България пак е последна по дигитализация в ЕС

[Shutterstock]

Индексът на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) показва нивото на дигитализация на страните от ЕС и напредъка им по отношение на дигиталната конкурентоспособност.

Въпреки че данните показват напредък при всички държави членки, докладът демонстрира ясно дълбоките различия между отделните страни в ключови области на дигиталната икономика. Лидери в дигитализацията са Финландия, Швеция, Дания и Нидерландия, а България е на последната 28-а позиция в ЕС за 2020 г. През 2018 страната е била на предпоследно място, а миналата година тя отново е последна.

Класацията

Индексът се състои от пет основни критерия – свързаност, човешкия капитал, използването на интернет услуги, внедряване на дигиталните технологии и цифровите обществени услуги. Докладът поставя акцент на значението на дигиталната устойчивост по време на здравната криза, когато дигиталните технологии спомогнаха за продължаването на работния процес, търсенето на ваксина и следенето на разпространението на вируса.

Ирландия, Нидерландия, Малта и Испания са страните, които са демонстрирали най-голям напредък. За разлика от тях, България, Гърция и Румъния имат най-нисък резултат, което означава, че сред страните-членки на ЕС и Великобритания, те имат най-слабо развитите цифрови икономики.

Дик Рош, бивш министър на европейските въпроси на Ирландия, коментира за EURACTIV, че индикаторите на DESI демонстрират някои поразителни различия в представянето на държавите-членки на ЕС.

Основни констатации

Индексът показва, че България демонстрира най-слабо развитие в категории, сред които общата свързаност, основни дигитални умения на населението, ниския процент извършена онлайн търговия, дигиталната интеграция на публичните услуги и бизнеса.

Общият резултат за България за 2020г е 36,4 от 100 при среден за ЕС 52,6. Резултатите за 2019г са били съответно 33,8 за България и 49,4 среден за ЕС.

Въпреки че общият резултат на България е нараснал до 36,4, сега тя се нарежда на по-задно място в класацията. Причината е, че тя не е постигнала особено добри резултати по определени показатели, за разлика от партньорите ѝ в ЕС.

Пандемията от COVID-19 подчерта безспорното значение на цифровите умения на гражданите, цифровизацията на икономиката и надеждната и бърза интернет връзка във всички държави членки, сред които и България.

По време на здравната криза мрежите се сблъскаха със значително увеличение на търсенето. Относно свързаността, според доклада на ЕК, България се справя сравнително добре особено по отношение на широкия достъп до свръх високоскоростни и мобилни широколентови мрежи. Тя е направила значителни подобрения по критерия за електронно управление, което има все повече потребители. Страната е постигнала и висок резултат по отношение на предоставянето на дигиталните обществени услуги в сектора на стопанската дейност.

Във връзка с навлизането на 5G мрежа, Комисията подчертава, че напредъкът в разпределението на 5G спектър в държавите членки е ограничен. Само 17 държави са завършили търговете си за 5G спектъра.

Останалите 10 държави членки, сред които и България, нямат много време до края на годината, за да планират своите търгове за спектър, ако искат да изпълнят целите на Европейската комисия за 5G. Имайки предвид, че разликата между първата и последната държава членка, която пусна своите 4G мрежи, беше 8 години, този път страните трябва да действат много по-координирано и ефективно. Досега Финландия, Германия, Унгария и Италия са показали най-голям напредък по отношение на готовността за 5G.

В коментар за EURACTIV България министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подчерта, че през следващите месеци очаква Комисията за регулиране на съобщенията да предприеме необходимите действия за предоставяне на спектър в обхватите, определени за 5G. Ресорното министерство припомни намаляването на първоначалните такси за спектър за мобилни мрежи с 50%, а годишните с 35%, което ще осигури възможност на операторите да вложат необходимия финансов ресурс за бързо разгръщане на инфраструктура за 5G.

Човешкият капитал

От гледна точка на човешкия капитал, нивото на умения в областта на дигиталните технологии на българските гражданите е сред най-ниските в ЕС.

Гражданите, които притежават базисни дигитални умения са едва 29% от възрастното население в страната в сравнение със средно 58% за ЕС. Само около 11% притежават умения над средното равнище. Жените в областта на ИКТ съставляват 1,8% от всички наети лица, което е малко над средната стойност за ЕС (1,4%).

Използване на интернет услуги е друга главна група критерии, оценени от Индекса на ЕК. Там резултатите също не са особено обнадеждаващи. България продължава да е на 27-о място по отношение на използването на интернет услуги, като общият резултат е доста под равнището на ЕС. 67% от българите използват интернет (в ЕС средната стойност е 85%), докато 24% никога не са го ползвали, което това е най-високия процент сред всички страни членки.

Според доклада, използването на онлайн банкиране е нараснало леко, но само 13% от българите го използват в сравнение със средната стойност от 66% за ЕС и 95.2% при лидерите – Финландия. Само 31% от българите пазаруват онлайн, докато средното ниво на ЕС е 71%, отчита докладът. Лидери в тази категория са британците с 90.5%.

Относно интегриране на цифровите технологии, България заема последна 28-а позиция като равнището е доста под средното за това на ЕС.

Според индекса на Еврокомисията, българските бизнеси се затрудняват да използват възможностите, предоставяни от онлайн търговията. Само 2.2% от приходите на българските МСП идват от сделки, извършени онлайн. Средната стойност за ЕС е 11%, а лидерът Ирландия бележи 29%.

Гергана Паси, председател на Дигитална национална коалиция и бивш министър на европейските въпроси, коментира представянето на България в индекса: “Макар че се движим нагоре, правим го толкова незабележимо, че практически напредъкът ни потъва в огромната скорост, с която други европейски държави летят напред. Но за мен новината, която чета между редовете, е че “новите държави членки” имат не по-малък шанс да се превърнат в шампиони, ако имат зад себе си мощта и въображението на собствената си държава”.

Подобни примери в индекса за дигитално развитие са Малта, която показва забележителен напредък и в петте сфери на оценка. От друга страна Унгария и Италия са едни от най-напредналите страни в разгръщането на 5G, подчертава Гергана Паси.