“Репортери без граници”: Срещата с Борисов беше полезна

Бойко Борисов с Генералния секретар на Репортери без граници Кристоф Делоар и ръководителя на офиса за балканите Полин Адес-Мевел. (Фейсбук страница на Бойко Борисов)

Генералният секретар на “Репортери без граници” Кристоф Делоар и ръководителят на офиса за балканите Полин Адес-Мевел се срещнаха с премиера Бойко Борисов на 3 декември. Георги Готев разговаря днес (5 декември) с Полин Адес-Мевил.

Разкажете за тази ваша среща с премиера Борисов в София, която според медиите е продължила два часа.

Това беше среща, която се явява продължение на срещата с президента [Румен Радев], която имахме преди месец и половина. Нейната цел бе се опитаме да намерим начини, заедно с премиера, да се промени медийната среда и да се подобри положението със свободата на медиите. Чакахме за тази среща три години и срещата с президента убеди премиера, че е добре да се срещне с нас. Да, България за втора година е 111-та в класацията за медийна свобода, тя е зад всички страни от Балканите, които не са членки на ЕС и не са достигнали стандартите на ЕС.

Не само ние оценихме срещата като полезна, от кабинета на премиер също казаха, че той е оценил диалога с “Репортери без граници”, включително нашата идея да предложим пътна карта на българските власти за структурен прогрес към по-независима журналистика и по-плуралистична медийна среда.

Важно обстоятелство е, че след срещата ни с президента през октомври, премиерът каза, че ще се промени системата за разпространение на медиите, като се даде възможност на “Български пощи” да играят такава роля. Разбира се, това е малка крачка и тя няма да реши въпросите за разпространението на независимите медии, защото това разпространение отново ще бъде в полза на медите на г-н Пеевски. Това е крачка, но тя е недостатъчна.

Все пак оценяваме, че българските власти искат се отиват да се отърват от “Лафка” и искат да разчитат на държавни фирми за разпространение, но това не е достатъчно.

Ние сигнализирахме различни обстоятелства, които трябва да са на вниманието на премиера, като съдебния тормоз срещу журналисти, избирателния начин на предоставяне на политическа реклама, ненаказуемостта на устните заплахи.

Как се стигна до тази среща с президента?

След като публикувахме класацията през април, ние поискахме да посетим някои особено проблемни страни, включително България. Получихме предложение за среща от президента, и го приехме. Въпреки че пълномощията на президента са много по-малки от тази на премиера, той представлява институция, с която може да се разговаря и да се очакват някакви резултати. Искаме българските власти да разберат, че не само критикуваме и класираме страните, а предлагаме решения как да се подобри медийната свобода.

С кои български медии и журналистически организации сте в контакт?

Аз често посещавам България. Не е тайна, че преди две години организирахме конференция заедно със Съюза на издателите, със Сашо Дончев и Иво Прокопиев, както и екипа на Медиапул, с тази, които подкрепиха Бялата книга за свододата на медиите към времето на нейното публикуване. Ние я публикувахме на нашия сайт, защото сме на мнение, че е много добра. Може би сте видели моята статия за разследващата журналистика в България, за парадокса, че е възможно да се получат доста официални данни от властите, но е много трудно да се публикува самото разследване. Срещали сме се с журналисти в провинцията, имаме контакти с “Биволъ”, с други разследващи журналисти. Били сме във връзка с ОССЕ по отделни случаи. Известно ни е, че “Репортери без граници” и лично аз сме описвани като пристрастни в Пеевските медии, в “Монитор”, “Труд” и в други. Също така работим в тясно сътрудничество с фондацията Америка за България и нейния екип.

Известен ли ви е случаят с разследващата журналистка Валя Ахчиева, чието седмично предаване по БНТ бе спряно без никакви обяснения?

Да, ние споменахме за нейния случай пред премиера. Тревожно е, че положението в публичните медии се влошава, известен ни е случаят със Силвия Великова в БНР. Споменахме и случая с Нова Телевизия, изразихме загриженост във връзка с напускането на двама известни разследващи журналисти.

Хайде да ви провокирам с един въпрос. Като следя какво става в Унгария, не е ли там медийното положение много по-зле отколкото в България? Само че вие класирате Унгария на 87-о място, а България на 111-о. Не изглежда честно.

Разбира се, че е честно. Наскоро се завърнахме от работно посещение в Унгария. Да, положението много се е влошило през последните девет години. Да, няма обществена телевизия. Но не може да се говори за съдебен натиск срещу журналистите. Няма нито един журналист, която да е бил жертва на насилие. Да, говорителят Золтан Ковач ги обижда, да, Орбан стигматизира някои от журналистите, но това е нищо в сравнение с България. Вярно е, Полша и Унгария са под процедурата на член 7, но въпреки това България е в по-лошо положение с медийната свобода. В Полша няма нападения срещу журналисти. Дори не споменавам случая с Виктория Маринова, властите казват, че случаят е приключен, но “Репортери без граници” има собствено мнение. Ние считаме, че разследването не е водено както трябва.

България беше на 36-о място в нашата класация през 2006 г., никоя друга страна не се е сривала до такава степен. България е все още под наблюдението на Механизма за сътрудничество и проверка, защото нивото на корупция е все още огромно. И защото издатели и журналисти като Прокопиев, Дончев, Стояна Георгиева, Атанас Чобанов са преследвани от прокуратурата – чак до Франция. Българските власти бяха поискали от фрeнските  власти да изземат дигиталните инструменти [на Чобанов].

А следите ли темата за това, че българското правителство раздава рекламата по европейските програми, която е платена от европейските данъкоплатци, на медиите, които го хвалят?

Споменахме това на премиера.

А той какво каза?

Не отговори.