Токов удар по време на избори

Електропреносна мрежа за високо напрежение [Юлия Лазарова, Дневник]

Какво може да направи най-бедната държава в ЕС – България, за да омекоти удара от растящите в глобален план цени на електроенергията и горивата върху икономиката? Цените вече застрашават бизнеса с фалити, а домакинствата – от високи сметки за отопление и инфлация, която изяжда доходите. Отговорът е: Не много.

“Виновници” за енергийния шок са: либерализацията на енергийния пазар за стопанските потребители от 1 октомври 2020 г.; европейските климатични цели, приети и от България, за пълна декарбонизация до 2050 г. и намаление на въглеродните емисии с 55% до 2030 г., в резултат на което въглищните централи, осигуряващи над 40% от електроенергията, трябва да затворят заради скъпите квоти CO2 от 61 евро/тон; рекордните цени на природния газ – за България от 1 септември енергийният регулатор одобри 69.4 лева на MWh без данъци и такси, което е ръст от 209% на годишна база, и няма да е последен скок за годината.

За енергийното торнадо има и други утежняващи български фактори. Все още не е готов замисленият преди 12 години интерконектор с Гърция, чрез който България може да получава 1 млрд. куб. м азерски газ годишно – в момента наполовина по-евтин от синьото гориво от “Газпром”. Към това се прибавят съмнения за манипулации на българската енергийна борса и липсата на свързаност с Румъния, а оттам с Централна и Източна Европа, откъдето може да се получава по-евтин ток.

От 11 май насам управлява служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, което отново ще работи без действащ парламент в следващите 2 месеца. В други европейски страни, където енергийните сметки също растат, вече предприеха мерки за компенсации на бизнеса и гражданите. Лявото правителство в Испания предложи “шоков план”, който включва и намаляване на данъците върху електроенергията през зимните месеци, а Гърция и Италия ще подпомогнат потребителите чрез редуциране на енергийни сметки.

В България правителството не бърза, въпреки че средната борсова цена на електроенергията в периода 2018-2020 г. беше около 100 лева, а през лятото надхвърли 250 лева. Някои предприятия спряха временно работа, други ограничиха дейността си. Скъпият ток прави неконкурентоспособна продукцията им. (През септември бе достигнат и пик от 150 евро за MWh.) През август големи работодателски организации подадоха сигнал до прокуратурата заради скъпия ток. Тази седмица екипи на ДАНС (контраразузнаването) и МВР влязоха в независимия регулатор – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), и иззеха документи за търговията на енергийната борса. Пред Euractiv това действие бе изтълкувано от експерти като “дисциплиниране на търговията”.

КЕВР, съгласно регламента за пазарен интегритет, има право да проверява енергийната борса, а в случая се прави “проверка на проверяващия” за спекулативни сделки. България потребява около 4000 MWh на ден, а износът е ограничен до 1900 MWh.

Или компенсации – или протести

Краткосрочни мерки неизбежно ще бъдат приети. Причината е ясна: политическата ситуация в България, изострена заради предстоящите на 14 ноември избори 2 в 1 – президентски и парламентарни, трети поред за т.г. В противен случай назряващите протести ще повишат социалното напрежение и ще повлияят на резултатите от двата вота. Нетърпимо е – готови сме да излезем на улицата, казват от работодателски организации. Преди тях го направиха от ВМРО, бивш коалиционен партньор на ГЕРБ – с развети знамена и опит за нахлуване в Министерството на енергетиката, с призиви за разпускане на КЕВР, за предоговаряне на Зелената сделка и рестарт на преговорите за АЕЦ “Белене”.

До дни служебният премиер Стефан Янев ще обяви мерки, за да противодействат на скока на енергийните цени и инфлацията. Износът на ток обаче няма да се пипа. Националната статистика измери 3.7% ръст на потребителските цени през август на годишна база. Проинфлационен натиск оказват изливането на пари чрез мерки за борба с пандемията, поскъпналите храни, билети за влак и градски транспорт, водоснабдяването, което за някои райони ще стане непосилно, тъй като водата се изпомпва от дълбоко, и др.

Заради повишението от над 250% на цените на тока за бизнеса, от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настояха за енергийна помощ от поне 70 лева за MWh (около 36 евро) потребена енергия или общо 840 млн. лева (около 429 млн. евро) за всички стопански потребители. От АИКБ обясниха, че тази сума е под 64% от “свръхпечалбата на АЕЦ “Козлодуй” за полугодието и следователно има начини тези средства да бъдат “върнати” на потребителите, сред които са не само бизнеси, но и болници, учебни заведения и др. Столичният кмет Йорданка Фандъкова също поиска компенсации за обществения транспорт в София, в т.ч. и метрото – заради повишените цени на електроенергията и намаления брой пътници.

Въпреки скептицизма на експерти, че изобщо са възможни подобни компенсации и едва ли всички предприемачи могат да бъдат подпомогнати, председателят на УС на АИКБ Васил Велев заяви пред Еurаctiv, че срещат разбиране от страна на изпълнителната власт за намиране на компенсационен механизъм. “Помощта може да бъде и по-голяма от 70 лева на MWh, ако се вземе предвид средната цена, определена от КЕВР за регулирания пазар – 119 лева. Важно е да се намери формула, която да бъде лесна за администриране”, каза Велев.

Икономистът Румен Гълъбинов коментира за Euractiv, че е възможно да се въведат и данъчни облекчения – например да се намали ДДС върху електроенергията от 20% на 10% през зимните месеци, а също така да се въведат удължени срокове за деклариране и плащане на ДДС. Освен това може да се увеличат енергийните помощи на повечето енергийно бедни домакинства и да се подпомогнат и фирмите с енергийни субсидии.

България е страната в ЕС с най-голям дял енергийно бедни, макар че дефиниция на определението за енергийна бедност на домакинствата липсва. В своя вариант на Национален план за възстановяване и устойчивост бившите управляващи от ГЕРБ предлагаха да бъде разработена такава в Закона за енергийна ефективност за целите на финансирането на проекти за енергийна ефективност.

Въпреки че битовите потребители все още се снабдяват с ток по регулирани цени, за изминалия отоплителен сезон 2020/2021 г. близо 284 000 домакинства са получили енергийни помощи, което е с 31 хиляди повече в сравнение с предишния. Най-много са тези, които се отопляват на дърва и въглища – 245 000, най-малко са на природен газ – около 400 домакинства. Дали обхватът тази година ще бъде разширен зависи от мерките на служебния кабинет и възможностите на бюджета.

Отворената тема за въглищната индустрия

За да не плати политическата цена за затварянето на въглищната индустрия и съдбите на близо сто хиляди души, пряко или косвено свързани с нея, третият кабинет на Бойко Борисов така и не подготви стратегия за декарбонизация с график и план за закриване на ТЕЦ-овете и трансформация на засегнатите региони.

В последната седмица вицепремиерът Атанас Пеканов, отговорник за европейските средства и Плана за възстановяване, неколкократно повтори, че Европейската комисия (EК) е втвърдила тона към София. Срещаме доста твърд тон и неразбиране за трудната ситуация в България предвид политическата нестабилност и високата социална цена, която трябва да се плати, обясни Пеканов в ефира на двете най-големи телевизии. По думите му, в ЕК се опасяват, че България няма да изпълни поетите ангажименти, както често се е случвало през годините, и това е едно от основанията да се иска дата и график за затваряне на въглищните централи и в Националния план за възстановяване и устойчивост. В противен случай нито Планът, нито Споразумението за партньорство за програмния период 2021-2027 г. ще бъдат приети за разглеждане. По Нова тв Пеканов сподели, че синдикатите дори говорели за излизане от ЕС, ако се затварят въглищните централи.

Засега тази пречка пред внасянето на Плана от служебния кабинет – намиране на пресечна точка за затварянето на въглищната индустрия, изглежда непреодолима. Не е постигнато съгласие за графика за извеждане на централите – АИКБ например предлага да стане до 31 декември 2035 г., както и за заместващите мощности, социално-икономически мерки в засегнатите региони, спор има и по новите технологии за производство и съхранение на енергия. Изборите и перманентната политическа нестабилност т.г. са стопиращият фактор да се случи, както и липсата на работещ парламент – макар че предишните два игнорираха темата.

Докато се намери решение, държавната ТЕЦ “Марица Изток-2”, която работеше с ограничен товар, отново е на пълна мощност – с изключение на два блока, които са в планов ремонт. Идва зима.