ЕК установи липсата на обучени кадри в България, което забавя иновациите

Едва един на всеки трима българи на възраст между между 16 и 74 години имат основни умения в областта на цифровите технологии при средно 56% за ЕС. [Shutterstock/Rawpixel.com]

Едва един на всеки трима българи на възраст между 16 и 74 години има основни умения в областта на цифровите технологии при средно 56% за ЕС. Компаниите у нас все още срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват. Това са част от заключенията на Индекса на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021г.

Според доклада, страната ни си дели непрестижното предпоследно място с Гърция сред 27-те членки на ЕС. Дания, Швеция и Ирландия повеждат в общото класиране за 2021 г., докато Гърция, България и Румъния остават на последно място.

Индексът проследява напредъка, постигнат в държавите-членки в областта на цифровата конкурентоспособност при човешкия капитал, широколентова свързаност, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и цифровите обществени услуги. Индексът използва данни от 2020 г.

Човешки капитал

По отношение на човешкия капитал равнището на България все още е сред най-ниските в ЕС.

Засега само скандинавските страни, Германия и Нидерландия са преминали прага от 70% на основните цифрови умения, докато България и Румъния изостават, като по-малко от всеки трети човек има такива.

Едва 11% от българите в активна възраст имат над средната компютърна грамотност, въпреки че специалистите в областта на информационните и комуникационни технологии са 3,3% от всички работещи в България.

Жените обаче съставляват 28% от всички специалисти по информационни и комуникационни технологии, което прави България лидер по този показател в ЕС.

Една от страничните цели на стратегията на ЕС е равенство между половете и в момента България, Гърция и Румъния са единствените страни, в които делът на жените в областта на информационните технологии е над 25%.

Според доклада, предприятията във всички сектори са изправени пред предизвикателства при запълването на свободните работни места в областта на информационните технологии, например в областта на облачната архитектура или управлението на данни – тенденция, наблюдавана и на равнище ЕС.

Данните на Българската асоциация на софтуерната индустрия междувременно сочат, че българската софтуерна индустрия и секторът на информационните технологии са отбелязали ръст с около 10% през 2020 г. по отношение на приходите на фона на спад от около 4,2% в БВП на страната.

Свързаност

До 2030 г. гражданите на ЕС трябва да могат да се възползват от 5G покритие и мрежа с много висок капацитет (VHCN), независимо къде се намират.

Въпреки че пандемията от COVID-19 и режимът на работа от разстояние доведоха до повишено потребление на интернет услуги, докладът на Европейската комисия отчита, че България продължава да е изправена пред предизвикателства в покритието и разпространението както на фиксиран, така и на мобилен широколентов достъп до интернет.

Интегриране на цифрови технологии

До 2030 г. поне 90% от малките и средните предприятия (МСП) в ЕС трябва да използват цифрови технологии. През 2020 г., според индекса, само 60% от европейските МСП са достигнали тази основна дигитална интензивност.

Според данните на Комисията, Дания, Финландия, Испания и Швеция надхвърлят 80%, докато само около една трета от компаниите в България и Румъния използват цифрови технологии.

По отношение на интегрирането на цифрови технологии в предприятията България се нарежда на последно място сред държавите от ЕС. Едва 33 % от малките и средни предприятия (МСП) притежават поне основно ниво на цифров интензитет (докато в ЕС това са средно 60 % от МСП), се отбелязва в Индекса.

Едва 8 % от българските МСП осъществяват продажби онлайн, под средното равнище за ЕС от 17 %. Само 3 % от МСП осъществяват трансгранични продажби онлайн спрямо 8 % в ЕС.

Сравнително широкото разпространение на изкуствен интелект, който се използва от 31 % от предприятията, е доста над средното равнище за ЕС. България показва добър резултат в използването на ИКТ с цел екологична устойчивост.

Цифрови обществени услуги

Според десетгодишния план на Европейската комисия Digital Compass, стратегия, в която се определят специфични цели и етапи в областта на цифровите технологии, които трябва да бъдат осъществени до 2030 г, всички ключови обществени услуги за гражданите да бъдат напълно онлайн до 2030 г.

Напредъкът на държавите-членки по този показател е разнороден. В България само 56.9% от административните услуги могат да се извършват онлайн.

България се нарежда на 21-во място в ЕС по отношение на цифровите обществени услуги. Страната ни има резултат, среден за ЕС, по отношение на отворените данни.

Европейската комисия отбелязва, че развитието на публичните онлайн услуги в страната се затормозява от остаряла правна уредба. Само 36% от българите с достъп до интернет използват цифрови административни услуги (64% в ЕС).

Що се отнася до цифровите услуги за бизнеса и използването на отворени данни от публичната администрация, те са над средните в ЕС.