“Продължаваме промяната” разчита Дунав да прави ток, но пази и въглищата

Държавният ТЕЦ "Марица Изток 2"

Създателите на най-новия проект в българската политика – “Продължаваме промяната”, имат концепция за Зелен преход, която не включва нито природния газ като преходно гориво за ТЕЦ-овете на въглища, нито нови ядрени реактори като заместващи мощности. Предвидено е построяване на нови мощности за производство на ток от слънцето и водата, както и батерии за складиране на електроенергия. В интервю за Euractiv.bg Кирил Петков обясни какво предлага ПП за трансформацията на трите въглищни района – Перник, Стара Загора и Кюстендил, и на какво разчитат, за да бъде осигурена  електроенергията, която сега дават въглищните централи – 46% от цялата електроенергия в страната.

Въпреки плановете за бързо позеленяване на българската енергетика, новата партия не желае да говори за крайна дата за затваряне на въглищните централи.

В представения едва през октомври т.г. български План за възстановяване и устойчивост има няколко дати за затваряне на въглищната индустрия, като служебният кабинет настоява за най-късната – 2038 г. Според Кирил Петков, преди да се говори за дати с Европейската комисия (ЕК), България трябва да потърси начин да реши проблема с вредните емисии, което не означава задължително спиране на горенето на въглища. Петков обясни, че институтът „Фраунхофер“ разработва технология за неутрализиране на въглерода, която разделя проблема с горенето на въглища от емисиите, които трябва да бъдат ограничени. Благодарение на такава иновация въглеродният диоксид може да бъде уловен и превърнат в торове. Той се надява, че може да бъде договорена дата за затваряне на въглищната индустрия 2040 г., но ако това не се случи, остава 2035 г.

Кирил Петков смята също така, че е необходим разговор с ЕК относно необходимостта от по-плавно покачване на цените на CO2 квотите, тъй като високите цени правят европейската икономика неконкурентоспособна. Той изключва природния газ като опция за въглищните централи, въпреки че България, както и Гърция и Румъния включи в своя План за възстановяване и устойчивост изграждане на паро-газова централа с до 1 гигават мощност.  “Колкото по-малко вносна енергия имаме, толкова сме по-независими. Най-лошото, което може да се случи, е да заменим българските въглища с вносен газ, който след 10 години, заради зелената сделка, ще говорим за същите емисии въглероден диоксид, както въглищата”, заяви Петков.

Ток от Дунав, язовирите и подземните води

Политиките, които “Продължаваме промяната” ще защитава, са: оптимизиране на ПАВЕЦ, в т.ч. ПАВЕЦ “Чаира” – “защото вече почти няма ВЕЦ-ове без ПАВЕЦ”;  изграждане на проточен ВЕЦ на река Дунав (с турбини под водата), за какъвто се обсъжда с Румъния от 6 години; използване на геотермалните ресурси на България и намаляване на административните пречки пред бизнеса, ако иска да произвежда ток за собствени нужди от соларни инсталации.

Съпредседателят на коалицията обясни, че турбините, които използват течението на Дунав, могат да заместят производството на един нов ядрен реактор.

Кирил Петков съобщи, че разполагат с карта на  геотермалните ресурси от 1970 г., която показва, че в цяла Северна България на около 2 км под земята има вода с температура 85 градуса и 2% соленост. Тази висока температура може да бъде използвана за производство на електроенергия и в Плана за възстановяване и устойчивост са заложени два пилотни проекта за целта от по 2 мегавата.

Според него нуждата от големи мощности може да се намали, ако се разреши на бизнеса да използва соларни инсталации, за да произвежда ток за собствени нужди – като се нуждае само от “разрешение от противопожарна безопасност”. По отношение на батериите за съхранение на електроенергия, Петков обясни, че тук става въпрос за по-дълга стратегия, която да привлече и инвеститори в България.

Без АЕЦ “Белене“

Той категорично отхвърли възможността да подкрепи втора АЕЦ в Белене, както идеята за построяване а малки ядрени реактори.

“Нито АЕЦ “Белене”, нито малки ядрени реактори, които малко ни притесняват, защото не сме видели добра работеща инсталация някъде по света”, заяви Петков. Според него стратегическият интерес на България обаче изисква АЕЦ “Козлодуй” да работи максимално дълго.

Българските власти възродиха идеята за АЕЦ “Белене” по време на правителството на НДСВ-ДПС, но въпреки това 20 години така и не успя да се реализира. След загубено арбитражно дело, България плати 620 млн. евро за двата произведени в Русия ядрени реактори тип BBEР-1000, консервирани към момента в очакване на по-добро бъдеще.

Запитан как ПП ще се споразумее с евентуални коалиционни партньори след изборите на 14 ноември, които настояват за АЕЦ “Белене” – като БСП и “Има такъв народ”, Петков отговори: “Религиозните по отношение на специфичен енергоизточник политически сили – ако имат добър аргумент, сме отворени да слушаме. Не тръгваме с идеология, а искаме да намерим най-добрите работещи решения”.

От “Продължаваме промяната” разчитат на инициативата си за индустриални зони, вкарани и в Плана за възстановяване и устойчивост, чрез които да осигурят работа на заетите сега във въглищната индустрия. По този проект Европейската инвестиционна банка е включена като партньор.

Петков обясни, че Маришкият басейн е с приоритет по отношение на привличане на инвеститори. “Голяма част от инфраструктурата е направена, трябва да започнем да преквалифицираме миньорите, които са млади, а възрастните ще трябва да ги пенсионираме в един момент. Целта ни е да вкараме по един завод на година, като този в Ловеч, и да отваряме 1000 до 2000 работни места”, обясни Кирил Петков.

Заетите във въглищната индустрия са близо 13 хиляди души. Българската държава все още няма план за алтернативна заетост на тези хора.

В интервюто за EURACTIV.bg Кирил Петков разказа и плановете на коалицията за радикална съдебна реформа.