България – черна овца в зеленото земеделие

През 2021 г. ЕК ще отпусне 40 млн. евро за реклама на биопродукти в общността.

Екшън! След почти година говорене Брюксел започва да облича в конкретни действия грандиозната си цел, заложена в стратегията “От фермата до трапезата” – 25% от земеделска земя в ЕС до 2030 г. да е заета с био земеделие.

Първата решителна крачка е осигуряване на 40 млн. евро, с които през 2021 г. биопродуктите ударно да се рекламират сред потребителите в ЕС. Второ, ЕК дава на земеделците от ЕС 7 седмици – да 27 ноември, в които иска да чуе мнението им как точно да се случва преходът към биологичното земеделие. И трето, ЕК реши да отложи с 1 година новото законодателство за биологично земеделие, т.е. вместо от 1 януари 2021 г., новите правила ще влязат в сила от 1 януари 2022 г. По време на отсрочката Брюксел ще сверява по-добре часовника си как да осигури повече площи без пестициди и химикали, на които се отглеждат биопродукти.

Тези новини от 4 септември вече пораждат тревога в България. Причините – страната ни стана нарицателна, подобно на “черна овца” именно за потенциални измами, разследвани от ОЛАФ, за източване на евросредства чрез рекламиране на български продукти, сред които и био храни. Скандалът стигна до конкретни еврочиновници. Отделно от това доскоро европарите точно за биологично земеделие в България, но от Програмата за развитие на селските райони, бяха замразени заради сериозни дупки в контрола, осъществяван от Министерство на земеделието и държавен фонд “Земеделие”.

На дъното по био площи

От решенията на ЕК от 4 септември стана ясно, че Брюксел вече има цялостната картина и осъзнава, че различните държави трябва да извървят различен път, за да постигнат повече биоплощи. В момента органичните ниви в общността се простират само на 8% от земята. “Делът на биологичното земеделие значително се различава между държавите-членки. В Ирландия, България, Румъния и Малта е под 3 на сто, докато Австрия, Естония и Швеция е повече от 20 на сто”, пише в публикуваната пътна карта към постигане на целта.

Проверка на EURACTIV България показа, че Главна дирекция “Земеделие” работи по данни на Евростат от 2018 г. Общите площи за биологично земеделие в ЕС са достигнали през 2018 г. 13.4 милиона хектара, което отговаря на 7.5% от общата използвана земеделска площ.

Любопитен факт обаче е, че в общността се отбелязва 34% ръст на площите за биоземеделие между 2012 и 2018 г. Действително, най-голям дял имат Австрия (24,1% от общата използвана земеделска площ в страната), Естония (20,6%) и Швеция (20,3 %), следвани от Италия (15,2%), Чехия (14,8%), Латвия (14,5%), Финландия (13,1%) и Словения (10,0%).

Най-ниските проценти са в Малта (0,4%) и Румъния (2,4%), следвани от България и Ирландия със същите стойности. Така, черно на бяло, излиза, че България е на дъното по биоплощи. Обнадеждаващ е фактът, че тези площи са се увеличили с цели 229,2% от 2012 г., когато са били едва 39 138 хектара, до 128 839 хектара през 2018 г., показва още статистиката. Причината са допълнителните евросубсидии за това производство.

Имидж на черна овца

Така или иначе за 10 години ЕС ще трябва да скочи от 8% биоплощи до 25 на сто, т.е. ръстът трябва да е повече от три пъти.

“Двете стратегии – за биологичното разнообразие и “От фермата до трапезата” – поставят амбициозни цели пред сектора на селското стопанство, за да осигурят неговия принос към Зеления пакт. Биологичното земеделие ще бъде възлов елемент от прехода, чрез който се стремим да постигнем по-устойчива продоволствена система и по-добра защита на нашето биологично разнообразие. За да се осъществи целта до 2030 г. 25% от земеделската земя да се обработва биологично, Комисията ще подкрепи сектора на биологичното земеделие чрез подходяща политика и нормативна уредба”, обеща Януш Войчеховски, еврокомисар по земеделието и селските райони.

И веднага след това обяви специален бюджет за 2021 г. само за биоземеделие от 40 млн. евро. “Средствата ще се използват за съфинансиране на дейности и информационни кампании за популяризиране на сектора на биологичното производство в ЕС. Целта е да се повиши на осведомеността относно качествата на сектора и да се стимулира търсенето”, уточни на 4 септември ЕК.

Ако се разсъждава само на база на статистиката, България би трябвало да получи по-голям пай от тези пари, защото е на дъното по биопроизводство в общността. Тревогите на българските фермери обаче е старата слава на страната ни като черна овца точно с механизма за популяризиране на продукти.

Скандалът стигна до брюкселски чиновници и дори бе разказан от американския вестник The New York Times. На 11 декември 2019 г. изданието описа схема, при която европейските разследващи установили базирана в Брюксел компания, която е получила милиони долари, за да промотира български земеделски продукти. В сътрудничество с български компании фирмата надувала фактури и изпирала парите през офшорни компании. Разследващите установили участие и на европейски чиновник Георгиос Малярис,  за когото смятат, че получавал пари от схемата. В момента европейските разследващи се опитват да вземат обратно изплатените субсидии от българските фирми и още преди 2 години препоръчали обвинения срещу компаниите. Срещу Малярис е започнало дело в Белгия, но докато случаят не бъде решен, той остава на работа в ЕК. Единствено е понижен, като е преместен в отдела по архивиране, се посочва в статията. Изданието се базира на доклад на българската прокуратура и дори е приложило линк към него, но към днешна дата линкът показва – “грешка” и вече не отваря документа.

За това разследване на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ пръв съобщи сайтът “Биволъ” на 25 април 2017 г. Оказа се, че се разследват няколко проекта за близо 19 млн. евро, сред които “Отиди, вземи, хапни биологично” с грант 4.5 млн. евро, “Разнообразие от вкусове” за 2.9 млн. евро, “Качествено европейско сирене” за 3.9 млн. евро и “Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата” за 3.7 млн. евро и “Освободете европейския вкус” за 3.7 млн. евро. Посочено бе, че българските асоциации изпълняват тези проекти с базираната в Брюксел фирма “Agropromotion SARL”. Тогава от Асоциация “Биопродукти” бяха категорични, че по схемата не е злоупотребявано, а разследването на OLAF е заради донос на гръцки биопроизводители, които завидели на българските си колеги.

Пред EURACTIV България Албена Симеонова, председател на Асоциация “Биопродукти” заяви, че независимо от този случай браншът ще се бори за равноправно осигуряване на средства от споменатите 40 млн. евро за промоция на биохрани за покриване на новите изисквания на “Зелената сделка”. За целта българските биопроизводители ще търсят и подкрепата на IFOAM EU, европейската фондация на биопроизводителите. Българските производителите изключват възможността за тотално изключване на страната ни от бъдещата промоционална схема на ЕС заради споменатите разследвания.

40 млн. евро за биоземеделие бяха замразени

Очаквано, на 4 септември Брюксел посочи, че ще продължи да подкрепя със субсидии биопроизводството и съответно увеличаване на площите му в ЕС до 25% до 2030 г. и по бъдещата Програма за развитие на селските район (ПРСР), така както го прави и по настоящата ПРСР 2014-2020.

Но и с европарите за биоземеделие по настоящата селска европрограма, България се провали и Брюксел замрази 40 млн. евро по това направление за години. Това се случи, след като одити на ЕК установиха сериозни “дупки” в контрола над биопроизводителите.

Последно това публично бе признато през април тази година от уволнения зам.-министър Чавдар Маринов. Ден преди Бойко Борисов да го освободи от поста по препоръка на земеделския министър Десислава Танева, Маринов разказа за замразените пари пред медиите и посочи, че благодарение на неговата работа те са на път да бъдат размразени.

“В последните години страната ни е получила негативни одитни доклади както от дирекцията на ЕС по здравеопазването и храните DG SANCO, така и от българската Сметна палата. “Едва сега, на 25 март, от ЕК дойде първият положителен одитен доклад на база на това, което е направено под мое ръководство. Заради моята работа ЕК ще позволи на България да изплати 40 млн. евро субсидии за биопроизводство, които без тази положителна оценка не можеха да се плащат”, каза Маринов на 12 април 2020 г. На 27 април 2020 г. действително Министерство на земеделието обяви, че започва кандидатстване за 40 млн. евро за биопроизводство.

Дупките в контрола

Първите одити, от които зейнаха сериозни липси на контрол в българското биоземеделие, бяха направени още през ноември 2015 г. от Службата по храните и ветеринарните въпроси на ЕК – DG SANCO. На случаен принцип инспекторите проверяват две от общо 14-те частни фирми, контролиращи биологичното производство. Чрез своята дейност тези фирми гарантират, че конкретният земеделски производител е “изчистил” земята си – в нея няма пестициди, растенията се отглеждат само с оборски тор или торове на биологична основа, насажденията и плевелите не се третират с индустриални препарати за растителна защита.

Резултатите: Одиторите директно посочват, че са установили, че не спазва европейските регламенти. В детайли, контролиращите фирми са давали разрешение на производителите да засяват с небиологични семена нивите си и след това да предлагат продукцията от тях на пазара като биологична. Постепенно този проблем бе изчистен.

Оказва се, че за първи път след одита на Брюксел Министерството на земеделието и храните ще започне да извършва изненадващ текущ контрол и годишни проверки на фирмите, контролиращи биопроизводството у нас, както и на самите биофермери. За целта бяха обучени нови 112 експерти в 28-те областни служби “Земеделие” в страната.

Най-важната промяна, която трябва да гарантира, че евросубсидиите за биоземеделие ще отиват при истинските производители, е т.нар. електронно досие, т.е. електронният регистър на биопроизводителите, за който говори Маринов и твърди, че той е станал факт благодарение на неговата работа. В него се изисква да се въведе електронно досие на всеки оператор. Там ще се отразява цялата контролна дейност, забележки, препоръки и санкции, налагани от частната контролираща фирма или от Министерството на земеделието и храните на конкретния биоземеделец. Ще се отбелязват всички резултати от посещенията на място в биофермите, лабораторните проби и анализи, взети от почвата или от самата продукция.

А най-важното е, че достъп до всяко електронно досие ще има Държавен фонд “Земеделие”, който изплаща европарите за българското земеделие. Т.е., най-накрая, чиновниците могат в реално време да проверят, че субсидиите ще отидат при истински и изрядни производители. Бъдещите одити на регистъра ще покажат дали пак няма да се стигне до замразяване на пари до изчистване на пропуски в контрола.

Такъв е пътят на България в биоземеделието на ЕС. Тепърва страната ни трябва да изчисти имиджа си на черна овца, за да покрие Зелената сделка на ЕС.