Чижов: Русия е в добра позиция да играе конструктивна роля в Афганистан

Руският посланик Владимир Чижов [Europe by Satellite]

В широкообхватно интервю руският посланик в Европейския съюз Владимир Чижов обсъди темите за Афганистан, “Кримската платформа“, въглеродния граничен данък, ковид и ваксините, както и новия политически сезон.

Владимир Чижов е дипломат от кариерата. Преди да бъде назначен за посланик в ЕС през 2005 г., той беше заместник-министър на външните работи на Русия. С него разговаря Георги Готев, старши редактор в EURACTIV. 

Има много въпроси за обсъждане и Афганистан е на първо място не само по азбучен ред.

Бързият напредък на талибаните и превземането на Кабул бяха изненада за всички, включително и за нас. Русия поддържаше контакти с талибаните въз основа на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която предвижда улесняване на политическия процес с всички участващи страни.

Това, разбира се, не променя статута на талибаните, съгласуван от световната общност и одобрен от Съвета за сигурност. Така че въпросът за признаването все още е отворен за Русия, както и за други страни.

Но вие изглежда сте в добри отношения с тях. Имаше официално изявление на Москва, според което Кабул е по-спокоен при талибаните …

Това е така. Наистина.

Значи вашето посолство все още е там?

Да. Е, вярвам, че някои от членовете на семействата, някои от децата може да са напуснали. Руското правителство организира единична евакуационна операция в рамките на една нощ, която включваше четири самолета. Помогнаха ни и талибаните.

А американската армия?

Беше необходима координация, защото американската армия държеше контрола над летището, разбира се. Но талибаните съпроводиха нашия конвой дотам, който се състоеше от над 500 души, руснаци и други граждани. Много от тях бяха руски граждани с афганистански произход. Което е разбираемо, като се има предвид дългата история на отношенията ни с Афганистан.

Това всъщност беше втората руска евакуация от Кабул след 1992 г. Съветската армия напусна през 1989 г. – и тя се оттегли по напълно различен начин от американците сега. Много по-организиран, без припряност и в координация с властите на място. А тогавашното правителство, подкрепено от Съветския съюз, правителството на Мохамед Наджибула, успя да остане на власт за още три години. Може би щеше да остане по-дълго, но за съжаление Съветския съюз вече го нямаше. Русия в този момент не беше в състояние да подкрепи това правителство финансово, нито по друг начин.

По онова време муджахидините, подкрепяни от Запада, се биеха със Съветския съюз. Каква е разликата между муджахидините и талибаните?

Това е добър въпрос. Всъщност муджахидините бяха, бих казал, парцелирана група милиции, които нямаха централизирано командване и единна политика. Много от тях имаха своя властова база в различни части на страната и тази база също беше различна по отношение на етнически произход.

Знаете, че Афганистан е мултиетническа страна. По-голямата част са пущуни, но има значителен брой таджики, узбеки, туркмени, хазари и други. Така че в един момент в началото на 90-те години, след като Съветската армия напусна и просъветското правителство падна, последва кървава гражданска война между различните фракции на муджахидините. А основната фронтова линия беше между пущунското мнозинство и така наречения Северен съюз, който основно включваше таджики, узбеки и др.

И така, ако погледнете смесената картина днес, ще видите, че някои от онези, които са били на водещи позиции в предишното правителство и които всъщност са се опитвали да ръководят определени движения на съпротива срещу талибаните, са или етнически узбеки, или таджики.

Сега всички казват “Добре, това, което очакваме от талибаните е да могат да представят на света приобщаващо правителство“. Някои хора гледат на това от много ограничена гледна точка – нека имат няколко жени за министри. Но не бих казал, че това обхваща цялото понятие за разнообразие. По причини, които току-що обясних, също толкова важното е, че приобщаващото правителство ще представлява различни етнически групи на Афганистан.

Както може би сте чували, талибаните обявиха, че ще поканят делегации от редица държави на церемонията по встъпването в длъжност на правителството. Русия, Китай, Пакистан, Иран, Турция, Катар, може би други. Нашият отговор е, че сме заинтересовани от поддържането на отношения, при условие че те са в състояние да създадат и поддържат приобщаващо правителство,  което би дало основание на Съвета за сигурност на ООН да извади талибаните от списъка си с терористични организации.

Всъщност се надяваме, че талибаните ще успеят да попречат на терористични групировки като ИДИЛ, Ал Кайда и други, да завоюват позиции в Афганистан и по-специално да се превърнат в заплаха за северните съседи на страната.

Загрижени сме и  какво се случва в бившите съветски републики – Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан, Казахстан и Туркменистан.

Значи се страхувате, че републиките от Централна Азия могат да бъдат дестабилизирани чрез проникване от Афганистан?

Да, но ние не говорим за риска от проникване на талибаните – те никога не са твърдели, че имат някакви интереси извън границите на Афганистан.

Непосредствената загриженост днес е, че някои елементи от предишния режим, включително някои военни, ще избягат от талибаните. Част от тях вече са преминали границата с Таджикистан.

Разбира се, мисля, че Таджикистан трябваше да мобилизира над 100 000 войници от резерва, за да засили въоръжените си сили. Русия организира редица военни учения с всяка от тези страни и всички заедно. Някои от тях са членки на Организацията на Договора за колективна сигурност, други не.

Така че предполагате, че Русия може да играе конструктивна роля в Афганистан, което вероятно е интересно съобщение за Брюксел …

Вярвам, че Русия е в добра позиция да играе такава роля. Това не е роля, която търсим, но ситуацията се развива по такъв начин.

Имаме задължения към нашите съюзници в Централна Азия, загрижени сме за възможността терористични елементи да проникнат в района, а също и за търговията с наркотици.

Знаете ли, аз не се опитвам да хваля талибаните, но когато дойдоха на власт, те въведоха смъртно наказание за производство и трафик на наркотици. Когато през 2001 г. мощната американска военна машина ги смачка и доведе на власт други хора, производството на опиати в Афганистан скочи 20 пъти само през първите две години.

И така, 20 години по-късно това, което всъщност видяхме, беше афганистанската икономика, поддържана от два основни източника. Един от тях бяха финансовите дарения на САЩ. Другият – търговията с наркотици. През последните няколко години американците постепенно намаляваха финансирането. Така Афганистан ставаше все по-зависим от бизнеса с наркотици. Всъщност това беше, може да се каже, държава на хероин.

Нека да преминем към друга държава, Украйна. Трябва ли украинците да се притесняват, че САЩ ще ги изоставят, по начина по който напуснаха Афганистан? Президентът Зеленски беше на посещение в САЩ, каква е вашата прогноза?

Политиката настрана, но посещението създаде странна картина. Нямаше пресконференция, добре. Но Зеленски представи на администрацията на САЩ програма за реформи за 277 милиарда долара, без да уточнява откъде ще идват парите. Освен това той представя програмата във Вашингтон, без да я е представил на украинците. Много от тях бяха изненадани, включително някои официални лица. И тази скандална Кримска платформа …

Украинците казаха, че ще поканят Русия.

Е, те казват много неща на много хора. Като цяло за какво беше тази среща на върха или по-скоро конференция? Това беше зле осмислена инициатива, предназначена да постигне определена пиар цел, която няма нищо общо с Крим.

Е, мисля, че целта е много ясна. Украйна иска да се увери, че това, което наричаме международна общност или Запад, продължава да счита Крим за окупирана част от Украйна, а не за руска територия.

Очевидно това беше намерението. Разбира се, съжалявахме да видим това демонстриране на т. нар. солидарност. Отбелязахме различните нива на участие на различните държави. Всъщност никоя от страните от Г-20 не беше представена на най-високо ниво. Разбираемо беше да се очаква, че ще дойдат лидерите на Полша и балтийските страни. Позициите, разбира се, ще се променят с течение на времето, но този процес със сигурност няма да бъде свързан с тази  “Кримска платформа“.

Знаете ли, позицията на колективния Запад за статута на Крим в много лошо правно положение. Защо Западът трябва да счита произволното решение на Хрушчов през 1954 г., в противоречие с цялото законодателство, което е съществувало по това време, за правно основание за случващото се днес? Като има предвид, че референдумът, който се проведе през 2014 г., беше ясен израз на народната воля на населението на Крим.

Но знаете, че Западът никога няма да признае този референдум.

В същото време същият Запад призна Косово без никакъв референдум.

Това е реалната политика.

А, да, реалната политика! Но знаете, че тя не е универсална магическа пръчка. Няма да молим никого да признае Крим като част от Русия. Достатъчно е да знаем, че по-голямата част от хората там са щастливи да бъдат част от Русия.

Ако се обърнем отново към историята, ще видим, че Западът не беше признал присъединяването на трите балтийски републики към Съветския съюз през 1940 г. Това не попречи на Великобритания и САЩ да действат като съюзници на Съветския съюз по време на Втората световна война.

Мога да ви дам друг пример. Съветският съюз продаваше газ за Западна Европа по време на Студената война. И никой в ​​Западна Европа не каза, че това е инструмент за натиск.

Всъщност в онези дни имаше опити от тогавашната американска администрация на Роналд Рейгън да спре строителството на газопровода, който минава през Украйна. Днес Вашингтон казва, че транзитът на газ през Украйна трябва да се запази. Това е същият тръбопровод, срещу който се бориха техните предшественици.

Ще се поддържа ли трафикът през Украйна? Г -жа Меркел настояваше много …

От една страна, ЕС казва, че слага началото на Зелената сделка, че ще се отърве от изкопаемите горива в обозримо бъдеще. В същото време ЕС настоява Русия да продължи да транспортира газ през Украйна в Европа след 2024 г., когато изтича сегашния договор.

Сега възниква въпросът: ще искат ли европейските потребители същите обеми руски газ след 2024 г.? Защото ако Европейският съюз като колективен потребител не иска руски газ, тогава какъв е смисълът да се поемат ангажименти? Дали не само, за да зарадваш украинските си приятели?

Мисля, че руското предположение е, че отговорът на ЕС е да. ЕС ще се нуждае от руски газ. Ето защо бяха положени толкова много усилия за изграждането на “Северен поток 2”.

Но никой не казва от колко газ ще се нуждаят страните от ЕС след 2024 г. И в същото време те настояват Русия да обяви какво количество газ ще се пренася през Украйна. Виждате ли, безсмислено е да се опитвате да изпомпвате газ, ако хората не го искат.

Между другото, Русия има ли притеснения за иновационните идеи на ЕС за данъчно облагане, като въглеродния граничен данък?

Разбира се, ние го следим с голям интерес. Загрижени сме заради петте елемента, които включва този нов механизъм – стомана, алуминий, цимент, торове и електрическа енергия – всички те са основни стоки, които Русия изнася за ЕС.

Аз лично съм бил в контакт с Европейската комисия. Знаем, че продължават дискусиите между страните-членки, също и в рамките на европейската бизнес общност, тъй като някои от предприятията са възложили на други държави така нареченото силно замърсяващо производство. Сега може да претърпят загуби.

Вижте, намеренията за подобряване на околната среда, за борба с изменението на климата всъщност са добри. Но това може да са вид добри намерения, които проправят пътя към ада. Ние се интересуваме от поддържането на директен контакт с тези, които се опитват да формализират това. В рамките на няколко дни ще имаме видеоконференция, която ще включва хора от Министерството на икономическото развитие, митническата служба, данъчната служба и други от руска страна, както и от Европейската комисия.

И така, какво очакваме от тази виртуална среща?

Очаквам, че всяка подобна среща ще донесе повече яснота. Знаем сроковете, знаем, че европейският механизъм няма да стане реалност до 2023 г. и няма да бъдат въведени никакви задължения до 2026 г., но времето лети. Така че трябва да проведем тези дискусии сега, без забавяне. Знаем, че успоредно с това в Женева има дискусии в рамките на Световната търговска организация, където редица държави изразиха загрижеността си за тези планове на ЕС. Над 20 държави изразиха недоволството си.

И един въпрос, който възниква за всяка държава извън ЕС: ще има ценова листа за тези сертификати и в крайна сметка къде ще отидат парите? Би било естествено да се предположи, че това ще бъде добрата причина за подобряване на околната среда в най-засегнатите страни от Третия свят. Но ЕС има други планове. Той вече отчете тези пари в цялостното си финансово планиране “Следващо поколение ЕС“.

Чуваме, че това ще бъде от полза за целия свят, но доходът ще се използва само от общността, това променя цялата концепция.

Бърз въпрос за ваксините. Как е ситуацията с COVID в Русия?

Степента на заразяване постепенно намалява. Много по-бавно обаче, отколкото бихме искали.

Няма четвърта вълна?

Не, по-скоро спад на третата.

Какво е нивото на ваксинация?

Незадоволително, трябва да призная. 39 милиона напълно ваксинирани, още 7 милиона в процес, което прави приблизително 30% от цялото население.

Заради антиваксирите?

Няма активно движение срещу ваксините, но има широко разпространение на мнения. Може би по-старото поколение е толкова свикнало със задължителни процедури, че когато нещо е доброволно, те решават да не го правят.

Вие ваксинирахте ли се? Със “Спутник” ли?

Получих първата доза. Не “Спутник”, а друга. Защото с тази бюрокрация тук, ако се ваксинирам със “Спутник” ще трябва да си правя PCR тест всеки път, когато трябва да отида например в Европейската комисия.

Знаете ли, международната общност пропусна перфектния шанс да обедини сили за борба с общ враг, който няма идеология или политически възгледи, който не прави разлика между различните раси, нации или култури. Вместо това сме изправени пред конкуренция.

Смятате ли, че има предубеденост към Русия?

Предубедени са за всичко, включително във ваксините.

Но Европейската агенция по лекарствата казва, че не е сертифицирала “Спутник”, защото не са получили цялата необходима документация.

Пета ваксина бе сертифицирана от агенцията, преди дори да бъде тествана. Виждате ли, нашето намерение не е да ваксинираме целия свят със “Спутник”. Основната ни задача е да насърчим нуждата от взаимно признаване – дори не на ваксини, а на сертификати, за да могат хората да пътуват.

Мислите ли, че това е протекционизъм? В полза на големите фармацевтични компании?

Да. Това е протекционизъм, умножен по интересите на големите фармацевтични компании.

Това е началото на новия политически сезон. Какви са вашите очаквания?

Очакванията ми са, че сезонът ще е оживен. Надявам се да видя някакво положително движение в нашите двустранни отношения. Възнамеряваме да продължим диалог по пътищата, които са може би по-малко противоречиви от други, като този механизъм за въглеродно данъчно облагане, като Споразумението във връзка с ядрената програма на Иран, което все още е гореща тема.

Сирия?

Да, въпреки че ЕС не играе важна роля там. Либия, също да. Може би Близкоизточният квартет ще се възроди в един момент. Искаме да продължим нашия политически диалог. Разбира се, когато висши служители на ЕС избират да присъстват на събития като скандалната Кримска платформа, това не подобрява климата.

Както и да е, аз и моят екип тук ще се опитаме да запазим пламъка на диалога Русия-ЕС да не бъде потушен от някои недоброжелателни или безразсъдни личности.