Газопроводна политика за начинаещи

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, руският президент Владимир Путин, сръбският президент Александър Вучич и премиерът на България Бойко Борисов на церемонията по откриването на проекта "Турски поток" в Истанбул, Турция, 08 януари 2020 г. EPA-EFE/ALEXEY DRUZHININ / SPUTNIK / KREMLIN POOL MANDATORY CREDIT

Не е лесно да се осмислят хилядите истории за „Северен поток 2“. За да стане по-ясно, Русия и Германия искат газопровода, а Украйна, Полша и САЩ са против. Но защо Украйна, Полша, САЩ и други трябва да се месят в онова, което изглежда  двустранен бизнес? Защо Джо Байдън обсъжда въпроса с Ангела Меркел? В един момент САЩ искаха да продават на европейците техният втечнен природен газ, но сега отива в Азия, където цените са по-високи.

Германия обаче се нуждае от повече газ и се погрижи да го получи. Браво на нея, особено в такива моменти!

Освен това „Северен поток 2“ възпроизвежда „Северен поток 1“, който не се сблъсква със опозиция на Запад, а напротив, проектът бе открит през 2010 г. с присъствието на висши служители на ЕС. И така, каква е разликата? Какво се е променило?

Има два препъникамъка, които можем да споменем. Единият е газовата криза от 2009 г., която остави част от ЕС на студено. Русия и Украйна си отправиха взаимни обвинения и не е малко вероятно тогавашното правителство на Юлия Тимошенко да е източило от руския газ. Затова не е изненадващо, че оттогава в Русия набира сила идеята за газови маршрути, които заобикалят Украйна.

Следващият етап е революцията на Майдана в Украйна през 2013 г., която Русия възприе като държавен преврат, ръководен от Запада. Тогава тя анексира Крим и изпрати паравоенни формирования в Донбас. Междувременно идеята за проекти като „Южен поток“ (който се превърна в „Турски поток“) си проби път, както и проекта за втора тръба на „Северен поток“. Общата им цел  е да доставят руски газ в ЕС, заобикаляйки Украйна.

Изглежда логично, че Русия не иска да е зависима от Украйна, с която почти е замразила дипломатическите си отношения, за да продава най-доходния си износен продукт на Запад. Приятелите на Украйна, разбира се, се оплакват, САЩ дори предвиждаха санкции както за оператора на проекта „Северен поток 2“, така и за „Турски поток“, които да ударят и западните компании, заинтересовани от проектите.

Ако транзитът на руски газ бъде отклонен от украинския маршрут, Киев ще спре да получава големи транзитни такси. Ако целият транзит бъде отклонен, Украйна ще се окаже с огромна газова инфраструктура, в която е инвестирала, която няма да служи за нищо. Идеите за транспортиране на  водород по тръбите през Украйна са интересни, но за в бъдеще.

И така, какво е заложено? Каква е неразказаната история?

Без съмнение транзитът на руски газ за Украйна е нещо повече от джобни пари. Това беше гаранция, застрахователна полица, че колкото и лоши да са отношения с Русия (двете страни са техническа погледнато във война), няма да се влошат драстично. Статуквото беше добро за Киев – и все още е.

Износът на газ по алтернативни тръбопроводи ще позволи на Русия на Путин да изпълнява своите планове за Украйна, което е кошмар за Киев. Тези планове  могат да включват завземане на повече украинска територия за осигуряване на водоснабдяването на Крим, поглъщане на украинските брегове на Азовско море и дори украинските брегове на Черно море и Приднестровието. Да, останалата част от Украйна може да се превърне в страна без излаз на море.

Съединените щати разбират украинските опасения, защото имат стратегически интерес да стъпят близо до Русия в Черно море. Украинците изразяват дискретно притесненията си пред европейските си приятели, но не разбират защо общият отговор е „не би трябвало да е толкова лошо“. Германия казва, че е важно транзитът на газ през Украйна да продължи. Но какви са гаранциите?

Украинците изобщо не са спокойни. Какво може да направи ЕС?

Отделни държави от ЕС вече договарят дългосрочни доставки на газ от руския гигант „Газпром“. Тези споразумения определят маршрута за доставка. Русия гарантира, като предлага отстъпка, ако входната точка не е на границата с Украйна. Неотдавнашното споразумение с Унгария уточнява, че входната точка е сръбската граница, тъй като газът тече през „Турски поток“. Ако страните от ЕС искат да запазят транзита през Украйна и да помогнат да се избегне голям конфликт, те трябва да настояват входната точка да е границата с Украйна.

Сега идва въпросът: Какво биха избрали страните от ЕС – солидарност с Украйна или руската отстъпка?