Интернет е по-важен от магистралите

Момент от конференцията, която беше виртуална, но и с физическо присъствие в София. [Георги Готев]

Добрата интернет връзка е по-важна от магистралите и може да направи популярни за младите хора обезлюдяващите се места в Европа. Този лайтмотив присъства в изказванията на всички участници в уебинара “Свързаност и социален прогрес”, организиран от EURACTIV България.

Заместник-председателят на ЕК с ресор демокрация и демография Дубравка Шуица, която беше основен говорител на конференцията, посочи, че България е една от страните с отрицателен демографски прираст и миграция. Данните сочат, че до 2030 г. хората в работоспособна възраст ще намалеят със 7%.

По думите ѝ урокът от пандемията трябва да бъде солидарността, включително и тази между поколенията. “Само заедно можем да излезем от кризата и да построим бъдещето”, каза Шуица.

Тя подчерта, че в България пандемията е показала различията с достъпа до интернет. И че не всички училища са имало готовност да преминат в онлайн форма на обучение. “Има много общности без достъп до интернет и дигитални умения”, посочи още зам.предсадателят на ЕК.

И подчерта, че на селските райони спешно трябва да бъде осигурен достъп до интернет.

“Трябва да има инфраструктура до всяко село, всеки остров, всяка планина. И тук става дума за широколентов интернет, не само за пътища. Широколентовият интернет е нещо, без което не можем”, посочи тя. И допълни, че трябва да мисли и за обучение на по-възрастното население.

Трябва да направим привлекателен животът на село, но част от това е да има работа, смята еврокомисарят.

Шуица напомни, че България изостава с въвеждането на електронното управление и даде за пример Естония, която има напълно функциониращо е-правителство.

Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева призна, че дигиталните умения в страната все още са на ниско ниво. И даде за пример как едва 6% от заявленията до различни институции по време на пандемията са подадени онлайн, въпреки че е осигурена тази възможност. Това се обяснява с липсата на техника, познания, електронен подпис, или недоверието, че ако подадеш заявлението си онлайн, то няма да бъде придвижено както трябва, обясни Сачева.

Тя напомни данните, че през следващите 30 години населението на България се очаква да намалее с 22,5%. Но според Евростат продължителността на живота ще се увеличи.

Сачева представи и отпуска по майчинство в страната като един от най-добрите в Европа заради продължителността му. По думите й в контекста на пандемията правителството е взело мерки не само за бизнеса, но и за семействата и децата.

Заради мерките, според нея, много хора са запазили работата си, а безработицата е едва 7,9%. Ако не беше мярката “60 на 40”, делът на хората без работа би бил 14%, посочи министърът.

Тя каза още, че много уязвими деца са поличи компютри и таблети, за да могат да се обучават дистанционно. Както и че правителството ще продължи да инвестира в тази посока.

Сачева спомена и специалната програма, насочена към завръщащите се в страната – плащане на наеми, обучение по български език и детегледачи. Но обеща да предостави числата за интереса към тази програма по-късно.

Социалният министър посочи и че днес правителството е приело решение за създаване на Агенция за научни изследвания и иновации.

От пандемията научихме, че трябва да инвестираме в дигитални технологии и обучение, каза Сачева. И допълни, че правителството се готви да дигитализира целия обучителен процес чрез дигитални класни стаи и материали.

Във видеообръщение евродепутатът и бивш комисар за регионална политика Корина Крецу посочи, че технологиите са най-добрата възможност за намаляване на различията. “Някои ги приемат с отворени обятия, други смятат, че това е световна конспирация”, каза тя. По думите ѝ технологиите може да променят демографията и да спрат обезлюдяването.

В Румъния най-засегнати от пандемията са децата, които живеят в селските райони, каза още румънският евродепутат.

Кристян Гинеа, евродепутат, зам. – председател на Комисията по регионална политика, посочи, че ако Европа само налива пари за културни събития в селските райони, това няма да задържи хората в тях. Това, което ще задържи хората там, са обществените услуги.

Той се надява ЕК да е по-активна и да подтикне правителствата да действат по темата. Гинеа даде два примера с Румъния.

Първият е за пилотен европроект за телемедицина, който може да е решение за селските райони, тъй като страната има проблем с достъпа до медицински услуги. Парите не се изхарчиха, проектът беше провал. “Едва през тази година, по време на пандемията, заработи. Някои кметове се организираха сами и притиснаха правителството”, обясни той.

Вторият му пример е за група младежи, които са се преместили в селски район и искат да привлекат и други като тях. Най-честият проблем, който те обсъждат, е липсата на широколентов интернет. “Този проект е частен, но държавата трябва да го “копира”, за да използва евросредства за интернет”, смята евродепутатът.

“Бюрокрацията се противопоставя на промените. Но селските райони имат нужда от европарите”, заключи той.

Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин даде за пример шведски град с население от 9000 души, където е базата на гиганта “Икеа”, както и испанска компания, базирана в Ла Коруня, която продава едни от най-известните марки конфекция като “Зара”, “Бершка”, “Ойшо” и др.

“Голям международен бизнес може да бъде управляван и развиван от район, който не е централен”, посочи Калфин. Той разказа как, докато и бил министър, голям инвеститор е искал да вложи пари в район с голяма безработица. “Едно от нещата, които изискваха, беше интернет връзка. Колкото и магистрали да има, без интернет няма да има интерес от бизнеса”, подчерта Калфин директната връзка между глобалната мрежа и съживяването на районите.

Ейбрахам Лю, главен представител на Huawei пред институциите на ЕС разказа, че е роден в малко село и чак 11-годишен е имал достъп до електричество.

“Ние сме само в началото на възможностите, които тези технологии могат да предоставят. Huawei иска да помогне на Европа да преодолее дигиталните различия”, посочи той. И даде за пример, че БВП на Румъния може да намелее с 8 милиарда евро, ако до 2023 г., ако не бъдат изградени 5G мрежите.

Лю каза още, че 5G е голяма възможности за обществото, особено за селските райони. Но и че изграждане на инфраструктурата е много скъпа за операторите. Все пак Huawei са успели да намалят средната цена за свързване на домакинство от 8000 на 2000 евро.

Колкото до фалшивите новини за вредата от 5G мрежите, Лю подчерта, че емисиите са по-малки от домашните рутери. “След време хората ще открият многото нови възможности, които 5G ще донесе на обществото”, смята той.

Майкъл Грийн, изпълнителен директор на Social Progress Imperative (SPI) и пионер в
измерването на социалния прогрес, обясни, че данните показват, че през последните 10 години ЕС се подобрява. Но икономическият прогрес не е всичко. Трябва да се следи и социалната страна. Според него миграцията е свързана с различията в социалния прогрес, а не толкова с различията в доходите.