Андрей Новаков: Политиката на сближаване на ЕС има нужда от силна жена като Елиза Ферейра

Андрей Новаков [Европейски парламент]

Върховенството на закона трябва да бъде спазванo във всяка област, не само в политиката за сближаване на ЕС. Бенефициентите на тази политика не бива да бъдат държани отговорни за нарушенията, които правят техните държави, казва българският евродепутат Андрей Новаков в интервю за EURACTIV Словакия.

Андрей Новаков (ЕНП, ГЕРБ) е един от докладчиците в Европейския парламент за Общите разпоредби по Регламента за политиките за сближаване за следващите седем години. В интервюто той обяснява позицията на парламента за новите правила в тази област.

Имахте възможност да зададете първия въпрос в изслушването на кандидата за европейски комисар с ресор “Сближаване и реформи” Елиза Ферейра. Как оценявате отговорите й? Прозвуча ли убедително ангажиментът й да защитава амбициите на Кохезионната политика?

Представянето й беше добро. Тя беше подготвена добре и отговори на зададените въпроси, включително и на моя. Удовлетворен съм от посланието, че подкрепя кохезионната политика (политиката на сближаване между богатите и по-бедните държави в ЕС, бел.ред,) и е готова да отстоява максималния възможен бюджет за нея. Тя се представи добре. Има солиден опит и като евродепутат, и като позиции в Португалия. Европейската кохезионна политика има нужда от силна жена като нея, за да я отстоява.

Повод за сериозни опасения е предложението за орязване на кохезионната политика с 10% след 2020 г.. Това ли е най-належащият проблем в предложението на Комисията?

Това са само част опасенията. Признавам, аз също имах сериозни съображения, когато видях предложението на ЕК да намали Кохезионния фонд наполовина и да намали основния бюджет за сближаване с 10%. Поради това и позицията на Парламента е фондовете да бъдат възстановени. Нека сме честни: можем да убеждаваме регионите, че ЕС ги подкрепя и застава зад тях, само ако можем да докажем, че нашата политика е подкрепена с необходимото за нея финансиране. Не става дума само за резолюции и пожелания, ами за конкретни действия и ангажименти. Така че да – орязването е проблем, но друг проблем е и ниският процент на изпълнение, който наблюдаваме в момента.

Някои евродепутати искат средствата за кохезионна политика да се запазят и в следващия програмен период (2014 – 2020). Как ще постигнете това, след като заради Брекзит ЕС не може да разчита на приноса на Великобритания за бюджета?

Според мен това е постижимо. Не мисля, че новите приоритети и бъдещите предизвикателства пред ЕС са в противоречие с традиционните политики на съюза. За съжаление все още има региони, които зависят от кохезионната политика, за да развиват своята базисна инфраструктура. Брекзит е тежък удар за ЕС, но не само за кохезионната политика. Разликата в бюджета възлиза грубо на 80 млрд. евро за седем години. Това е значителен дял, но Великобритания ще заплати компенсация след Брекзит, която следва да бъде ползвана като принос към европейския бюджет. Държавите-членки ще трябва да се съгласят да адаптират своите вноски към бюджета на ЕС, за да може да се запази значителна част от финансирането в различни сфери: сближаване, обща селскостопанска политика, образование, иновации. Да постигнем всичко това ще бъде трудно, но не невъзможно. Нещо повече – трябва да е колкото може по-бързо.

Какви ще бъдат последствията от орязването? Как възприемате темата – като политическа или по-скоро икономическа заплаха?

Лесният отговор на този въпрос е – “и двете”. И това е истината. На първо място сигналът на ЕС към страните-членки, които ще бъдат най-ощетени от намаляването на бюджета, е негативен и много труден за обяснение сред местното население, малките и средни предприятия, семейните фирми, кметовете. На второ място става дума за пътища, железопътни линии, летища, болници и подкрепа за създаване на работни места и заетост. Разбира се, всичко това ще има отрицателен икономически ефект, особено ако намалението е голямо. Но в Парламента приехме много силна позиция, не само по отношение на числата. А широкото мнозинство по нея ни дава сила да я защитаваме уверено в триалога.

На изслушаното Ферейра няколко пъти подчерта, че решението за размера на бюджета, респективно и за кохезионната политика на ЕС, зависи от държавите-членки и Парламента. Тя призова за приемане на нови източници на финансиране за бюджета. Съгласен ли сте?

Мисля, че трябва да намерим начин да постигнем размера на бюджета, който ни е необходим. При все това за мен изказването, че са необходими нови данъци, е прекалено силно. Както казах, приносът на страните-членки трябва да се оптимизира и не мисля, че ще бъде толкова трудно, особено за големите страни-членки. Що се отнася до новите собствени източници мисля, че бюджетът на ЕС ще бъде наистина независим, само ако е съставен от собствени ресурси, а не от плащания от различни правителства.

Европарламентът вече одобри предложената реформа на системата за собствени източници на финансиране, която включва обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък в ЕС, данък върху изделия от пластмаса и принос, базиран на въглеродните емисии. Смятате ли, че в новата многогодишна финансова рамка трябва да бъдат въведени нови данъци?

Ще бъда особено внимателен, преди да кажа, че съм съгласен с новите данъци, особено за нови данъци за авиацията. Много хора, които преди не можеха да си позволят полети в рамките на ЕС, биха били против. Свободата на движение е една от основните свободи на европейците. Не подкрепям създаването на нова финансова тежест за авиолиниите. Във всеки случай, преди да отсъдя за себе си, бих искал да се запозная с детайлите, например какво ще се облага с данък върху пластмасовите изделия. Генерално не мисля, че ЕС трябва да създава повече тежест и такси за гражданите и бизнеса.

Освен намалението на бюджета, какво друго очаквате да бъде тема в дискусиите за Регламента за определяне на приложими за всички разпоредби?

Въпреки че напредваме – благодарение на румънското и на финландското председателство – все още има много нерешени въпроси. За момента се обсъждат само три от осем блока, но вярвам, че именно тях ще можем да затворим до края на тази година. Към момента дебатираме върху програмирането, мониторинга и контрола. Това не са политически чувствителни въпроси, но когато се стигне до темата за съфинансирането или категоризацията на регионите, ще настъпи труден политически триалог.

Ферейра изрази ясна подкрепа към новото условие, обвързващо еврофондовете с принципа на върховенството на закона. Как възприемате предложението на Комисията да спира европейското финансиране за страните-членки, които не го спазват?

Върховенството на закона е принцип, който трябва да се съблюдава навсякъде и не само в прилагането на политиката по сближаване. Всяка страна-членка трябва да го прилага в процедурите и да бъде обект на строго наблюдение от ЕС. Но дяволът е в детайлите. Смятам, че отговорността за спазване на правилата и процедурите трябва да бъде в Управляващите органи и контролиращите институции и органи, а не у фермерите, студентите или семейните компании. Другата страна на монетата е, че понякога грешките нямат финансово изражение. В такива случаи е нужно разграничение. Можете ли да си представите малък бенефициент да понесе отговорността за действията на държавата в нарушение на върховенство на закона? Необходим ни е инструмент, който да гарантира, че страните-членки следват общоприето разбиране и стандарти, но който да не бъде ползван на принципа на моркова и тоягата. Редовните бенефициенти не бива да бъдат държани под отговорност за спазване на тези стандарти, освен онези, които носят лична отговорност още на ниво кандидатстване.

Вие сте “за” или “против” предложението на Европейската комисия? Вече се проведе гласуване и аз гласувах в подкрепа на предложението. Парламентът и Комисията са в противоречие за нов пакет правила за макроикономическите условия. Защо? Какъв би бил техният ефект върху страните-членки?

Макроикономическото условие все още е обект на силно разгорещен дебат. Традиционно това е спор между левите и десните в Парламента. При настъпване на криза е необходим механизъм, който предотвратява или поне предпазва страните-членки от генериране на разходи, които надхвърлят бюджета и водят до създаването на дългове. Вярвам, че макроикономическите условия са полезни за силата на нашите икономики. Те са нещо като „ръчна спирачка“ за онези страни, които са склонни да харчат повече, отколкото имат. Аз подкрепям това. Разбира се, пресмятането на дълга и процента съфинансиране в кохезионната политика са съвсем отделна тема.

Вие споменахте, че управлението на еврофондовете се случва доста бавно. Във втората половина на програмния период, процентът на изпълнение в България е 34%. Кои са най-големите трудности в управлението на еврофондовете?

Спомням си, че завършихме последния програмен период с повече от 99% изпълнение. Като изключим периода 2007-2008 година, България е една от страните-членки, които се справят много добре. Това, което ме уверява в момента, е размерът на вече договорените средства. Това е доста голям дял за България, още повече, че имаме още година и няколко месеца, през които можем да достигнем максимум договаряне. Затова съм настроен положително. По-скоро се притеснявам за средната усвояемост на ниво ЕС. Основната причина за забавянето е отлагането на началото на програмния период. Европейската комисия одобри оперативните програми много късно през 2015 г. Аз бих искал да свършим работата си колкото се може по-бързо. Управляващите органи и бенефициенти да знаят предварително какви точно са правилата и условията, за да получат европейско финансиране.

През последните няколко години Словакия не успя да усвои цялото европейско финансиране, което трябваше да получи и дори загуби десетки милиони (евро). Мислите ли, че България също е застрашена от това да загуби средства от кохезионната политика?

Не, не мисля, че подобен сценарий ще се случи в България. Вече познавам доста добре българската администрация, която е отговорна за управлението на еврофондовете. Тя ще се справи. Разбира се, зависи много и от размера на средствата, но вярвам, че тенденцията в изпълнението ще се покачи осезаемо в следващите месеци.

Кои според Вас са най-осезаемите ползи от еврофондовете върху регионалното развитие в България?

Има голямо разнообразие от проекти, които са изпълнени в България – в почти всяка сфера, за която можете да си представите. Традиционно започнахме с пътищата, магистралите и железопътните линии за бързи влакове. Това ни е приоритет от 2010 г. насам и резултатите са много добри. И не говорим само за автомобилите, околната среда и пътната безопасност, които са от изключително значение. Можете да видите създаването на нови възможности за работа и увеличаващия се брой компании, готови да инвестират в тази посока, да повишават заплатите и да подобрят условията на живот. Тези инвестиции имат умножаващ ефект. После образованието: Не мисля, че има много училища или детски градини в България, които не са реновирани със средства от кохезионната политика. Относно околната среда – не мога даже да преброя колко пречиствателни съоръжения за отпадни води бяха построени с европейски средства. Но това е традиционната част от нещата.

Какви други ползи има?

Ползите са много важни също и за компаниите. Много български компании използват не само еврофондове, а и други финансови инструменти. Наскоро благодарение на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ, още познат като планът “Юнкер”) имаше инвестиция от 200 млн. евро в град Пещера за създаването на нови възможности за работа в една от местните компании. Кохезионната политика се докосва до почти всеки аспект от живота на хората, основно по позитивен начин.

Северозападният регион в България все още е най-бедният регион в ЕС независимо от финансовата подкрепа на ЕС. Помага ли кохезионната политика на този регион, за да навакса с останалата част от ЕС?

Този регион дели граница с вероятно най-бедния регион в Румъния и вероятно най-бедния регион в Сърбия, което никак не помага на ситуацията. Това е много сложен проблем, пред който сме изправени още от падането на комунизма и беше трудно да се справим с него. Беше построен мост между Северозападния регион и Румъния и имам големи надежди той да успее да увеличи инвестициите там. Правителството сега инвестира в магистрала (става дума за четирилентов скоростен път – бел.ред.), която да свърже северозапада със София. Забелязвам как все повече компании искат да инвестират в региона. Мисля, че не е много далеч времето, когато хората ще решават да се завърнат в Северозападния регион.

А какво е общото мнение на хората относно кохезионните фондове? Последното проучване на Евробарометър, анализиращо обществените нагласи за възприемане на регионалната политика, показва, че само 43% от българите са чували за съфинансирани европроекти в областта, която пребивават. Това е доста учудващо, предвид че България е един от най-големите бенефициенти на еврофондове.

И аз съм учуден, защото повече от 75% от българите са настроени проевропейски. Много усилия са вложени, за да се повиши информираността относно това, какво прави ЕС в България. Моите лични впечатления са, че повечето българи знаят за европейските инвестициите. Отчасти това е благодарение на доброто медийно отразяване на еврофондовете в България. На второ място, това е и благодарение на отразяването на самите проекти, защото всеки автобус, всяко училище или болница, съфинансирани от ЕС, са силно брандирани и обозначени според условията на ЕС.

В България, финансовата подкрепа на ЕС ли е възприемана като най-голямата полза на страната от членството й?

Не, не бих казал. Независимо, че нямам увереността да говоря от името на всички българи, мисля, че не е просто заради фондовете, а и заради свободата, която си възвърнахме след 45 години комунизъм. Има хора в България, които могат да направят много добро сравнение. И те също разбират какво означава да си способен да пътуваш само с личната си карта. По-активните икономически са наясно и с това какво е да имаш достъп до пазар, в който участват 500 млн. души. Сега, специално по време на Брекзит, много българи осъзнаха важността на ЕС. Те имат роднини и приятели, живеещи в Обединеното кралство, които са много стресирани, защото нямат представа какво ще се случи през следващите няколко месеца.