“Зеленото” торнадо ще отнесе цапащите централи на Югоизтока

ТЕЦ "Марица Изток 2"

“Зелената сделка” изисква икономиката на ЕС да стане неутрална за климата до 2050 г., но това поставя пред тежко изпитание десетки хиляди хора, живеещи в областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Проблемът идва от рестрикциите, които Европейската комисия готви още от средата на 2025 г. за цапащите въглищни централи, чието оцеляване ще се окаже заложено на карта, ако не сменят горивото.

В този район е разположена най-голямата топлоелектрическа централа (ТЕЦ) на Балканите – държавната „Марица Изток 2”, а също и държавните “Мини Марица-Изток”. Докато енергийните експерти умуват по трансформацията на централите – от въглища към екологична алтернатива, в стратегията за развитие на региона се предвижда редица възможности за нови работни места в нови сфери. Изграждане на куп индустриални зони за привличане на иновативни фирми, мрежа от изнесени офиси край морето, общински фонд за подкрепа на стартъпи в Бургас. И не на последно място, ще се засили потенциала на т.нар. “сини инвестиции” и на нови възможностите за морски транспорт.

Проблемът

Препъникамъкът пред ТЕЦ-овете изскача от нов регламент на ЕС, който казва, че от 1 юли 2025 г., тези предприятия не трябва да излъчват повече от 550 грама на киловатчас вредни емисии, ако искат да продължат да разчитат на държавна подкрепа. В момента нашите ТЕЦ излъчват в пъти над това количество, защото работят с въглища. В Югоизтока освен държавната ТЕЦ “Марица Изток 2”, са и т.нар. “американски централи” – “Ей И Ес Гълъбово” и “КонтурГлобал Марица Изток 3”. Последните обаче към момента в голяма степен покриват изисквания на ЕС за щадене на околната среда. Те обаче също трябва да направят вложения за новите изисквания.

От години държавната ТЕЦ в Маришкия басейн трупа загуби, защото плаща повече за парникови квоти, (които и дават право да работи и да замърсява), отколкото за въглища, суровината й за работа. Загубата й за 2019 г. е 210 млн. лв. Държавата, главно през Българския енергиен холдинг, покрива минусите. Дори и в момента България преговаря с ЕС във времето до 2025 г. чрез т.нар. “договори за капацитет”, т.е. за мощности, които да гарантират енергийната сигурност на страната, за да осигурява тази държавна парична помощ. Очакванията са ЕК да я позволи и да няма проблеми пред дейността на ТЕЦ “Марица Изток – 2” и другите държавни ТЕЦ до 2025 г.

Големият проблем обаче се задава след тази дата, когато подпомагането за ТЕЦ “Марица Изток – 2” няма да е възможно. В държавната мина и ТЕЦ работят над 15 000 души от Стара Загора до Бургас, чиято съдба заедно с тази на техните семейства ще е заложена на карта. В някои от последните си интервюта енергийният министър Теменужка Петкова каза, че след 2025 г. всеки производител ще може да предлага своята енергия на свободния пазар и да покрива разходите си. Петкова говори за свободния пазар, защото ЕК изисква от страната ни до 2025 г. цените на едро за електроенергия да се определят от свободния пазар, а не както сега от регулатора – КЕВР. Периодично обаче енергийни експерти предупреждават, че свободният пазар крие риск от високи цени на тока и посочват, че работещата опция е смяна на горивото в централите, което и без това трябва да се случи съгласно “Зелената сделка” на ЕС.

А сега накъде?

Както може и да се очаква, ЕС не просто има големи цели, но и предлага финансови лостове за постигането им. За да превърне енергетиката си в щадяща за околната среда, България трябва да се възползва от т.нар. “Фонда за справедлив преход” на ЕС. От него 678 млн. евро са предвидени за България. Към тях има възможност за гарантирани от ЕК частни инвестиции и заеми, с които сумата набъбва до 2.7 млрд. евро. За момента Брюксел настоява България да използва тези средства за решаване на проблема с въглищата в три района – именно Стара Загора, Бобов дол и Перник. Българските власти обаче контрират, че средствата трябва да се използват на територията на цялата страна без Добрич.

Така или иначе, за да може България и в частност – районът на Стара Загора да използва предлаганите от Брюксел пари за енергийна трансформация, трябва да се изработят и защитят пред ЕК т.нар. териториални планове за справедлив преход. Вместо ударна работа по тях обаче се наблюдават плахи действия, чуват се гласове за отсрочки, а плановете не са готови. На отсрочка от целите на “Зелената сделка” се надяват дори и от “американските” ТЕЦ.

“Коронакризата обърна пирамидата и в момента всички регионални и национални икономики имат възможност да повлияят на европейската политика за своите приоритети. България в момента има уникалния шанс да заеме твърда позиция по отношение на сделката и да заяви, че въглищният сектор е изключително критичен, различаваме се много от други европейски страни. И да, преход трябва да има, но той трябва да отнеме повече време, за да се направят всички планове и програми. Защото без този сектор икономиката на България няма как да оцелее в момента.”, коментира Иван Цанков, главен изпълнителен директор на “Ей И Ес България” в Стара Загора.

И макар да няма регионални планове, които да начертаят решаването на проблема, енергийни експерти многократно са подчертавали, че работеща възможност за запазване на държавната ТЕЦ “Марица Изток 2” е подмяната на горивото й с газ. Отворен въпрос е обаче откъде ще се осигурява синьото гориво, един от вариантите е през интерконекторната връзка на България с Гърция. Нейното трасе и без това минава през Маришкия басейн и стига до Стара Загора. Друга опция е преминаването на биомаса. Разбира се, трета опция е засилване на енергията от възобновяеми източници – предимно соларни панели.

Нови хоризонти

Последно през юли т.г. вече бившият икономически министър Емил Караниколов в Стара Загора посочи визията на ведомството си за района и проблема с централите.

„Tpябвa дa ce тъpcи вapиaнт зa пpeĸвaлифиĸaция нa xopaтa, ĸoитo щe ocтaнaт бeз paбoтa, и в Cтapa Зaгopa дa ce пpивлeĸaт пpoизвoдcтвa c виcoĸa дoбaвeнa cтoйнocт, в ĸoитo зaeтитe дa пoлyчaвaт виcoĸo възнaгpaждeниe“, ĸаза Kapaниĸoлoв.

Тoй oбяcни, чe гpaдът имa пpeдимcтвo, чe paзпoлaгa c тepeнa нa бившeтo лeтищe, ĸoйтo мoжe дa ce пpeвъpнe в гoлямa индycтpиaлнa зoнa. “Aĸo избepeтe вapиaнтa индycтpиaлнa зoнa, aз cъм oптимиcт, зaщoтo cepиoзнитe ĸoмпaнии тъpcят гoлeми тepeни. B Бългapия caмo Cтapa Зaгopa и Бypгac paзпoлaгaт c тaĸивa“, мотивира се той.

Бум на индустриални зони са заложени в района и то не само като решение на проблема с централите, а по принцип като магнит за привличане на инвестиции и съживяване на икономиката, видя EURACTIV България в “Интегрираната териториална стратегията за развитие на Югоизточния регион 2021- 2027 г”.

Сред тях е довършване и пускане в експлоатация на Индустриална зона „Загоре“ АД, която е новосъздадена по инициатива на община Стара Загора в партньорство с държавната Национална компания индустриални зони. Предвижда се и изграждане на нова индустриална зона „Сливен и Ямбол“. Шест нови индустриални зони в Бургас – „Меден рудник“, Долно Езерово, Равнец, Девети километър, Черно море и разширение на промишлена зона Север. И за 6-те вече са приключили процедурите по отчуждаване на терени, смяна на предназначението и обособяването им в парцели за бизнес и индустрия.

Офиси край морето

Черноморският регион също трябва да стане генератор на нови работни места. Любопитен факт е, че във времето от 2021 до 2027 г., специално в Бургас се планира изграждане на мрежа от изнесени офиси на компании, които изпращат специалисти да работят там. В детайли се планира създаване на база данни за свободни обзаведени офис пространства в града и възможности за настаняване. Наред с това общината планира да създаде общински фонд за подпомагане на стартъпи, който да съфинансира реализирането на добри иновативни идеи.

Не на последно място, готви се и изграждане на Предприемачески център, като място за генериране на идеи и трансформацията им в бизнес проекти, стартъп компании и предприятия. А също и дигитален хъб, който да “облича” в дигитална форма идеите на бизнеса.

„Син“ растеж на борда на “Зелената сделка”

В периода 2021- 2027 ЕК определя за приоритет дейностите, свързани с развитието на устойчива синя икономика, т.е., свързана с морето. Ще се субсидират “сини” технологии за намаляване на въглеродните емисии от корабите. Целта е чрез тях газовете да се свият с 50%. Ще се стимулира придобиването или вноса на риболовни кораби с модерни и екологични двигатели. Очаквано, морският туризъм ще е водещ за област Бургас, но и ще генерира заетост за целия Югоизток. Все пак в тази област се случва 40% от масовия туризъм в страната.

В следващите 7 години ще се направи опит да се привлекат по платежоспособни чужди гости, като пристанище Бургас бъде включено в списъка на портовете за посещение от круизни кораби. Залага се и възстановяване на местните морски пътнически превози от Бургас до Варна, Несебър, Поморие, Черноморец и Созопол поне през летния сезон. И още, планира се изграждане на нов културно-образователен и туристически център, посветен на рибарството в Ченгене скеле. Бъдещият етнографски комплекс ще показва бита на рибарите. Ще се изгражда и нов пристан на остров Света Анастасия, с който ще бъде удължен периодът за посещение на острова.

Ще се лее и асфалт

Не на последно място и през следващия програмен период ще се лее асфалт и ще се полагат жп релси. Очаквано, сред заложените проекти е изграждане на автомагистрала “Черно море”, която да осигурява панорамна гледка от Варна до Бургас. На скоростен път „Русе – Велико Търново – Стара Загора – АМ “Марица”. Трябва да се изгражда скоростен обходен път на градовете Бургас и Казанлък. Планира се и реализиране на Проект „Регионална мрежа Бургас“ за изграждане на четирилентови пътища между общинските центрове и областния град Бургас по направленията Бургас – ГКПП „Малко Търново”, Бургас – Средец, Бургас – Айтос, Бургас – Созопол -Приморско, Бургас –Поморие –Несебър.

Залага се и изграждане на направлението „Харманли –Тополовград –Средец -Бургас” като част от т.нар. второстепенна гранична южна ос “Петрич – Бургас”.
Очаквано, със средства от ЕС ще се модернизира и жп мрежата в региона. Заложените проекти са „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас (фаза 2)”. И още модернизация на железопътната линия Карнобат – Синдел, модернизация на жп линията „Русе – Г. Оряховица–Димитровград.

Такова изглежда бъдещето на Югоизтока през следващите години, подпомагано от фондовете на ЕС. Предстои да се види как и дали България ще разсече гордиевия възел с въглищните централи, от които ще зависи работата на хиляди.