Борисов обеща съдебната реформа, която не желае да изпълни

Бойко Борисов Снимка: Министерски съвет [МС]

“Искам да благодаря на Европейската комисия за изключително обективния доклад, а и за препоръките какво трябва да изпълним, за да сме отличници”. Това каза премиерът Бойко Борисов в четвъртък при пристигането си за срещата на върха в Брюксел. Ключовото в неговото изказване бе, че управляващите ще стъпят “твърдо на препоръките на Венецианската комисия, за да изпълним всичко от доклада” на Европейската комисия.

Венецианската комисия е експертният орган по конституционно право към Съвета на Европа.  Държавите от Съвета на Европа често използват експертизата ѝ при реформата на своето законодателство, когато става дума за чувствителни въпроси за баланса между властите и засягане на човешки права.

В България Венецианската комисия се използва предимно за протакане и печелене на политическо време.

ГЕРБ има дълга история в пълно пренебрегване и дори отричане на препоръките на Венецианска комисия. На този фон правителството отново смята да попита комисията за това как да премахне безотчетността и недосегаемостта на главния прокурор. Комисията е предоставила три доклада на България по тази тема, които не се различават по между си. Всички те стъпват върху решението “Колеви срещу България” на Европейския съд по правата на човека, който констатира, че българският главен прокурор е недосегаем.

Единствената причина Борисов да иска нова консултация от Венецианската комисия е въпросът с недосегаемостта на прокурор Иван Гешев да се прехвърли за следващия парламент.

През декември 2018 г. Венецианската комисия консултира българските власти, че има нужда от радикална реформа във Висшия съдебен съвет и прокуратурата за премахване на недосегаемостта на главния прокурор.

Премиерът Бойко Борисов чрез правосъдния си министър Данаил Кирилов игнорира напълно комисията. За няколко дни министър Кирилов написа кратък законопроект, който бе внесен в парламента без обществено обсъждане. С него се предлага създаването на фигурата на независим прокурор, който да може да разследва главния прокурор.

Проектът на Кирилов обаче не изпълнява нищо от съветите на Венецианската комисия, защото “независимият” прокурор всъщност остава доста зависим. Той трябва да бъде избран от Прокурорската колегия на ВСС, т.,е. от самия главен прокурор. “Независимият” прокурор остава напълно подчинен кадрово и дисциплинарно на Прокурорска колегия на ВСС, където Иван Гешев има непреодолимо влияние. Плюс това прокурорът си остава в системата на прокуратурата.

Президентът Румен Радев критикува правителството и обеща да предложи промяна в конституцията, но се отказа. Критиките на Радев накараха Министерския съвет да попита Конституционния съд дали независимият прокурор е възможна фигура без промени в конституцията.

В края на юли КС единодушно реши, че главният прокурор няма право да контролира разследванията срещу себе си. Това означава, че компетентен редови прокурор, който намери основание да образува наказателно преследване срещу Иван Гешев, може да го направи, съобразявайки се единствено със закона и доказателствата.

Главният прокурор загуби право да се меси по разследвания срещу себе си и да разпорежда на своя подчинен, но само по собственото му дело. Независимият прокурор ще остане подчинен на главния прокурор за всичко друго, включително през Прокурорската колегия на ВСС.

Въпреки това решението на КС е изключително важно. То развързва ръцете на Народното събрание да извърши мащабна съдебна реформа, която да сложи край на недосегаемостта на главния прокурор. Именно това бе и изводът в последния доклад на Европейската комисия, която поощрява България да започне реформа, която никога не е била по вкуса на Борисов.