И еврократите са хора

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Европейският съюз е тръгнал на “зелен” кръстоносен поход, въоръжен с  прокламации и планове, които полират екологичния му образ. Но това изисква огромен човешки ресурс, което може да се окаже не по-малко предизвикателство от промяната на климата.

Зеленият пакт на Урсула фон дер Лайен е миш-маш от добри намерения, схеми за финансиране и промени в съществуващите правила на ЕС. Вероятно за добро или лошо, това ще бъде главната политика, с която нейната комисия ще бъде запомнена в бъдеще.

Но поставянето на по-строги цели за намаляване на емисиите и извършването на значителни промени в начина, по който ЕС работи, за да постигне екологичните цели, изискват нещо повече от финансов ресурс или политическа воля.

Нужни са и много хора.

Националните правителства са първите, които издигат глас, когато Комисията се подхлъзне леко и не си свърши добре работата – когато в оценката на въздействието нещо липсва или когато периодът на консултации не е бил достатъчно дълъг.

Евродепутатите и неправителствените организации също с основание порицават Европейската комисия, ако е взела решение въз основа на ненадеждни данни или ако даден етап от процедурите е бил пропуснат или е недоизпипан. Геополитическата комисия трябва да бъде прилежна в работата си все пак.

Но изготвянето на политики е дълъг и понякога изключително сложен процес. Климатичното моделиране например борави с такова количество данни, познато само на онези от нас, които имат нещастието да попълват данъчните си декларации в Белгия.

В генерална дирекция “Действия по климата”,  климатичното ведомство на Комисията, работят 220 души според данните от страницата ѝ. Когато вземете предвид, че ЕК има повече от 30 000 официални служители, сами виждате къде се коренят проблемите.

Тук е мястото да отбележим, че в държавната администрация във Великобритания работят повече от 300 000 служители.

Вземете за пример включването на корабоплаването в Европейската схема за търговия с емисии – част от Зеления пакт. Комисията направи оценка на въздействието през 2013 г. а служителите ѝ са категорични, че седем години по-късно тя все още е актуална.

Но придирчивите държави членки (или тези с различни подбуди) искат нова оценка, за която източници от ГД “Действия по климата” алармират, че може да забави изпълнението с месеци или дори години (което може би е и целта на някои държави членки).

Това би забавило и други текущи задачи. А закъсненията имат и финансово изражение.

Зеленият поход на ЕС би бил неуспешен, ако останалият свят не започне да следва примера на блока. Климатичната срещата на върха на ООН през ноември може да се разгледа като витрината, на която ЕС ще изложи лъскавите си екологични политики. Да се появи с празни ръце, просто не е вариант за блока.

Най-добрите експерти в областта на климата предупреждават, че ключът за избягване на най-лошите ефекти от глобалното затопляне е скоростта. На фона на тези предупреждения недостатъчният човешки ресурс не е основателна причина за допълнително забавяне.

В Комисията, както и в останалите институции на ЕС, работят просто хора. Важен, макар и прост факт, който трябва да запомним преди да критикуваме скоростта и ефективността на политиките.

Европейските служители също подлежат на контрол, както всяка друга администрация. Но да не забравяме, че и автократите са хора.