел на ЕС“ и че за датата няма да се правят дерогации.