Защо Microsoft избра Гърция?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

[https://pixabay.com/]

Microsoft обяви на 5 октомври, че ще направи голяма инвестиция в Гърция, ще изгради центрове за данни, ще помогне на дигиталното развитие на страната, ще я тласне към възможността да се превърне в регионален дигитален хъб и ще обучи 100 000 души.

Юлиан Попов е бивш журналист, бивш министър на околната среда и един от признатите европейски експерти по въпросите на климата, член на борда на директорите на Euractiv България.

Какво точно ще бъде изградено още не е съвсем ясно, но новината веднага предизвика бурни вълнения в България. Как така Microsoft избра Гърция, а не България! Ние нали сме безспорният дигитален шампион на Балканите, имаме най-бързия интернет, а Джон Атанасов е изобретил компютъра. Трябва да е заради корупцията и некадърността на Държавната агенция за чуждестранни инвестиции.

Нещата са вероятно по-сложни. Подобни инвестиционни решения не се взимат набързо и не винаги всичко в тях е напълно очевидно. Все пак можем да направим няколко предположения и да си извадим поуки.

Microsoft не е отишъл в Гърция заради българската корупция, по-добрата държавна администрация на комшиите или по-любезната гръцка агенция за чуждестранни инвестиции. Последното място, в което фирма като Microsoft ще ходи да се реди на опашка, е агенция за чуждестранни инвестиции, а който се е занимавал с гръцка държавна администрация под каквато и да било форма, знае, че Гърция със сигурност не е Швейцария на Балканите. Нито Гърция е по-малко корумпирана от България. Гърция има обаче няколко други актива и хода, с които трябва да се състезаваме:

1. Всеки е чувал за Гърция. Това помага.

2. Гърция има много силна глобална диаспора с множество наложени хора в бизнеса, академичните и политически среди. Това е добра смазка за преговорите. И Том Ханкс стана гръцки гражданин, не български.

3. Гърция показа, че е добър домакин на чужди инвестиции. Това стана отчасти под натиска на международните кредитори, които накараха Гърция да продаде много държавни активи, но стана.

4. Преди една година министър председателят на Гърция направи в Ню Йорк изненадващо за целия свят заявление, че Гърция минава на възобновяема енергия и ще затвори въглищните си централи до 2028 г. – първата и все още единствената страна в региона с подобен ангажимент. Без 100% чиста енергия няма как да привлечеш инвеститори от типа на Microsoft и Google. Или Tesla или Фолксваген. 100% ВЕИ беше едно от изискванията на Фолксваген в преговорите с България. И то не подлежеше на обсъждане.

Българската официална позиция обаче е, че страната е категорично против по-висока цел за намаляване на въглеродните емисии и че ще гори въглища поне до 2050 година (независимо, че в същото време сме подкрепили официално цели, които изключват подобна перспектива).

5. Още по времето на Ципрас Гърция заговори много активно за дигитална регионална свързаност. Тогава Бойко Борисов казваше, че “оптичният кабел” ще помогне на туризма и транспорта (!). Гърция обаче работеше активно и навсякъде по въпроса за няколко хъба – дигитален, газов, логистичен. И всичките хъбове криво-ляво вървят напред.

6. Гърция може да няма нашият оживен дигитален предприемачески живот, но има усет за индустриални тенденции и самоуверено говори за тях по света. От името на Гърция.

7. Ние се хвалим, че сме първи по всички дигитални показатели, но всъщност по повечето сме на последно място в ЕС. Дори и прословутата ни скорост на интернета май не винаги чак толкова висока.

8. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис е завършил същия университет, който Бил Гейтс е напуснал, за да върти бизнес.

Има и други фактори. За България все пак не всичко е загубено. Трябва обаче да се целим високо, да не се дърпаме пред всяка новост като открадната булка и да залагаме на предприемачите си.

Дигиталният сектор е случайно, не политическо постижение на България. Дигиталната среда е по-скоро природна среда – случила се спонтанно, без каквато и да било политическа подкрепа, от което и да било правителство през последните десетилетия. Това не е непременно лошо нещо, но когато стане дума за инвестиции от мащаба на гръцката, правителственият ангажимент и амбиция са важни.

Пред България сега стои интересен избор – правителството да се намеси в дигиталния сектор с надеждата, че ще привлече я Гугъл, я Тесла или Амазон, но и с риска, че ще обърка всичко. Или да остави нещата както са си, да не се меси, да продължи да си разнася книжни папки насам-натам, да удря печати на всеки документ, но да остави дигиталните предприемачи на мира да се справят сами, нещо, което те правят много по-добре без държавни грижи.