ЕС ще извърши дигитална трансформация след кризата с COVID-19

Знамената на ЕС, отразени в затворените врати на Европейския съвет в Брюксел, Белгия, 26 март 2020 г. [EPA-EFE / STEPHANIE LECOCQ]

Държавите-членки на ЕС и Европейската комисия трябва “да анализират подробно опита, придобит от пандемията COVID-19”, за да осъвременят бъдещите политики в целия спектър на цифровото пространство, разкрива изтекъл документ на Съвета на ЕС, видян от EURACTIV.

Области като “електронното здравеопазване, дигитално образование, електронното управление, споделянето на данни и широколентова връзка” следва да получат особено внимание след настоящата криза, отбелязва проектoзаключениe на Съвета на ЕС за Изграждане на цифровото бъдеще на Европа.

В документа носещ дата 1 април се посочва също, че ЕС трябва да се стреми да гарантира, че държавите членки ще могат да предоставят радиочестотен спектър за 5G до края на 2020 г. Няколко държави членки вече обявиха намерението си да отложат търговете за честотите заради текущата здравна криза.

От лидерите на ЕС се очакваше да потвърдят редица ангажименти в дигиталната сфера като част от неотдавнашната среща на върха на Европейския съвет. Подобни въпроси обаче отпаднаха от дневния ред, тъй като държавите членки бяха принудени да се фокусират върху по-належащите въпроси, свързани с европейския отговор на продължаващата здравна криза.

Хърватското председателство възнамерява да обсъди проектозаключенията на Работната група на Съвета за телекомуникации на следващото заседание през май, в зависимост от евентуалните бъдещи ограничения, наложени заради COVID-19.

Председателството цели приемането на заключенията на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика в Люксембург на 5 юни 2020 г.

Споделяне на данни

Проектозаключенията отбелязват необходимостта на ЕС да улесни “споделянето на данни между бизнеса и институциите, за да бъде набрана критична маса данни, чрез която ЕС да бъде успешен в изграждането на европейска икономика, основана на данни. В момента икономиката, основана на данни е доминирана от няколко силни играчи”.

Като част от Европейската стратегия за данни, през февруари Европейската комисия обяви планове за използване на неексплотирания потенциал на огромните количества от индустриални данни при създаването на девет общи пространства с данни в ЕС в сектори, включващи здравеопазване, селско стопанство и енергетика. Стратегията за данни включва и създаването на Закон за данните през 2021 г., който би могъл “да насърчи обмена на данни между бизнеса и правителството в полза на обществения интерес”.

Настоящата здравна криза се оказа ускорител на намерението на Комисията да либерализира европейската икономика, основана на данни. В края на март ЕК поиска телекомуникационните оператори да предоставят “анонимни мобилни метаданни, за да помогнат при анализа на моделите на разпространение на коронавируса”.

Този ход предизвика безпокойство от активистите за защита на личните данни в Брюксел и в цяла Европа, а евродепутатът от “Обнови Европа” Софи Инт Велд изпрати писмо до Тиери Бретон, увещавайки го да гарантира, че получените от телекомуникационните оператори данни ще останат анонимни.

По отношение на по-широкото използване на данни за анализ на разпространението на коронавируса, еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон заяви във видео заседание с депутатите миналата седмица, че Комисията наблюдава използването на мобилните приложения в борбата срещу пандемията от коронавирус, за да се увери, че ценностите и правилата на блока не се нарушават.

Това се случи след като в сряда (1 април) коалиция от европейски заинтересовани страни започна използването на нова технология за проследяване на контактите. Паневропейският проект за проследяване на контактите (PEPP-PT) анализира данните от Bluetooth, регистрирани между два смартфона, влезли в непосредствена близост един с друг.

По отношение на мобилните телекомуникации от ново поколение, в проектозаключенията е отбелязано, че честотите на 5G спектъра трябва да бъдат въведени до края на 2020 г. Въпреки това Испания, Австрия, Португалия и Франция бяха принудени да отложат търга за честотния спектър, докато блокът се справи с последиците от разпространението на коронавируса.

В заключенията на председателството се отбелязва още, че компаниите от ЕС трябва да бъдат стимулирани да започнат да развиват и изграждат технологичния капацитет на 6G – област, подчертана в индустриалната стратегия на ЕС. В нея се отбелязва нуждата да се установи стратегическото европейско партньорство в областта на научните изследвания и иновациите в интелигентните мрежи и услуги след 5G  – 6G.

Проектозаключението на Съвета посочва, че разгръщането на 5G трябва “да запази способностите на правоприлагащите органи и съдебната система да изпълняват ефективно функциите си”.

В тази връзка EURACTIV разкри през януари, че Европейската комисия работи заедно с Европол и страни-членки на ЕС за идентифициране на подходящи начини за запазване на законните възможности за подслушване на 5G мрежи.

Това се дължи на факта, че органите на реда ще бъдат изправени пред нови предизвикателства – 5G технологията използва 256-битово криптиране, което позволява безпрецедентни нива на поверителност и анонимност в мобилните комуникационни мрежи.

Закон за цифровите услуги

По отношение на всеобхватия опит на блока да следи практиките на онлайн платформите в различни области, включително вредно съдържание, политическа реклама и дезинформация, Съветът “силно подчертава необходимостта от ясни и хармонизирани правила, отговорности и отчетност на цифровите услуги”. Същевременно той набляга на необходимостта от “ефективни действия срещу незаконни дейности и незаконно онлайн съдържание” и защита на основните права.

В момента в Брюксел съществува известна несигурност по отношение на забавянето на плановете за регулиране на онлайн платформите, тъй като публичните консултации на Комисията за Закона за цифровите услуги вече бяха отложени. Консултациите трябваше да започнат в края на март.

Предполага се, че някои доминиращи платформи могат да се сблъскат с по-нататъшното антитръстово законодателство или да бъдат принудително раздробени. Съветът също така изразява загриженост, че “някои водещи онлайн платформи с големи активи, включително огромно количество данни, все повече сами определят правилата в дигиталната икономика”.

В този смисъл документът отбелязва, че подобни практики ограничават “възможностите на новите иноватори да пробият успешно на пазара” и намаляват избора за потребителите.

По-късно тази година европейският парламент трябва да представи три доклада за инициативи, изготвени от комисиите за вътрешен пазар, граждански свободи и правни въпроси. Всички те биха могли да бъдат забавени или да срещнат допълнителни пречки заради кризата с коронавируса.

Дигитална идентичност

Относно установяването на дигитална идентичност на ЕС – терминът първоначално се появи в заключенията на върха на Съвета, които в крайна сметка не бяха приети – изтеклият документ възприема по-консервативен подход и призовава Комисията “да преразгледа съществуващото законодателство, включително и създаването на надеждна рамка за дигитална идентичност”.

Изкуствен интелект

В отговор на изявлението на Европейската комисия от февруари, че високорисковите технологии за изкуствен интелект ще бъдат подложени на редица нови изисквания, Съветът би искал от Комисията да излезе с предложения, следващи “базиран на риска, пропорционален и където е необходим регулаторен подход“ за изкуствения интелект.

Подходът, който следва да бъде приет трябва да “повишава доверието, като същевременно стимулира иновациите и използването на технологиите”,  се посочва в документа на Съвета.