Шестият пакет от санкции на ЕС срещу Русия отвори кутията на Пандора

Съгласно предложението на Комисията, което ще доведе до „пълна забрана на руски петрол“ и рафинирани петролни продукти след шест месеца, на Унгария и Словакия ще бъде разрешено да продължат да купуват от Москва до края на 2023 г. съгласно съществуващите договори. [Shutterstock/PX Media]

Будапеща и Братислава не са доволни от предложението на Европейската комисия за забрана на руското черно злато, въпреки че им е дадено допълнително време за постепенното му премахване, а София и Прага също поискаха  специално отношение. 

Източници казаха, че Гърция и Кипър пък са възразили срещу друго предложение за забрана на всички корабни компании, които са собственост на ЕС или имат европейски интереси, да прехвърлят руски петрол в Европа или другаде по света.

Съгласно предложението на Европейската комисия, което ще доведе до „пълна забрана на целия внос на руски петрол“ и рафинирани петролни продукти до шест месеца, на Унгария и Словакия ще бъде разрешено да продължат да купуват от Москва до края на 2023 г. съгласно съществуващите договори.

Дипломат от ЕС каза пред EURACTIV при условие на анонимност, че сега  Европа е поставена пред голямо изпитание, защото предложението е ядрото на санкциите срещу Москва. 

„Европа не може да си позволи политически да не приеме шестия пакет“, каза дипломатът, като добави обаче, че уравнението няма да бъде лесно за решаване. 

В интервю за EURACTIV в края на февруари руският посланик в ЕС Владимир Чижов каза, че енергетиката е област, в която нивото на взаимозависимост между Русия и ЕС е високо.

„Разбираме, че всички решения, взети в тази област, се вземат единодушно, което показва, че има известна степен на дисциплина. Дали това отразява всички доброволни позиции на която и да е  страна, това остава да се види.“, коментира източникът.

Унгарският външен министър Петер Сиярто побърза да се противопостави на плана, твърдейки, че той ще „унищожи напълно“ основите на енергийните доставки на Унгария.

„Това не е въпрос на липса на политическа воля, нито на намерение или времеви интервал, това е просто физическа, географска и инфраструктурна реалност“, коментира той.  

Унгарският външен министър каза, че за да може Унгария да подкрепи мерките, петролът, транспортиран по тръбопроводи (а не с танкери), трябва да бъде освободен от ембаргото.

Братислава ще подкрепи ембаргото върху руския петрол, съобщи министърът на икономиката Ричард Сулик, като отбеляза, че ще й е необходим по-дълъг преходен период от три години вместо една година – до края на 2023 г., която бе предложена от Европейската комисия.

Сулик твърди, че Словакия, подобно на Унгария и Чехия, е в трудна позиция. Като страна без излаз на море, тя не може да внася петрол с морски танкери и разчита на тръбопроводи. Например главният тръбопровод  „Дружба“  транспортира руски петрол.

Сулик обаче насочи вниманието към други въпроси. Словакия би могла да внася петрол от юг през петролопровода „Адрия“, но капацитетът й остава ограничен. Словашките петролни хранилища са в Източна Словакия и не могат да се пълнят с петрол от „Адрия“, защото тръбопроводите не са технически подготвени за обратен поток.

MOL Group, унгарският гигант за изкопаеми горива, който управлява всички петролни рафинерии в двете страни и използва руски петрол, по-рано заяви, че ще има нужда от значителни инвестиции и време за преход. EURACTIV се обърна за коментари към групата MOL, но не получи отговор до момента на публикуването.  

Чехия от своя страна е готова да подкрепи предложената забрана за внос на руски петрол само ако получи отлагане от две до три години до увеличаване на капацитета на нефтопровода.

„Ние подкрепяме възможно най-строгите санкции срещу Русия. Нищо не се е променило в отношението ни. Ние обаче от самото начало поддържаме позицията, че санкциите не трябва да вредят повече на чешките граждани, отколкото на Русия“, кзаяви премиерът Петер Фиала.

България обаче иска да бъде изцяло изключена от петролното ембарго на ЕС срещу Русия.  

„България може да продължи без руски петрол, но това би увеличило значително цената на горивото. От тази гледна точка, ако Европейската комисия предвиди изключения, бихме искали да се възползваме от тези изключения, тъй като това е в интерес на българските потребители, българските превозвачи и българския народ като цяло“, посочи вицепремиерът. и финансов министър Асен Василев.

„Ако има твърда европейска позиция „спираме всичко за всички“ – това е едно. Но ако има изключения, ще използваме правото си да използваме същото изключение“, каза Василев пред седмичника „Капитал“.

В България руската компания „Лукойл“ притежава най-голямата петролна рафинерия на Балканите.

Дори България да успее напълно да компенсира доставките на петролни продукти от други източници, българското правителство ще се сблъска със сериозно социално недоволство в Бургас, ако рафинерията спре да работи.

Междувременно представителят на държавата в рафинерията Красимир Първанов предупреди, че рафинерията „Лукойл Нефтохим“ може да спре, ако ЕС наложи пълно ембарго върху вноса на руски петрол и нефтопродукти.

Първанов каза пред българския новинарски сайт Mediapool, че рафинерията е използвала между 50% и 60% руски петрол „Уралс“, но не може да работи само с арабски петрол, има нужда и от количества руски петрол.

„Лукойл България“ е най-големият работодател в региона на Бургас, а компанията е втората по големина в националната икономика с годишен оборот от 1,6-3 млрд. евро.

Гърция и Кипър също са недоволни

Въпреки че не беше представено от Урсула фон дер Лайен в речта й, EURACTIV научи, че предложението за забрана на всички корабни компании, собственост на ЕС или с европейски интереси, да прехвърлят руски петрол в Европа или другаде по света е все още на масата. 

Източник от ЕС каза пред EURACTIV, че това предложение има за цел да намали възможността за сделки с евтин петрол, прехвърлян от Русия към Китай, за да се компенсира забраната на ЕС. Трябва да се има предвид, че корабните компании от ЕС  прехвърлят петрол по този начин. 

Същият източник добави, че Атина и Никозия са реагирали остро на това предложение, тъй като то нанася сериозен удар на нейната корабна индустрия.