Балканската шпионска афера съживява призраци от миналото

The Capitals e ежедневният обзор от столиците на EURACTIV.com

“The Capitals” ви представят последните новини от цяла Европа чрез медийната мрежа на EURACTIV. Можете да се абонирате за бюлетина тук.

///

СОФИЯ | БЕЛГРАД. Последиците от публикуването на видеоклипа, на който руски разузнавач предава пари на сърбин, повишава напрежението между България и Сърбия и носи спомени за минали времена, когато София и Белград бяха врагове.

Българският разследващ журналист, Христо Грозев, който е член на Bellingcat, медийна мрежа, използваща разузнаване от открити източници, заяви в Twitter, че видеоклипът, публикуван в YouTube, показва помощник-военното аташе в руското посолство в Белград да се среща със сръбски агент. Грозев каза, че е използвал софтуер за разпознаване на лица на Microsoft, за да идентифицира руснака.

Сърбия е стар съюзник на Русия и разкритията разклатиха двустранните отношения. Сръбският президент Александър Вучич порица Русия, но също обвини и Германия, Австрия и България в шпионаж. И въпреки че не го каза изрично, изглежда, Вучич обвинява западното разузнаване в публикуването на видеото. В отговор сръбският депутат Милован Дрекун заяви, че България има “мощно разузнавателно присъствие в Сърбия” и че заедно с Хърватия управлява шпионски център в Скопие, Северна Македония.

Министърът на външните работи на България Екатерина Захариева коментира, че това е невярно обвинение и че руското разузнаване, а не българското е заснето да подкупва сръбския чиновник. Външният министър заяви, че обвиненията не са “полезни” за двустранните отношения.

Сръбският министър на отбраната Александър Вулин отговори, като настоява, че България, член на НАТО, не е независима държава. “България може да позволи на други да решават кои са ѝ приятели, но Сърбия не го прави”, каза той.

Александър Йорданов, български евродепутат (ЕНП), заяви в обществената БНТ, че аферата с шпионажа е част от руската стратегия за дестабилизиране на Балканите. По думите му Русия отклонява вниманието от собствените си дейности, насочени към превръщането на Сърбия в руска територия на Балканите. Евродепутатът предупреди Белград, че може да загуби подкрепата на България по отношение на интеграцията си в ЕС.

Бившият български посланик, Милен Керемедчиев, също предупреди, че Сърбия се превръща в “троянски кон на Русия на Балканите” и страната е “много агресивен проводник на Кремъл в региона”.

България и Сърбия са водили много войни в миналото. За разлика от тогава, напоследък отношения между двете страни са много положителни, като София подкрепя присъединяването на Белград към ЕС.

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че Сърбия „от години се сблъсква с обидните действия на различни разузнавателни служби“. „Сърбия няма да се присъедини към НАТО, нито към Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) или друг военен съюз. Ще укрепим нашата армия, полиция, разузнаване и контраразузнаване. Всяка година ще инвестираме все повече и повече средства, имаме начини да го направим “, каза сръбският президент.

Според EURACTIV.rs Вучич не изключва възможността видеозаписът да е публикуван като провокация преди срещата с руския президент Владимир Путин на 4 декември в Сочи.

Вучич разговаря с руския посланик в Белград Александър Ботсан-Харченко и попита само “защо”?

“Не забравяме подкрепата на Русия за целостта на Сърбия, това, което Путин направи в Съвета за сигурност на САЩ през 2015 г., или подкрепата на Русия в екипирането на нашата армия. Сърбия е единствената страна, която не е наложила санкции срещу Русия, не е гласувала срещу Русия на нито един форум и не е направила нищо, за да застраши приятелството си с Русия. Попитах руските ни приятели само „защо“, нищо повече, защото не намерих никаква логика в цялата ситуация”, каза Вучич.

Междувременно, Вашингтон обвини Русия, че се опитва да дестабилизира Европа чрез военен натиск, злонамерена киберактивност и зловредно влияние в много страни, които са съюзници, партньори и приятели на САЩ.

Освен това българският уебсайт Arms Watch (блог на журналистката Диляна Гайтанджиева) публикува доклад, който предполага, че украинската армия е използвала контрабандно оръжие, произведено в Сърбия, във войната в Донбас.

Сръбският президент заяви, че Белград не е въоръжил украинската армия и сръбски мини не са били използвани за убиване на проруски сепаратисти в източна Украйна. Той добави, че разрешения за износ на оръжие в страната не са издадени, както заради конфликта в източна Украйна, така и заради връзките с Русия. Сръбският президент отбеляза, че мините са продадени на полската компания Natan.

„Независимо от факта, че Полша е била крайният купувач и че сделката е „чиста“, Сръбската агенция за сигурност и информация е информирала руското разузнаване като приятелска служба, че има причина да се смята, че оръжията са преекспортирани за Украйна ”, обясни Вучич.

Украинското посолство в Сърбия заяви, че съобщенията в медиите са „режисирана провокация“ и „несполучлив опит за дискредитиране на властите на Сърбия и Украйна“.

[Георги Готев, въз основа на репортажи на EURACTIV.bg и медийните партньори СЕГА и Дневник, Юлия Симич |EURACTIV.rs]

///

Дебатът за 5G се разгорещява

БЕРЛИН | БРЮКСЕЛ | ПАРИЖ

5G без чуждо държавно влияние. След разгорещен дебат на партиен конгрес в събота (23 ноември) канцлерът Ангела Меркел, Християндемократически съюз (ХДС), се съгласи, че участниците в търга за германски 5G договори трябва да гарантират, че мрежата ще бъде „чиста от влияние на чужди държави“.

Предложенията бяха две. Първо, „ХДС отхвърля участието на Huawei в разширяването на 5G мрежата“. Второто предложение беше в подобен тон, но позволявайки компромис: „ХДС подкрепя обсъждането на темата първо в Бундестага в рамките на поправката за телекомуникационните мрежи ”, настоявайки за европейско решение. В крайна сметка делегатите подкрепиха предложение, според което доставчиците на 5G трябва да изпълняват „ясно дефинирани изисквания за сигурност, които изключват чуждо държавно влияние“.

Норберт Рьотген, ръководител на комисията по външни работи на Бундестага, който инициира първото предложение, настоя, че „само доставчиците на оборудване, които не са под влиянието на недемократични държави“ могат да бъдат надеждни. Одобреното предложение също призова парламентът да бъде включен в процеса на вземане на решения за 5G. Решение с подобно стратегическо значение за Германия, трябва да бъде взето от парламента, а не само от министерство, заяви Рьотген на пленарното заседание.

Той също наблегна на надвисналата „загуба на контрол“, застрашена сигурност и ограничен суверенитет. Huawei също се застъпи за „въпроса на доверието“. Преди няколко седмици канцлерът Ангела Меркел подкрепи участието на китайската компания поради липса на европейски алтернативи – изключването на Huawei ще означава не само забавяне на внедряването на 5G във времето, но и влошаване на икономическите отношения с Китай.

Вашингтон оказва натиск върху Европа да не работи с Huawei. Американският посланик Ричард Гренел наскоро заяви, че сътрудничеството с Huawei може да доведе до понижен обмен на разузнавателна информация между САЩ и Блока.

Междувременно, най-голямата търговска мисия на Белгия в Китай, в която взеха участие принцеса Астрид, различни министри и десетки компании, стана жертва на масирана кибератака, съобщават белгийски медии. „Беше по-лошо от очакваното, но за щастие бяхме подготвени“, казва Герт Баудевинс, експерт по киберсигурност в Secutec, компания, специализирана в областта. Според Баудевинс, който придружи делегацията в Китай, по време на мисията в понеделник следобед са регистрирани около 135 нападения на час. Атаката е оценена като ограничена, тъй като участниците в мисията са били посъветвани да предприемат редица предпазни мерки, като използване на обикновени мобилни телефони и други електронни устройства у дома. Въпреки че виновниците все още не са посочени, IP адресите предполагат, че Китайската държавна сигурност би могла да е замесена.

 В Париж дискусията около 5G е съсредоточена върху цената, след като в неделя (24 ноември) правителството обяви очакваната цена за новите 5G честоти. Анйес Пание-Рюнашер, държавен секретар към министъра на икономиката и финансите, заяви пред Les Echos, че цената за резервиране на честотите е определена на 2,17 млрд евро за всички предоставени честоти.

Френският регулатор Arcep поиска минимална цена от 1,5 млрд евро, докато операторите подчертаха, че не могат да платят толкова голяма сума и да покрият широка територия, тъй като това би означавало по-голяма инвестиция от тяхна страна. Телекомуникационните оператори във Франция договарят повече местни инвестиции срещу повече честоти и се надяват да получат същите условия и за 5G.

(Claire Stam | EURACTIV.deAlexandra Brzozowski | EURACTIV.com, EURACTIV.FR))

///

МАДРИД

Членовете на социалистическата партия одобряват „коалиция“ с Podemos. Членовете на испанската социалистическа работническа партия (PSOE) гласуваха в събота в полза на коалиция с левичарската партия “Unidas Podemos”, съобщи EFE, партньор на EURACTIV. Действащият премиер и лидер на PSOE, Педро Санчес, изрази задоволството си от резултата от вътрешните избори (92% подкрепа сред 178, 000 членове на PSOE), което му дава добър мандат да преговаря за прогресивно коалиционно правителство с Podemos, предаде EFE.

Въпреки това, след като изборите на 10 ноември бяха спечелени от PSOE, Санчес все още се нуждае от подкрепата на Podemos и на каталунските сепаратисти от ERC (републиканската левица на Каталуния), за да стане следващия премиер. Сега остава въпросът: докъде може да стигне PSOE, за да задоволи апетита на ERC за отделяне (бъдеща независима Каталуния), за да получи подкрепа?

Говорителят на ERC Марта Вилалта заяви в събота, че на масата за преговори двете страни трябва да бъдат „равнопоставени“. Вицепрезидентът на регионалното каталунско правителство, Пере Арагонес (ERC), заяви, че PSOE трябва да приеме исканията на ERC, включващи амнистия, самоопределение, права и свободи за Каталуния. (EuroEFE.EURACTIV.es)

///

ЛОНДОН

Манифестът на консерваторите. Консервативната партия на Борис Джонсън обеща да “приключи с Брекзит”, след като вчера партията представи изборния си манифест от 56 страници в графство Шропшър, Англия. Торите обещаха да наемат още 50, 000 медицински работници, както и да намалят имиграцията. Те също се ангажираха да не вдигат данъкa върху доходите, нaционалната застраховка и ДДС.

Независимата британска благотворителна организация Full Fact разгледа критично някои от обещанията и установи, че сметките за наемането на 50, 000 допълнителни медицински работници, представени от торите, не излизат. Докато консерваторите твърдят, че политиката им ще струва на Националната здравна служба 879млн британски лири през 2023/24 г., Full Fact изчисли, че сумата ще е в размер на 2,8млрд британски лири годишно, като се вземе предвид пълната картина на разходите.

Нещо повече, министърът на здавеопазването в сянка на лейбъристите определи цифрата от 50, 000 като “откровено лъжлива”, след като беше установено, че в тази бройка правителството е включило 19 000 души, които се надява да “задържи.” (Samuel Stolton, EURACTIV.com)

///

РИМ

Сардини срещу Салвини. Могат ли хиляди „сардини“ да спрат възхода на дясната „едра риба“ Матео Салвини? В продължение на две седмици ново движение на местно ниво предизвиква лидера на Lega в цяла Италия. По време на предизборната кампания на Lega за регионалните избори в Емилия-Романа, над 15 000 души организираха спонтанен контрамитинг на площад наблизо, претъпкани като „сардини“.

Раждането на движението на „сардините” бе  приветствано от бъдещия италиански еврокомисар Паоло Джентилони. От тази нощ нататък „сардините“ присъстват навсякъде, където Салвини организира събития. „Протестиращите подчертават важността на всичките ми изяви и им благодаря“, каза Салвини в опит да омаловажи значението на движението. (Gerardo Fortuna | EURACTIV.com)

///

АТИНА

Мицотакис предприема действия по въпроса с децата бежанци без придружител. След като държавите-членки на ЕС пренебрегнаха гръцкото искане да помогнат за споделяне на тежестта от 4000 непридружени непълнолетни бежанци на гръцките острови, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че ще се погрижи лично за проблема. Понастоящем в бежанските лагери децата са лесна мишена и са поставени в риск от престъпно поведение на други възрастни бежанци и мигранти.

Всички деца ще бъдат веднага преместени в специални настанителни центрове на малки групи, където ще живеят, както подобава на възрастта им с помощта на учители, лекари, психолози, макар и без грижите, които, за съжаление не могат да получат от родителите си. (Theodore Karaoulanis | EURACTIV.gr)

///

ВАРШАВА

Политици в Конституционния трибунал. На фона на скандали полският Сейм одобри кандидатите за съдии от Конституционния трибунал. Институцията е подчинена на управляващата партия „Право и справесливост“ (PiS) след реформите ѝ в съдебната система, а сега към списъка бяха добавени и политици от PiS. Станислав Пьотрович, прокурор от ерата на комунизма, и Кристина Павлович, политик, известен с жестоките си атаки срещу опозицията, си осигуриха постовете.

Този ход възмути не само опозицията, но беше и знак, че PiS може да включи в трибунала и хора, крайно непопулярни в обществото. (Łukasz Gadzała | EURACTIV.pl)

///

БРАТИСЛАВА

Разследване за задаване на въпроси. Опозиционният политик Ярослав Над (OĽaNO, EPP), аналитик по сигурността и бивш високопоставен служител в Министерството на отбраната, се разследва от Националната криминална агенция. Криминалната жалба, която Над определи като „абсурдна и неоснователна“, е подадена от ръководителя на военното разузнаване Ян Балчар, когото Над е критикувал многократно по повод различни съмнителни дейности и, както се твърди, значителни неотчитани частни активи. Над е заподозрян в застрашаване на конфиденциална информация, тъй като е изпратил въпроси, свързани със случая „Скрипал” [случая с отравянето във Великобритания], до неназован източник в словашкото разузнаване. На тези въпроси все още не е отговорено. Над разкритикува политическото решение да не се експулсират руските разузнавачи под дипломатическа закрила, за които държавата е била наясно след делото „Скрипал“. (Zuzana Gabrižová | EURACTIV.sk)

///

ПРАГА

Еврото не е мъртво. Отново се очаква Чешката централна банка и финансовото министерство да не определят дата за приемане на еврото. Двете институции предоставят на чешкото правителство препоръката си всяка година и все още не се наблюдава желание за промяна в позицията, посочвайки недостатъчното сближаване като основна пречка. Правителството е все още настроено отрицателно към еврото, а според проучвания на общественото мнение 75% от чехите също са против.

От друга страна безпрецедентни инициативи, свързани с общата валута се провеждат в Чехия в момента. Петицията Pro Euro печели подкрепа от водещи чешки политици, като министърът на външните работи Томаш Петречек (S&D). Съществува и новосъздадена асоциация „Евро в Чехия”, която призовава регионалните кметовете да започнат местни дебати за ползите от единната валута. (Aneta Zachová | EURACTIV.cz)

///

БУКУРЕЩ

Йоханис с втори мандат. Дясноцентристкият президентът на Румъния, Клаус Йоханис, спечели голяма изборна победа на втория тур на президентските избори в неделя. Повече от 900, 000 румънци, живеещи в чужбина, гласуваха, след като диаспората за първи път имаше тридневен период за гласуване. Прочетете повече  на (EURACTIV.ro)

///

ЗАГРЕБ

Корупцията е най-големият проблем в Хърватия. Четири пети от хърватите споделят, че корупцията е широко разпространена в страната, според проучване на хърватската национална телевизия. Мнозинството смята, че корупцията е преобладаваща предимно в политиката (22,2%) и съдебната власт (22,1%). Анкетираните също така посочиха, че съдиите не са независими в работата си (48,2%) и че най-големият натиск върху тях идва от политици, партии и правителството (48,4%). (Željko Trkanjec | EURACTIV.hr)

***

[Редакция: Sarantis Michalopoulos, Daniel Eck]