Ядрен ренесанс

Френският президент Еманюел Макрон говори пред екран с надпис „Преоткрийте ядрената енергия“ по време на представянето на инвестиционния план „Франция 2030“, 12 октомври 2021 г. [EPA-EFE/LUDOVIC MARIN / POOL MAXPPP OUT]

Настоящият скок на цените на енергията може да се сравни с буря. Но е и вятър в платната на ядрената енергия в Европа след много години на студено рамене.

Аварията във Фукушима през 2011 г. беше голямо нещастие за ядрения сектор. По-малко от 3 месеца след нея Германия реши да прекрати изцяло използването на ядрена енергия до 2022 г. Същата година Италия отложи планове за изграждане на нови ядрени централи на референдум. Белгия реши да закрие през периода 2015–2025 г. седем атомни електроцентрали, произвеждащи повече от 50% от вътрешната електроенергия. Полша имаше планове за въвеждане на ядрена енергия, но общественото мнение се противопостави на идеята. България се луташе и променяше позицията си, но в крайна сметка се отказа от плана за нова атомна централа. Дори Франция, която разчита на ядрена енергия за 70% от електроенергията си, обеща да намали зависимостта си до 50%, като затвори 12 ядрени реактора до 2035 г.

Всичко това звучи като минало. В резултат на скока на цените на енергията интелектуалци в Германия искат да запазят ядрената енергия в страната жива. Франция предлага план за „иновативни малки ядрени реактори с по-добро управление на отпадъците“. Десет държави, водени от Франция и Полша (включително България, Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения) призовават ядрената енергия да се счита за отговор на продължаващата енергийна криза и инструмент за бъдеще с ниски въглеродни емисии. В резултат на това сега се очаква широко комисията на ЕС да предложи ядрената енергия да бъде включена като „зелена“ или „преходна“ технология в рамките на таксономията на ЕС за устойчиво финансиране.

Страните също прокарват напред своите проекти. Хърватия, която не иска да строи атомни електроцентрали на своята територия поради значението на туризма за своя БВП, инвестира в нов реактор в Кршко, в съседна Словения. Унгария продължава да строи ядрени реактори с руска технология и заеми.

Какво стана? Как изведнъж изчезнаха всички аргументи срещу ядрената енергия, защо дори някои зелени политици, като във Финландия, внезапно промениха дискурса, как се промени мнението и как така ядрената енергия стана „зелена“?

За мнозина скокът на цените беше сигнал за събуждане. Вятърът и слънчевата енергия, подкрепени от газ, не са устойчиво решение, особено в моментите, когато преминаваме към електромобили и е необходима много повече електроенергия. По принцип дилемата не е ядрена или възобновяема енергия. Дилемата е ядрена енергия или връщане към въглища плюс още газови централи.

По отношение на емисиите на CO2 ядрените централи се нареждат по-добре от вятърните турбини, например. И ако се повдигне аргументът за това как да се изхвърлят отпадъците от атомните електроцентрали: по-добре е да ги складирате в мини на дълбочина 500 метра, вместо да използвате изкопаеми горива, забравяйки за глобалното затопляне. Но имахме нужда от криза, за да осъзнаем това.