Без пробив и отстъпки на преговорите САЩ-Русия

Заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман и руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков разговаряха в Женева, Швейцария, 10 януари 2022 г. [EPA-EFE/DENIS BALIBOUSE / POOL]

След близо осем часа преговори за европейската сигурност в Женева в понеделник (10 януари) американската и руска делегация не постигнаха голям пробив.

Разговорите бяха първите от поредица срещи, очаквани тази седмица, на фона на опасенията от руска инвазия в Украйна и големите отстъпки, които поиска Москва от Вашингтон и съюзниците от НАТО за бъдещата архитектура на сигурността на Европа.

През декември Русия публикува предложение за две споразумения съответно със Съединените щати и НАТО, които биха ограничили военната активност на Запада в Източна Европа, като възстановят руската „сфера на влияние“ в бившите съветски републики.

Основните разногласия остават

Водещите преговарящи, заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков и заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман, които говориха пред репортери след срещата, показаха най-дълбокото разделение по отношение на така наречената политика на отворени врати на НАТО на Изток.

В изказването си Рябков поиска твърди гаранции, че Украйна и Грузия „никога“ няма да се присъединят към НАТО, а Шърман категорично отхвърли тези искания и някои други предложения като „неосъществими за Съединените щати“.

„Няма да позволим на никого да критикува политиката на отворени врати на НАТО,“ каза Шърман на брифинг.

Москва настоява, че Западът е нарушил даденото обещание, като е позволил на бивши страни от източния блок като Полша и балтийските държави да се присъединят към западния военен съюз.

И двете страни убиха всякакви очаквания за дипломатически пробив, тъй като признаха, че преговорите по някои ключови въпроси са обречени на неуспех и процесът ще включва ангажименти без край, без да се определят строги срокове.

Шърман в изказванията си пред пресата предложи мрачна, дългосрочна перспектива за разговорите.

САЩ са готови да разговарят с Русия за разполагане на ракети и за контрол на ядрените оръжия, както и да обсъдят ограничаването на обхвата и мащаба на военните учения, но ще има нужда от отдръпване на силите като стъпка към всякакви бъдещи споразумения, тя каза.

Една възможност, предложена от американците, би била възраждането на Договора за ядрени сили със среден обсег, който Вашингтон изостави през 2019 г. при администрацията на Тръмп , след като години наред обвиняваше Русия в нарушаване на  условията по споразумението.

Рябков каза, че въпросът изисква бързо разрешаване.

„Не говорим за месеци или седмици, имаме нужда от бърз отговор“, каза Рябков, като призна, че Русия се надява на декларация от срещата на върха на НАТО, насрочена за края на юни в Мадрид.

Москва заяви, че иска „желязна“ гаранция, че Украйна никога няма да бъде допусната да се присъедини към НАТО, защото подобен ход би представлявал сериозна заплаха за руската национална сигурност.

„Подчертаваме, че за нас е абсолютно задължително да се уверим, че Украйна никога, никога няма да стане член на НАТО“, каза Рябков.

Той добави, че същото се отнася и за Грузия.

Напрежение в Украйна

Шърман каза, че Русия не е предложила никакви гаранции, че няма да нападне Украйна, или някакво обяснение защо е разположила около 100 000 войници до украинската граница.

Американската страна заяви на своите руски колеги, че „за всяка инвазия ще платят висока цена и последици, далеч по-големи от тези, с които се сблъскаха през 2014 г.“, когато Русия анексира полуостров Крим от Украйна.

Въпреки че са малко вероятни каквито и да било директни военни действия от страна на САЩ или НАТО в защита на Украйна, мерките могат да включват санкции срещу ключови финансови институции, контрол на износа, „засилване на позицията на силите на НАТО на съюзническа територия“ и увеличена помощ за сигурност за Украйна, уточни Шърман.

Тя посочи, че Русия трябва да реши дали наистина иска дипломатическо решение и напомни за Кремъл за предишните му атаки срещу Украйна.

„Обяснихме на нашите колеги, че нямаме планове, нямаме намерения да „нападаме“ Украйна“, каза Рябков пред репортери. „Няма причина да се страхуваме от ескалация в това отношение“, добави той.

Той подчерта, че руснаците са казали на американските си колеги, „че всички мерки за бойна подготовка на войски и сили се извършват на наша територия“ и че „няма причина да се страхуваме от сценарий на ескалация в това отношение“.

„Притесняваме се от възможни провокации от страна на Украйна, умишлени или съгласувани в сътрудничество със съмишленици на Запад, като САЩ и други, включително Обединеното кралство, което може да създаде ситуация, при която вероятността за сблъсъци ще нарасне“, каза Рябков.

Съдбата на бъдещите преговори ще зависи отчасти от напредъка по въпроса, допълни Рябков на пресконференция в Женева.

Руският представител, въпреки че заклейми заплахите на САЩ като „опит за изнудване и сплашване“, отбеляза, че според него американската страна е „приела много сериозно руските предложения“ и че Москва е „за продължаване на диалога“.

Предстои среща на Съвета НАТО-Русия да се проведе в Брюксел в сряда (12 януари), последвана от среща на представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) във Виена в четвъртък (13 януари).

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по-рано в понеделник понижи очакванията за срещата. Според него най-добрият изход може да бъде споразумение за провеждане на повече срещи през следващите месеци.

„Не мисля, че можем да очакваме, че тези срещи ще решат всички въпроси“, каза Столтенберг след разговори с вицепремиера на Украйна по европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина.

„Това, на което се надяваме, е, че можем да се споразумеем за пътя напред. Че можем да се договорим за поредица от срещи“, добави той.

„Ние ще се вслушаме в притесненията на Русия, но всеки смислен диалог трябва да отговори и на нашите опасения  за руските действия в Украйна“, каза още Столтенберг.

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс по-късно заяви, че не се очакват „някакви пробиви“ в преговорите през седмицата.

Европа не е на масата за преговори

Срещата в Женева се проведе без участието на европейци, което предизвика уверения от Шърман и други американски официални лица, че Украйна, Европа и НАТО ще бъдат включени във всякакви бъдещи решения.

По-рано в понеделник (10 януари) върховният представител на  ЕС за външната политика Жозеп Борел каза, че вярва, че руска инвазия все още е възможна, като повтори, че е получил уверения, че нищо няма да бъде договорено без „силното сътрудничество, координация и участие на ЕС“.

„Това че Москва обсъжда европейската сигурност двустранно със САЩ е нашата собствена вина, а не на Америка“, коментира  Волфганг Ишингер, председател на Конференцията по сигурността, базирана в Мюнхен.

„Липсват ни всички основни средства на властта: военни способности, стратегическа визия и политическа воля“, добави той.

Министрите на външните работи и отбраната на ЕС ще се срещнат неофициално по-късно тази седмица във френския морски град Брест, като въпросът вероятно ще бъде на първо място в дневния ред.