Балтийските държави въведоха санкции срещу Лукашенко

Министрите на външните работи на Латвия, Естония и Литва позират за групова снимка в Талин, Естония, 2 юни 2020 г. [Piotr Nowak / EPA / EFE]

Прибалтийските държави наложиха санкции срещу президента на Беларус Александър Лукашенко в понеделник (31 август). Междувременно той предприе допълнителни мерки срещу опозиционното движение в страната след поредния мащабен протест през почивните дни.

Прибалтийските членки на ЕС – Естония, Латвия и Литва – наложиха забрана на Лукашенко и на 29 други високопоставени служител за влизане на тяхна територия. Те се позоваха на нарушения на правата на човека.

Белият дом призова Русия да уважава суверенитета и демокрацията на съседите си и “правото на народa на Беларус да избира собствените си лидери свободно и справедливо”.

Лукашенко има подкрепата на руския президент Владимир Путин, който коментира възможността за изпращане на военна подкрепа, ако ситуацията в Беларус започне да излиза извън контрол.

Санкциите от страна на бившите съветски съседи на Минск дойдоха след трета седмица на масови протести след оспорваните президентски избори от 9 август. Победа на изборите обявиха, както Лукашенко, така и лидерът на опозицията Светлана Тихановская, която потърси убежище в Литва.

“Изпращаме съобщението, че трябва да правим нещо повече от това просто да отправяме изявления, трябва да предприемем и конкретни действия” каза литовският външен министър Линас Линкявичус пред Франс прес.

Беларуското външно министерство посочи, че санкциите ще бъдат контрапродуктивни.

“Историята на нашата независима държава красноречиво показва, че всякакви опити за санкции срещу Беларус водят инициаторите им до постигане на обратен ефект”, посочи говорителят на министерството Анатолий Глаз.

Но Беларус ще бъде “задължен да предприеме съответните ответни мерки”, предупреди той.

Полицията срещу опозицията

Европейският съюз също се стреми да наложи нови забрани за пътуване и замразяване на активи в кръга на Лукашенко, за да накаже онези, които според блока, са отговорни за насилието, арестите и фалшифицираните избори.

Последните санкции дойдоха след масовите антиправителствени протести в Минск в неделя, когато повече от 100 000 души излязоха на улицата. Протести имаше и в други градове.

В понеделник властите в Беларус задържаха член на Координационния съвет на опозицията, създаден от съюзници на Тихановская, чиято цел е да организира мирен трансфер на властта.

Лилия Власова, адвокат и международен медиатор, беше задържана след обиск в дома си, съобщи за АФП, Павел Латушко, член на Координационния съвет и бивш министър на културата.

Претърсването е извършено от служители, разследващи финансови нарушения от  страна на държавен одиторски орган. Основанията за задържането на Власова не са известни, каза той.

Тя беше третият член на Координационния съвет, който е задържан.

Други членове на Съвета, сред които и носителката на Нобелова награда Светлана Алексиевич, бяха призовани за като свидетели във връзка с разследване за предполагаем опит за завземане на властта.

Във вторник прессекретарят на комисията Антон Родненков получи призовка за разпит.

Лидер на протеста в завод за калий в Беларускали, Анатолий Бокун, беше задържан за 15 дни в понеделник. Това е втората му подобна присъда.

“Донякъде авторитарен”

Беларуските гранични служители отказаха на католическия архиепископ Тадеуш Кондрусевич, да влезе на територията на страната, въпреки че е гражданин на Беларус. Обяснение не беше дадено.

74-годишният архиепископ осъди насилието от страна на полицията и затворническата охрана срещу задържаните протестиращи. Говорител обяви, ахриепоскопът се е върнал в Полша.

Лукашенко уволни дипломатическия представител на Беларус в Испания, Павел Пустовой, съобщи държавната информационна агенция “Белта”. Това се случи дни след като дипломатът публикува коментари във Фейсбук в подкрепа на ново преброяване на президентския вот.

В коментар към председателя на Върховния съд в понеделник Лукашенко призна, че страната, която той ръководи от 1994 г., е “донякъде авторитарна”.

Той говори след може би най-големия протест срещу неговото управление в Минск, където протестиращи се събраха пред официалната му резиденция.

Лукашенко призна, че хората призовават за промени, като подчерта възможността за обществени консултации за конституционни реформи. Според Лукашенко, те биха могли да направят съдилищата по-независими, каза той като същевременно настоява, че според него, те вече са.

Лукашенко отхвърли призивите на опозицията за връщане към конституцията, използвана през 1994 г., преди да бъдат прокарани промени, увеличаващи собствените му президентски правомощия.

Събитието “Марш на мира” се проведе на 66-ия рожден ден на Лукашенко. Демонстрантите оставяха иронични подаръци пред Двореца на независимостта, охраняван от тежко въоръжени полиции и снайперисти.

Министерството на вътрешните работи обяви в понеделник, че 173 души са били задържани на неделния протест в Минск, съобщи руската държавна агенция ТАСС.

Преди протеста много журналисти, работещи за международни медии, включително Франс прес, се оказаха с отнета акредитация от беларуското външно министерство. Обяснения не са били дадени.

Беларуската асоциация на журналистите посочи, че през почивните дни полицията е задържала девет журналиста.