Управляващите пренебрегват електроенергийната мрежа

Електропреносна мрежа за високо напрежение [Юлия Лазарова, Дневник]

Държавата не обръща достатъчно внимание на електроенергийната мрежа, която трябва да се справи с променящо се потребление  и с променящо се производство заради нарастващия дял на ВЕИ и тяхната непостоянна генерация. Това бе едно от заключенията на дискусия, организирана от Института за енергиен мениджмънт на 13 май.

„Вместо да слагат каруцата пред коня“ и нещата да се случват само на хартия, за да „се отчетем“, управляващите трябва да определят няколко важни параметри. Основното сред тях е да се идентифицират местата с малък капацитет за пренос на мрежата при присъединяването на ВЕИ мощности

Трябва да се направи прогноза за необходимите инвестиции, да се постави времева рамка до края на 2030 г и да посочат източниците на финансиране – ценови, целеви фондове, като Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, бюджетни средства, извънбюджетни средства, международни фондове и др. Около тази тези теза се обединиха  експертите от института – Славчо Нейков, Жана Георгиева и Калоян Стайков.

Трябва да стане ясно, че реализирането на зеления преход е в пряка зависимост от способността на мрежата да „приема“ новите пазарни участници и то на фона на поддържане на високи нива на сигурност на електроснабдяването за всички клиенти. Проблемът е, че инфраструктурата е физически и технологично остаряла и то не само в България. Едва около 1/3 от мрежата на ниско напрежение в страните от Европейския съюз е на възраст под 20 г., а близо 1/3 е на възраст над 40 г.

Както съобщи EURACTIV Унгария вече е изчерпала наличния капацитет за присъединяване към мрежата на зависими от времето електроцентрали, което разочарова унгарските разработчици и инвеститори на слънчева енергия. На 2 май, унгарският преносен оператор MAVIR обяви нулев капацитет за присъединване на ВЕИ мощности. 

Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата 2020-2030 на България споменава, че ще са необходими нови инвестиции в мрежови услуги, но в документът липсва оценка за техния размер и източниците на финансиране.

Друг е проблемът, че Планът за възстановяване и устойчивост предвижда единствено инвестиции в мрежата на високо напрежение, с което се цели увеличаване на капацитета за присъединяване на нови ВЕИ при положение, че основната част от съществуващите ВЕИ мощности са присъединени към мрежите на средно напрежение.

Икономистът Жана Георгиева обясни, че по данни на организацията „Евроелектрик“, на европейско ниво са необходими нови инвестиции в размер на между 375 и 425 млрд. евро до 2030 г., което е с 50-70% по-висок темп в сравнение с инвестициите в мрежа до 2019 г.

Тя посочи, че за енергийния преход са необходими големи инвестиции в мрежата, затова политиците трябва да разработят мефанизми, за да улеснят достъпа до фондове на ЕС и да ускорят процесите по издаване на разрешителни.

В България инвестициите в мрежова инфраструктура се финансират почти изцяло през регулираните цени за мрежови услуги. През 2021 г. средната цена за предоставяне на мрежови услуги на високо, средно и ниско напрежение е с 10% под нивото си от 2011 г. и представлява около 35% от средната цена за ЕС.

В същия период средната цена в ЕС се увеличава с 10%. Това се случва на фона на бум при ВЕИ инвестициите в България през 2012 г., като 50% от ветроенергийните централи (ВяЕЦ) и 75% от фотоволтаичните електроцентали (ФЕЦ) са присъединени към разпределителните мрежи, на средно напрежение, обясни главният икономист в института Калоян Стайков.

В периода 2011-2021 г. в България са въведени в експлоатация нови 221 МВт ВяЕЦ и 1166 МВт ФЕЦ, а прогнозата на Електроенергийния системен оператор и наскоро приетия План за възстановяване и устойчивост, за периода 2022-2030 г. е те да се увеличат с допълнителни 759 МВт ВяЕЦ (3,4 пъти) и 2894 МВт ФЕЦ (2,5 пъти).

„Това изисква нови инвестиции в мрежова инфраструктура, която да осигури безпроблемно, навременно и надеждно присъединяване и управление на новите мощности, без това да влияе на качеството на услугата за потребителите“, обясни Стайков.

Като основен източник на финансиране е предвидена Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. и по-конкретно – Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд и Европейският социален фонд, както и други източници, като например приходите от продажба на квоти за въглеродни емисии.