Ангела Меркел с последен поклон на европейската сцена

Германският канцлер Ангела Меркел дава изявление в края на първия ден от срещата на лидерите на Европейския съюз в Брюксел, Белгия, 24 юни 2021 г. [ EPA-EFE / Olivier Matthys ]

В четвъртък германският канцлер Ангела Меркел се насочи към нейната вероятно последна среща на върха на ЕС. Оттеглянето ѝ след 16 години на власт предизвиква възхищението на колегите ѝ, смекчено от трезвата равносметка на нейните постижения.

Характерно без емоция, 66-годишният канцлер, който се оттегля от политиката тази година, очерта  натоварен дневен ред за срещата в Брюксел. Вероятно това ще бъде нейната последна голяма реч пред парламента.

Дневния ред включва борбата с пандемията от коронавирус, противопоставянето на „провокациите“ на Русия и сключването на миграционната сделка на блока. Тя обаче не каза и нито дума за наследство си.

През последните седмици посетителите на Берлин подчертаха влиянието на най-дългогодишния лидер в ЕС, с нейния мек маниер и хладнокръвие. Някои обаче тихо се оплакаха от липсата на дългосрочна визия.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която служи 14 години в кабинета на Меркел, заяви миналия месец, че канцлерът е „безкрайно ценен“ за Европа благодарение на „големия си опит“.

„Когато сме в пререкания, тя ще дойде с идея и ще ни напомни какво е важно и ще преодолее безизходицата. Разбира се тази сила да се обединяваме ще ни липсва“, каза тя.

Нидерладският министър-председател Марк Рюте приветства нейния „огромен авторитет“, като заяви, че те внася „разум и благоприличие в политиката“.

„Когато тя започва да говори в Европейския съвет, все още много хора гледат iPhone-ите си“, каза той.

„Но след това всички ги оставят на страна. Вземат си писалките. И я слушаме.“

Почивка за картофки

В четвъртък дори съпредседателят на опозицията от Зелените, Аналена Бербок, изказа уважение към лидерството на Меркел.

„Много хора в тази страна са благодарни, че през последните 16 години държите Европа заедно в кризисни ситуации“, каза Бербок. Тя е един от основните кандидати да замени канцлера след изборите през септември.

Издръжливостта на Меркел в маратонските преговори се превърна в  нейна запазена марка. Веднъж тя отлично описа своята „подобно на камила“ способност да съхранява съня си.

За нея Брюксел стана като втори дом през годините.

През 2016г. докато поредната безкрайна среща на върха продължи до късните часове на нощта, тя се появи в едно от любимите си места за хапване – Maison Antoine. Там тя си поръча пържени картофки с андалуски сос – пикантна майонеза с черен пипер и домат.

Тя лично си плати сметката.

Две години по-късно тя участва в импровизирана „среща на върха на бирата“. Заедно с лидерите на Франция, Белгия и Люксембург, тя седна на Големия площад (Grand Place) в Брюксел.

Но не винаги е била добродушна с нейните колеги. По-специално кризата с еврото от 2010-12 г., оставя трайни белези.

Меркел дълго поддържаше строг тон със затънали в дългове държави, включително Гърция.

Нейните политики на строги икономически мерки нанесоха страдания на вече пострадалите от кризата. Някои лидери твърдяха, че лечението е по-болезнено от болестта.

Критиците твърдят, че компромисните споразумения за оставане на държавите в еврозоната, не успяха да се справят с нейните трайни слабости.

Отказът на Меркел през 2015 г. да затръшне вратата за бежанците, бягащи от войната и мизерията, доведе 1,2 милиона търсещи убежище в Германия. По този начин тя издигна стена между пламенни поддръжници и яростни противници.

Все още неразрешените миграционни политики в блока подхранват крайнодесните партии и подкрепят популистките лидери.

Колебание

Колебливата позиция на Меркел по отношение на Русия често отчуждава нейните партньори. Особено тези в Източна Европа, които се опасяват, че почти завършеният газопровод „Северен поток 2“ ще поощри Москва за тяхна сметка.

В парламента Меркел остави своята тежест зад преките преговори на ЕС с президента Владимир Путин, докато настояваше за „единен фронт срещу провокациите“.

Предложението веднага предизвика нервна реакция от страна на Украйна, като външният министър Дмитро Кулеба го обяви за „опасно“.

По време на германското председателство на блока през 2020г., Меркел посредничи и за бързото сключване на инвестиционния пакт между ЕС и Китай. Тя посрещна обвинения, че поставя търговски интереси над дългосрочни стратегически цели.

Констанце Стелценмюлер от Института Брукингс заяви, че липсата на съгласуване на политиката, съчетана с „ужасно недофинансираните“ отбранителни способности на Германия, застрашава европейската стабилност.

„Подобно на колебанието на Меркел да се противопостави на Москва и Пекин, германската военна слабост подкопа сигурността на Европа и НАТО“, написа тя миналия месец.

В четвъртък германският „Дер Шпигел“ написа, че „ЕС е в по-лошо състояние днес, отколкото в началото на нейното управление през 2005 г.“

Фискалната пропаст между севера и юга, Брекзит, възходът на „нелибералните демокрации“ като Полша и Унгария и неуспехът да се изготви „хуманен план“ за външните граници на ЕС ще оставят петно на резултатите от управление на Меркел.

„Не за всичко е виновна Меркел. Но тъй като тя е ръководила най-голямата европейска държава и най-силна икономика в продължение на 16 години, не може да се каже, че лошото състояние на ЕС няма нищо общо с нея.“