Три ядрени проблема за България заради руската АЕЦ

Снимка: АЕЦ "Козлодуй"

След като намери нови доставки на природен газ и смята да поиска дерогация при ембарго за руски петрол, България ще търси заместител на руското ядрено гориво и къде да преработва отработеното. Заради войната в Украйна ЕС се опитва да намали енергийните си зависимости от Русия. Към момента е приета забрана само за руските въглища, която ще влезе в сила от август т.г. Но някои европейски държави предложиха да се забрани и вносът на руско ядрено гориво.

Сега горивото за двата работещи блока на АЕЦ „Козлодуй“ – V и VI, се доставя от ТВЕЛ. Руската компания снабдява всички руски АЕЦ и още 75 реактора в 15 държави по света. „Засега няма проблеми за АЕЦ „Козлодуй“ – за V блок са осигурени касети за 2 до 4 години, а за VI блок поне за четири години напред“, каза за EURACTIV проф. Георги Касчиев – атомен физик, научен ръководител за пуска на пети блок и консултант на АЕЦ „Козлодуй“ и Министерството на енергетиката. Българската АЕЦ е строена по руска технология и с руски реактори. Въпреки тези запаси, ще се търси резервен вариант, тъй като не е изключено руската страна едностранно да спре доставките – както направи с природния газ. „И „Газпром“, и „Росатом“ са инструменти на външната политика на Кремъл и нищо не може да се прогнозира със сигурност“, отбеляза проф. Касчиев.

Американско и/или френско гориво – от 2024 г., ако всичко е наред

Във всеки един от реакторите на V и VI блок, които са от типа ВВЕР-1000, има по 163 касети. През февруари м.г. АEЦ „Koзлoдyй“ и „Уecтингxayc Eлeĸтpиĸ Швeция“ пoдпиcaxa дoгoвop зa paзpaбoтвaнe нa aнaлизи нa бeзoпacнocттa зa лицeнзиpaнe и внeдpявaнe нa aлтepнaтивeн тип ядpeнo гopивo зa Пети блoĸ. Извършват се изследвания и анализи, последната дума има Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Ако регулаторът лицензира горивото, през 2024 г. американски касети може да заменят постепенно руските в пропорция една четвърт към три четвърти руски при годишното презареждане на V блок. Същата година ще бъде проведен и търг за ново зареждане с ядрено гориво. Доставяното от Русия свежо ядрено гориво обаче е с поне 15% по-евтино от американското, посочиха експерти.

„Уестингхаус“ вече доставя гориво за няколко типа украински реактори. А през април т.г. Чехия избра „Уecтингxaус“ и френската „Фраматом“ да зареждат с ядрено гориво АЕЦ „Темелин“, която е с реактори като на АЕЦ „Козлодуй“. Доставките започват през 2024 г. и ще са с продължителност от близо 15 години. В тази връзка се подготвя посещение на българска делегация във Франция, за да се проучат цените и гаранциите на горивото, което произвежда „Фраматом“ за реактори от типа ВВЕР-1000. ТВЕЛ също участваше в търга за „Темелин“, но не бе избрана.

Чешки вариант за някои резервни части

С резервните части обаче проблемът е по-сложен, защото основните компоненти са произведени от руски компании, обясни проф. Касчиев. Ако се стигне до пълно ожесточаване и скъсване на търговските отношения с Русия, план Б е задължителен. Обсъжда се вариант за доставки на някои части от „Шкода“ – Прага, където в края на март вече е била група български експерти, за да изясни тези възможности. „Шкода“, част от групата „Фолксваген“ и най-големият концерн в Чехия, произвежда огромен набор от части за „Темелин“, посочи ядреният експерт.

Освен това чешката компания има своя история с България – първият реактор за АЕЦ „Белене“, доставен преди 1989 г., е нейно производство, а „Шкода“ беше и кандидат в търга за изграждането на втората атомна електроцентрала през 2005 г. (Китай, където има няколко руски реактора, също произвежда резервни части за тях.) Проф. Касчиев заяви, че засега нещата до голяма степен изглеждат добре и за плановия ремонт на V блок, започнал на 24 април, резервните части са доставени в срок.

Ново погребение за ядрения отпадък

Най-сложният проблем с АЕЦ „Козлодуй“, в случай че Русия едностранно прекрати отношенията, е какво да се прави с отработеното ядрено гориво (OЯГ). Откакто през 1974 г. e пусната атомната електроцентрала, партидите ОЯГ се изпращат в руски заводи. Местоназначението сега е специализираният радиохимичен завод „Маяк“ – за технологично съхранение и преработка, а транспортът е по вода. Преминаването през зони като Черно море сега крие твърде големи опасности заради войната в Украйна. За тази година са планирани два транспорта на ОЯГ и въпреки влошената обстановка проф. Касчиев се надява да се осъществят. Корабите с отработено ядрено гориво все още не са засегнати от санкциите на ЕС.

Европейска директива забранява отработеното ядрено гориво да се изнася за преработка в страни извън ЕС, тъй като е стратегическа суровина – освен ако не се рециклира, за да се върне обратно. При преработката му от него се извличат плутоний и изотопи на урана, а отпадъчната фракция се превръща в остъклена маса и тези блокове би трябвало да се връщат в България. Става въпрос за огромно количество високоактивни отпадъци не само от V и VI блок, но и от два от спрените по-рано блокове – III и IV. Директива 2011/70/ЕВРОАТОМ изисква този ядрен “боклук” да се погребва в държавата, в която е генериран.

Тези стотици тонове обаче не се връщат – засега. Основната причина е, че България няма къде да ги погребе. Европейската комисия, Европейският парламент и Европейската сметна палата нееднократно обръщат внимание, че София закъснява с изпълнението на значими инфраструктурни проекти за безопасно управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. Един от тях е Национално хранилище за погребване на радиоактивните отпадъци, което първоначално трябваше да е готово през 2015 г., после – през 2021 г., както обещаваше преди време енергийният министър на ГЕРБ Теменужка Петкова. А сега се говори за нов срок – евентуално през 2025 г. При строителството му загинаха двама души в края на 2019 г. Не е известно има ли изобщо напредък по геологическото хранилище за погребване на високоактивни отпадъци и отработено гориво, както е предвидено в Стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 г. Същата тази стратегия предвижда изпращане на 50 тона отработено гориво за преработка в трета страна. Това става след като е преминало през мокро и сухо съхранение в двете междинни хранилища на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Целта е да се охлади – процес, който отнема пет години, за да може да се транспортира.

Атомната електроцентрала обаче разполага със значително количество отработено ядрено гориво – над сто тона, което тепърва трябва да се изпраща за преработка, тъй като процесът е бил стопиран за известно време. При проблеми с руската страна, опцията е отново Франция, тъй като там има два големи завода, които, освен френските АЕЦ, имат капацитет да поемат и още ядрени продукти, обясни проф. Касчиев. Ако касетите от площадката на АЕЦ „Козлодуй“ поемат към Франция проблемите ще са какъв транспорт да се използва и колко ще струва, тъй като цената ще е поне 2 – 2,5 пъти по-висока от руската. Но при тази рекордна печалба на „Козлодуй“ от почти 1 милиард за три месеца поне стойността за преработка няма да е проблем.

Проблем ще е, ако България трябва да си прибере стъклените радиоактивни блокове от Русия.