Вземете парите и се махайте

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Две големи събития през следващите няколко дни ще оформят климатичните амбиции на ЕС и всяко подхлъзване би могло да нанесе непоправима вреда на зелените идеи. Ето как се подреждат парчетата от пъзела.

В сряда и четвъртък Европейската комисия ще разкрие дългоочакваната си “Зелена сделка”, докато държавите-членки се опитват да постигнат споразумение за достигане на въглероден неутралитет до 2050 г.

Всъщност вече знаем какво ще се случи. Урсула фон дер Лайен каза какви очаквания има комисарите по въпросите на климата и околната среда, докато първоначалните версии на сделката потвърждават посоката, в която държи руля.

Същото е и с преговорите на Съвета на ЕС. Голяма е вероятността чехи, унгарци и поляци да подпишат споразумението късно през нощта, след като на масата за преговори бъдат поставени още няколко финансови стимула.

Дори и консенсусът да не се осъществи, Комисията вече се съгласи да включи голямата климатичната цел за 2050 г. и в закон за климата, който ще бъде публикуван в началото на следващата година.

Единственото, което трябва да се изясни и в двете решения, е времевата рамка.

Комисията обмисля да отложи за октомври разглеждането на предложението за актуализиране на текущата цел за намаляване на емисиите с хоризонт до 2030 г. Офертата е темпът на намаляване на въглеродните емисии да бъде редуциран до 40%, спрямо предишната цел от 50-55%.

Това няма да остави време за финализиране на новия показател преди следващата среща на върха на ООН за климата през ноември 2020 г.

Същото важи и за климатичния план до 2050 година. Ако Комисията прибегне до план Б, той ще трябва да премине през редовния законодателен процес, което ще загуби много време през 2020 година.

Това пилеене на време напълно ще подкопае опитите на ЕС за климатична дипломация през следващата година, когато европейските лидери трябва да убедят водещите световни замърсители: Китай, Индия, Русия и САЩ, да увеличат климатичните си амбиции.

Крайният срок до 2020 г., наложен от Парижкото споразумение, означава, че подписалите споразумението за климата трябва да представят дългосрочни планове за декарбонизиция на икономиките си. Ако до момента ЕС все още не може да вземе вътрешно решение, то голямата възможност може да бъде пропусната.

Две са водещите фигури от страна на ЕС: Франс Тимерманс и Шарл Мишел (на снимката). Ако холандецът си е свършил работата добре, “Зелената сделка” ще даде на съюза времето, необходимо за упражняване на мека климатична дипломация през следващата година.

А наследникът на Доналд Туск, бившият белгийски премиер Мишел, има шанса да демонстрира характер на първата си среща на върха, като ясно разясни на колебаещите се страни, че е дошло време да вземат парите и да бягат.

Ако целият пакет (от допълнителни финансови стимули и гарантирана независимост за страните-членки да решат собствения си енергиен микс) е описан точно и ясно, то ЕС ще излезе победител.