Скоро ЕС ще е независим от внос на ключови суровини

Тиери Бретон, еврокомисар по вътрешния пазар, участва в старта на Европейския алианс на суровините.[Source: EC - Audiovisual Service]

Европейската комисия обяви във вторник стартирането на нов индустриален алианс, насочен към укрепване на “стратегическата автономия“ на ЕС върху ключови суровини. Тази крачка се счита за ключова към зеления и цифров преход на блока.

“Достъпът до ресурси е стратегически въпрос за сигурността на зелените амбиции на Европа”, се казва в декларацията за създаване на Европейския алианс на суровините.

Прекалената зависимост на Европейския съюз от жизненоважни суровини и материали заплашва да навреди на ключови индустриални сектори и да изложи общността на сривове в доставките от Китай и от други богати на природни ресурси държави.

“Търсенето на суровини само ще се увеличи, особено предвид продължаващия преход към зелена и цифрова икономика“, каза Марош Шефчович, вицепрезидент на Комисията, с ресор “Междуинституционални отношения и перспективи”.

Новата група ще бъде моделирана по подобие на създадения през октомври 2017-а Алианс на ЕС за акумулаторни батерии, обединил повече от 200 компании, правителства и изследователски организации за производството на батерии за автомобилния бранш.

Алиансът ще има за цел да идентифицира пречките и възможностите за инвестиции по цялата верига –  от добив до преработка и оползотворяване на отпадъци. В същото време ще се опитва да сведе до минимум въздействието върху околната среда.

Първата мисия на алианса ще бъде да изгради “стратегическа автономия за снабдяването с базови суровини“.

Европа няма да разчита на вносен литий 

Към момента Европа разчита силно на вноса от чужди страни, каза Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар на ЕС.

“Китай например осигурява 98% от доставките на ЕС на редки метали, Турция осигурява 98% от доставките на борат, а Южна Африка осигурява 71% от нуждите от платина“, каза Бретон.

“Добрата новина е, че част от суровините ги има в Европа в големи количества “, добави той и посочи, че това са кобалт, боксит, берилий, бисмут, галий, германий, индий, ниобий и борат.

“В Европа има например значителни запаси на литий. Ще се постараем до 2025 г. почти да не зависим от внос на литий за батерии ”, каза още Бретон.

В изготвения през 2020-а списък на ключовите природни ресурси на ЕС влизат 30 суровини – с три повече отколкото в този от 2017-а. Добавени са четири метала: стронций, титан, боксит и литий; изключен е газът хелий. Включването на стронция и на лития в осъвременената европейска “суровинна листа” е наложено от “зеления” дневен ред на ЕС.

Търговски партньорства

И все пак собствените минерални ресурси на Европа са недостатъчни, за да покрият всички индустриални нужди. “И затова искаме да създадем сериозни партньорства с трети държави като Канада и Австралия“, както и по-добро интегриране на африканските държави в европейските вериги за доставки, каза Бретон.

“Защото, когато говорим за “стратегическа автономия“ или  за суверенитет и устойчивост, ние не говорим за изолиране от света, а за избор, алтернативи и конкуренция“, обясни той, като подчерта, че целта е за да се избегнат “нежелани зависимости, както икономически, така и геополитически“.

Важно е да сме наясно, че не е достатъчно да се развие капацитетът за добив в Европа, без да се развият и съоръженията за преработка и рафиниране.

“Много от тези суровини могат да се рециклират. Това е индустрия с истинско ноу-хау “, каза той и добави, че„”икономиката на рециклирането ще бъде много важна “в контекста на ефективността на материалите“.

Европейската метална индустрия обеща да помогне за устойчивото снабдяване с суровини, наложени заради прехода на Европа от изкопаеми горива към нисковъглеродна икономика.

“Чрез партньорства и диалог ще начертаем правилния път към осигуряване на доставките на метали и минерали, които отговарят на високите екологични и социални стандарти“, каза Микаел Стаффас, главен изпълнителен директор на шведската минна компания „Булиден“ и президент на търговската асоциация Eurometaux.

Правозащитни неправителствени организации обаче изразиха “дълбока загриженост“ заради настояването на Комисията за увеличаване на добива на базови суровини. Вместо това те призоваха за “реални действия“ за “намаляване на потреблението на ресурси в ЕС“.

В писмо, изпратено по-рано този месец, 234 организации от гражданското общество и учени от цяла Европа и по света призоваха ЕС да се увери, че местните общности ще имат “правото да кажат” не “на минните проекти”.

“Последствията за околната среда и общностите от това огромно увеличение на добива на метали и минерали не са ясно очертани – все пак знаем от опит, че по-големите добиви водят до по-голяма загуба на биологично разнообразие, по-замърсен въздух, почва и вода, липса на достъп до обработваема земя и сладководни води, разселване и ерозирал поминък, въздействие върху здравето и повече конфликти”, се казва в писмото.