Бивш шеф от Би Би Си съжалява за изтеглянето от Балканите

Щанд за вестници в Сърбия, където според експертите, свободата на журналистиката е намаляла, въпреки че има около 2600 медии. [Shutterstock/bibiphoto]

На фона на завладяването на държавните медии и намаляването на медийната свобода в Западните Балкани, бивш шеф на Световната служба на Би Би Си обяви във вторник (12 октомври), че съжалява за изтеглянето на най-големия международен телевизионен оператор в региона.

По време на конференция, организирана от Инициатива за свободни медии на Балканите (BFMI) и проведена в Брюксел и онлайн, Питър Хорокс, който сега е член на борда на Ofcom, каза със самоирония: „Вероятно съм затворил повече журналистика в Източна Европа, отколкото най-амбициозния диктатор. Бях отговорен за закриването на редица услуги, включително България и Румъния, Албания“, каза той. По думите му това е „горчиво-сладко решение“.

През 2011 г. BBC закри услугата си на Балканите, след като преди това закри услугите си на хърватски, български и словенски. В крайна сметка това решение изглежда противоречиво, ако не и погрешно.

„И сега се питам какво се е объркало“, каза Хорокс на конференцията, която обсъди влошената медийна ситуация на Балканите. BFMI представи първия си доклад, фокусиран върху медийната ситуация в България, Сърбия и Северна Македония.

Антоанета Николова, българска журналистка и основател и директор на BFMI, обясни защо са избрани тези три държави. България е най-ниско сред страните от ЕС в Световния индекс за свобода на медиите на „Репортери без граници“. Сърбия води преговори за присъединяване към ЕС с цялата държавна машина, работеща за президента Александър Вучич, каза Николова. Тя добави, че Северна Македония, която се стреми да започне преговори за членство в ЕС, но е изправена пред българско вето, също страда от завладяването на държавните медии.

В трите държави, каза Николова, бяха идентифицирани едни и същи техники: контролиране на публичните и частните медии чрез финансиране, понякога и с пари от ЕС; слаби и зависими от финансиране от правителството регулатори; и запазване на непрозрачността на медийната собственост.

В Сърбия няма истински медиен пазар

Според Тамара Филипович от Независимата асоциация на журналистите в Сърбия (NUNS), най-големият проблем на сръбските медии е липсата на истински медиен пазар поради значителна намеса на държавата. „Медиите са дискриминирани в достъпа до публична реклама. Институциите и публичните предприятия не искат да декларират колко плащат за реклама в медиите“, каза Филипович.

Тя спомена приемането през 2014 г. на нови медийни закони, отнасящи се до приватизацията на около 80 медии, които бяха държавни и контролирани. Държавните медии бяха купени от пълномощници, близки до управляващата партия SNS, а по-късно бяха компенсирани с публични пари чрез реклама, каза Филипович.

Тя добави, че със закона е злоупотребено, въпреки че е приет след консултации с ЕС и получаване на зелена светлина от Брюксел.

Филипович говори и за разпокъсания медиен пазар в Сърбия, където има 2600 медии, но само няколко от тях са независими. Сърбите обикновено получават информацията си от телевизията, а повечето телевизионни канали са безкритични към Вучич, добави тя.

Без идеологически задръжки в Северна Македония

Насер Селмани, бивш президент на Асоциацията на журналистите в Северна Македония (AJM), описва как собствениците на медии, близки до властта, за една нощ станаха милионери.

Той даде за пример телевизия Sitel, най-известният национален телевизионен канал. Той е създадена от политик и бизнесмен, който е бил лидер на социалистическата партия и близък приятел на сръбския диктатор Слободан Милошевич.

„Те нямат идеологически ограничения. Те служат като пропагандни машини на правителството. Винаги са с управляващите“, добави Селмани.

Той каза, че има малка разлика между бившето националистическо правителство на Никола Груевски и сегашния кабинет на Зоран Заев.

Селмани добави, че през 11-те години на власт Груевски е похарчил 30 милиона евро за медии, докато сегашното правителство е отпуснало 8 милиона евро за три години. Според него е невъзможно да се получи информация за какво точно са похарчени парите.

Селмани добави, че целта на правителството не е да помогне на медиите да станат по-професионални, а да контролира редакционната политика и да предотврати критиките.

Влошаващото се положение в България

Радан Кънев, български евродепутат от „Демократи за силна България“, даде мрачно описание на медийната ситуация в страната. ДСБ е част от ЕНП, но критикува друга партия от семейството – ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов.
Според Кънев трябва да се запитаме защо свободата на българските медиите се е влошила след присъединяването към ЕС. Той не вярва, че краят на 11-годишното управление на Борисов непременно ще сложи край на медийната цензура.

„След като отново имаме стабилно правителство, много неща ще станат същите“, каза той.

Евродепутатът твърди, че ЕС трябва да спре да позволява на правителствата да решават кои медии да получават пари за рекламиране на европрограми. Той подчерта, че Комисията трябва да разпредели тези средства.

Албания, която не беше включена в събитието, но която също загуби пост на Би Би Си, се нарежда на 84-о място в Световния индекс за свобода на печата. Заради въпросите около собствеността на медиите, цензурата и натиска от страна на правителството страната падна 8 места надолу от 2018 г. насам.

Сянката на Берлускони

Питър Уайтхед от Инвестиционния фонд за развитие на медиите (MDIF) заяви, че описаните в доклада на BFMI злоупотреби не се ограничават само до изследваните страни. Но те са чудесни примери за случващото се и другаде в ЕС и държавите, които искат да се присъединят към него.

„Виждали сме много примери за контролирани от държавата регулатори, обществени радио- и телевизионни оператори, завладени от държавата, мека цензура – твърдения, че държавното и еврофинансирането отиват за приятелски настроени медии и се отнемат от независимите“, каза той .

Андреа Бонани, редакционер в La Repubblica и кореспондент на италианските медии в Брюксел в продължение на 30 години, разказа за щетите за медиите от ерата на Силвио Берлускони, които също са замърсили медийния пейзаж в други страни.

Според него днес медийният модел на Берлускони, който подхранва вулгарната субкултура, се използва от популистите в Италия и други страни.

Много медии в балканските страни са широко вдъхновени от модела на Берлускони, който наред с други неща трансформира информацията в инфотейнмънт (представяне на информацията по забавен начин), заменяйки сериозната журналистика с таблоидна, която разчита на примамки за събиране на кликове и дори на фалшиви новини.