От Париж с любов

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Доналд Тръмп изпълни заплахата си да започне изтеглянето на САЩ от споразумението за климата в Париж. Но вместо да осъждаме решението му, всъщност следва да го отпразнуваме.

През 2017 г. американският президент заяви, че ще отхвърли участието на Америка в знаковото споразумение, твърдейки, че е „несправедливо“, и че САЩ вече прави дотатъчно,  за да намали вредните за климата емисии.

На 4 ноември Тръмп изпълни обещанието си и уведоми ООН, че Щатите се приготвят за напускане.

На пръв поглед загубата на втория по големина замърсител в света след Китай е удар върху усилията за борба с климата и подклажда страстите. Всъщност обаче, това може да се разглежда и положително.

***

Според изявленито, което не изненада никого, САЩ ще напуснат Парижкото споразумение в деня след президентските избори през 2020 г.

Това може и би трябвало да се тълкува като отчаяно действие на политик, който се съмнява в преизбирането си, или дори в довършването на мандата си, а не като траурен марш за споразумението.

Ходът на Тръмп още повече разделя американските избиратели и реално превръща изборите през следващата година, поне отчасти, в референдум за членство в Парижкото споразумение, тъй като всеки кандидат на демократите би отменил решението на Тръмп веднага, ако бъде избран.

Да не забравяме, че това не е Брекзит. Напускането няма окончателен характер, а ООН няма да застане на пътя на САЩ, ако правителството след Тръмп реши да се върне към споразумението.

Изборите в Обединеното кралство следващия месец също ще бъдат повлияни от климатичните въпроси. Брекзит, разбира се, остава определящ, но в опит да примамят избиратели, торите и лейбъристите също така обещаха забрана на фракинга, въглеродно-неутрални домакинства  и дори забрана на частните самолети.

В САЩ решението на Тръмп не би оказало значително влияние. Калифорния, Ню Йорк и други щати ще продължат да прилагат собствени политики, опитвайки се да се придържат към целите на Парижкото споразумение за климата.

Домино ефект е също малко вероятен. Намеренията на Тръмп бяха известни още преди две години, а сред подписалите го страни споразумението все още включва всички други големи емитери, дори разкъсаната от войната Сирия и автократичната Северна Корея.

Русия, четвъртият по големина емитер в света, официализира присъединяването си към споразумението официално миналия месец.

Ако не друго, опитът на Тръмп да отклони вниманието от продължаващата процедура по импийчмънт следва да действа като катализатор на повече амбиции у страните, приели споразумението. Следващата среща на върха на ООН за климата започва през декември в Мадрид, така че възможност няма да липсва.

Споразумението задължава страните да задържат глобалното затопляне „значително под“ 2 градуса по целзий през този век и да се стремят към 1,5 градуса. Без съпротива от страна на САЩ или други скептици, целта от 1.5 градуса би могла да бъде засилена, след като докладите на ООН предупредиха за потенциалните бедствия по света, които биха произтекли от 2-градусово покачване на температурата.

ЕС няма много време да направи сериозни заявления преди срещата на върха на ООН през декември. Съвсем малък е шансът новата Европейска комисия да встъпи в длъжност навреме, държавите-членки тепърва следва да се споразумеят за дългосрочната стратегия за климата, а всички добри новини вече бяха споделени на срещата на върха през септември.

Ситуацията сега е поне по-ясна. Международните усилия по въпросите на климата ще продължат или без САЩ в дългосрочен план, или с тях след смяна на администрацията във Вашингтон. Преговорите на ООН са сложна задача, така че повече яснота е повече от добре дошла.