Берлин: Западните Балкани в ЕС и премахване на единодушието при гласуване

Сега би било важно „ние като ЕС да постигнем и също така наистина да инициираме процесите на институционална реформа, споменати в Конференцията за бъдещето на Европа“, добави Люрман. [OLIVIER HOSLET/EPA]

Германия иска да използва Конференцията за бъдещето на Европа като отправна точка за по-нататъшно развитие на Европейския съюз, евентуално промяна на договорите и премахване на вземането на решения с единодушие по въпроси на външната политика на ЕС, заяви германският министър по европейските въпроси и климата Анна Люрман в интервю за EURACTIV.

Германия е един от най-ревностните поддръжници на конференцията и произтичащите от нея планове за реформа на Европейския съюз.

Това е така, „защото нашата визия е да си сътрудничим още по-силно и още по-задълбочено в Европа“, подчерта Люрман.

„По време на преговорите в Съвета винаги съм се виждала като представител на бъдещата конференция, защото винаги много активно повдигам тези точки там и агитирам, за да получим подкрепа за изпълнението им“, добави министърът.

На пленарната сесия на конференцията бяха направени близо 50 предложения, включително отказ от принципа на единодушие във външната политика на ЕС.

Сега би било важно „ние като ЕС да постигнем и също така наистина да започнем процесите на институционална реформа, споменати в Конференцията за бъдещето на Европа“, добави Люрман.

Значението на конференцията, която официално приключва в понеделник (9 май), вече беше очертана в германското коалиционно споразумение. В него се посочва, че конференцията трябва да доведе до „конституционен момент“ за ЕС и  до „по-нататъшно развитие към федерална европейска държава“.

Поради тази причина Люрман настоя, че „резултатите от бъдещата конференция трябва да се обсъждат с открито съзнание, включително с отвореност към промените в договорите“.

„Централен момент на нашата европейска политика е, че насърчаваме динамика в тази посока. И се надявам, че скоро ще назрее времето за това“, посочи Люрман.

Премахване на вземането на решения с единодушие

Люрман призовава основният фокус в краткосрочен план да бъде върху предложения, които не изискват промяна на договора. „Има много страхотни неща, например в областта на възобновяемите енергийни източници или укрепването на европейските отбранителни способности“, каза тя.

Сегашните договори вече позволяват премахването на принципа на единодушие във външната политика на ЕС. Те също така позволяват въвеждането на транснационални списъци, които в момента се договарят.

„Една точка, която е изключително важна за нас като федералното правителство, е, че има по-малко възможности за вето във външната политика, за да ни направи по-способни да действаме. В настоящата договорна рамка вече има опции за това. И сега трябва да обсъдим заедно като европейски институции как най-добре да постигнем това“, каза Люрман.

Със своите решителни действия по отношение на руската война в Украйна ЕС показа, че основата за преговорите за премахване на принципа на единодушие сега е по-силна от всякога.

„Руската агресивна война създаде изцяло нова динамика в тази област, защото ЕС действа и реагира на нея по единен и решителен начин, както никога досега“, каза Люрман.

„Мисля, че в страните-членки нараства разбирането, че наистина трябва да заемем по-решителна съвместна позиция в този променящ се геополитически контекст. Затова смятам, че дебат по този въпрос със сигурност е възможен“, добави тя.

Разширяване на ЕС

Капацитетът на ЕС да действа обаче е тясно свързан с предвиденото му разширяване, каза още Люрман.

„За мен е ясно, че ако ЕС расте, ние също трябва да се запитаме в този контекст какви институции са ни необходими за това“, смята тя.

Министърът добави, особено по отношение на перспективата за присъединяване на Западните Балкани към ЕС, че сега трябва да „постигнам значителен напредък“, като започнем преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония възможно най-скоро.

„За мен е ясно, че трябва да изпълним обещанията си. Има много ясни правила в процеса на присъединяване. Така че, ако бъдат направени реформи, тогава тези страни ще се доближат една крачка по-близо до ЕС“, добави тя.

Следователно институционалната реформа трябва да започне бързо, преди тези страни да се присъединят към ЕС.

„Ние като ЕС трябва да си свършим работата и да се изградим институционално, така че да можем да функционираме добре като блок от 33 или дори повече страни“, добави тя.

Многоскоростна Европа?

Германия вече е отворена и за „Европа на много скорости“ – ход, който се смяташе за табу под ръководството на канцлера Ангела Меркел, тъй като тя се опасяваше, че засилената интеграция на няколко държави може да създаде клин между членовете на ЕС.

При новото германско правителство ясно се усеща промяна в посоката. Канцлерът Олаф Шолц, например, подчерта по време на встъпителната си реч в Бундестага през декември, че някои държави могат да продължат напред с европейската интеграция, „дори ако все още не всички са готови“.

Люрман също така заяви, че заради войната на Русия в Украйна „сега не е моментът да се вземе такова фундаментално решение“. „Намираме се в свят на сътресения и трябва да започнем тези дебати сега“, добави тя.

Германският държавен министър за Европа също така подчерта, че Германия вече прилага този подход в някои области – например по отношение на  миграционната политика, стартирана от вътрешния министър Нанси Файзер.

„Но точно сега, в настоящата всеобхватна криза, фокусът на федералното правителство е първо да държи всички заедно и да бъдем възможно най-обединени, особено по големите въпроси“, подчерта още Люрман.