Желязната срещу Найлоновата завеса. Как епидемиите са обединявали Европа

“Нито “Желязната завеса“, нито националните граници са могли да спрат разпространението на епидемиите. Необходими са били обединени усилия за тяхното овладяване“. Това разказва пред EURACTIV българският учен доц. д-р Анелия Касабова. Тя е част от международен екип, чиято цел е да разкаже историята на следвоенна Европа по начин, който друг не е правил – погледната през борбата с болестите.

“Нашият акцент е върху трансфера на знания, хора и технологии. Такъв обмен безспорно е имало. Има нови изследвания, посветени на конкретни теми – например борбата с полиомиелита (детския паралич). В научно обръщение е вече и метафората за пропускливата “Найлонова завеса“ (за болестите) в Европа“, казва Касабова.

Изследователите искат да проучат метафорите за медицинската “Найлонова завеса“ и политическата “Желязна завеса“.

“Медицинските изследвания, овладяването на (епидемичните) заболявания, развитието на медицинските технологии са съществени елементи от социалистическия проект на “алтернативната модерност“. Той се разгръщат в диалог със западната либерална модерност. Това искаме да изследваме в нашия проект“, коментира тя.

Общата история на следвоенна Европа през призмата на медицината е проект, който събира четирима изследователи.

Българският участник доц. д-р Анелия Касабова е от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Член на групата е и Фолкер Хес, който е директор на Института за история на медицината и медицинска етика към “Шарите“ в Берлин. Третият е Улф Шмит, който е директор на Центъра за история на медицината и етиката към Университета в Кент. Четвъртият изследовател е Юдит Шандор, която е професор към Факултета за политология, правни и джендър изследвания към Централноевропейския университет (Будапеща/Виена). Тя е юристка и експерт по медицинско право и етика.

Финансирането

Изследването няма как да стане реалност без европейско финансиране. Техният проект “Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо” ще получи  9.9 милиона евро безвъзмездна помощ в рамките на 6 години от Европейският съвет за научни изследвания (European research council). През тази година институцията ще финансира 37 по-малки изследователски групи от ЕС с общо 363 млн. евро.

Финансирането от ЕС ще спомогне за откриването на почти 1000 работни места за притежателите на докторски степени, докторанти и други учени в изследователските екипи.

“Получилите финансирането ще имат възможността да се справят с някой от най-сложните изследователски проблеми, често обхващащи няколко научни дисциплини“, коментира Европейската комисия. Проектите включват 126 главни изследователи, които ще работят в 95 университета и изследователски центрове в 20 страни. Само доц. Анелия Касабова е българка.

Да разберем Европа

“Надяваме да допринесем за политическото, социологическото и културното разбиране на Европа. Да засилим диалога за европейската идентичност на фона на съвременните несигурности и разделения проектът цели чрез исторически разказ за развитието на медицината и здравеопазването. Същевременно отчитаме риска от самоприписване на “европейска изключителност“. Изследването на преплетената история на Европа е крачка в посока изследване на преплетената световна история“, казва Касабова.

Тя обяснява, че интересът към близкото минало се определя от проблемите на настоящето. Касабова говори за нарастващия национализъм и сепаратизъм, значимите анти-ЕС настроения, както и темата за “Европа на различни скорости“.

“В рамките на някои постсоциалистически държави има нестихващо, а и на моменти засилващо се противопоставяне в тълкуванията за периода след Втората световна война. Той е определян като комунизъм/държавен социализъм/тоталитаризъм … Нашата цел е търсенето на “обединяващото“ мислене. Искаме да спомогнем за разбирането на Европа като едно цяло, въпреки идеологическите противопоставяния “Изток“ – “Запад“, въпреки Студената война. Това разделение е устойчиво и далеч предхожда периода след Втората световна война“, обяснява българският учен.

Касабова уточнява, че целта на проекта не е идеализирането на близкото минало и омаловажаване на съществените политически, икономически, културни различия.

“Но акцентът ни е върху връзките, влиянията и преплетеността между “Изтока“ и “Запада“, казва тя.

Левиатан?

“Европейският Левиатан“ използваме като метафора. Томас Хобс използва библейския образ Левиатан символично, за да опише необходимостта от и силата на националната държава да овладее природните инстинкти у човека, хаоса и войната на всички срещу всички. Държавата е тази, която може да осигури оцеляването на хората и по-добър живот. Историографията започва като изследвания на държавата, (ре-)конструиране на национални идентичности“, разказва доц. Касабова.

По думите й следвоенна Европа е разсечена от политически разделителни линии и идеологическо конфронтиране. “С метафората обозначаваме свързващата, обединяваща сила. Левиатан, но наддържавен, наднационален“, допълва антропологът.

Само една българка

Впечатление прави масовото присъствие на изследователи от Западна Европа в проектите, одобрени от ERC. Участието на учени от Централна и Източна Европа е по-скромно, а Касабова е единственият представител на България сред главните изследователи. Нейното обяснение е, че водещите икономически държави (Германия, Франция и Великобритания), инвестират много повече в подготовката на проекти за върхова наука.

“Към различни академични институции има звена с назначени служители, които подкрепят логистично изследователи при кандидатстването им с проекти. Нужен е голям административен, счетоводен, юридически опит. А това е свързано със значително финансиране“, казва тя. Доц. Касабова е “имала късмета“ да бъда потърсена от изследователка, работеща към Университета в Кент, българка по произход – д-р Вероника Стоянова.

“Разбира се, необходими са активност и самоинициатива от изследователите в България. Нужно е да имаш натрупвания, да покажеш способности, да участваш в изследователски мрежи, нужно е да покажеш и умения за диалог и за работа в екип. България има много такива изследователи“, разказва доц. Касабова.

Сега този проект, който е първи от този вид за България, ще спомогне за привличането на множество заинтересовани български учени (пост-докторанти и докторанти).

“Надявам се добрите резултати да повишат международната “видимост“ на българската наука (в областта най-общо на хуманитаристиката), да повишат и “видимостта“ на европейските проекти в България“, казва Касабова.