България е изправена пред резолюции на Европарламента за медиите и “златните визи”

Елена Йончева по време на дебата за България на 5 октомври 2020 г. [European Parliament Multimedia Centre]

Европейският парламент (ЕП) стартира процедури за приемане на резолюции за т.нар. “златни визи” и медийната свобода, където България ще е в центъра на събитията. Това стана ясно от думите на българския евродепутат Елена Йончева (БСП, Алианс на социалисти и демократи), която заедно с колегата си Андрей Новаков (ГЕРБ, ЕНП) участва във видеоконференция в София в петък.

“Следващата седмица се очаква ЕП да гласува резолюцията за медийната свобода, която очертава три основни проблема по темите за свободата на медиите, дезинформацията и социалните платформи. Целта на резолюцията е да се насочи вниманието към необходимостта от общоевропейски решения и да се приложи законодателство на ниво Европейски съюз”, посочи Йончева.

Тя отново акцентира върху необходимостта да се създаде специален европейски фонд за подпомагане на разследващата журналистика. Йончева за първи път представи идеята си по време на конференцията в София, организирана заедно с EURACTIV България. Фондът трябва да бди и за прозрачността за финансиране на медиите. По думите й трябва да се проследят финансовите потоци към дадена медия, което ще помогне на читателя да е информиран за обективността на материалите, които се публикуват.

Йончева уточни, че се работи и върху общо за европейско законодателство, което да гарантира защитата на журналистите от съдебни дела.

Тя обърна внимание и на “златните визи”. Възможността да се “купува” паспорт или да се предоставя право на пребиваване в ЕС срещу инвестиции е стар проблем в съюза, но е особено актуален за пред България.”Златни визи” има в множество страни-членки. Този термин се отнася до предоставянето на право на пребиваване срещу инвестиции.

“Златният паспорт” се отнася до продажбата на гражданство срещу инвестиции и съществува в само три страни от ЕС – Малта, Кипър и България. Срещу първите две вече има наказателни процедури.

В речта си за състоянието на Съюза от 16 септември председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен говори за това, като посочи, че “европейските ценности не са за продан”. Преди месец Европейската комисия изпрати писмо до властите в София, с което изразява своето очакване схемата за продажба на гражданство да бъде преустановена.

Българското правителство получи един месец, за да отговори. След това ЕК ще прецени дали да предприеме последващи стъпки, но управляващите от ГЕРБ засега не дават признаци, че смятат да се съобразят с исканията на Брюксел.

За ГЕРБ проблем е бюджетът на ЕС

За евродепутата Андрей Новаков дългосрочният бюджет на ЕС и планът за възстановяване на стойност 1,8 млрд. евро са най-важната тема в момента. Според него няма никакво съмнение, че има изход от задънената улица.

Полша и Унгария наложиха вето върху бюджета заради клаузата, която обвързва използването на европейските пари със спазването на принципите за върховенството на закона и правовата държава. Варшава обвинява европейските институции, че обичат да тормозят по-слабите страни-членки, а властите в Будапеща твърдят, че Брюксел си и отмъщава на онези, които се противопоставиха на плана на Фон дер Лайен за миграцията.

Според Новаков забавеното одобрение на бюджета  заради двете държави няма да окаже сериозно влияние и в крайна сметка ще се постигне споразумение. За разлика от него обаче председателят на Съвета Шарл Мишел не е толкова сигурен в благоразположението на двете държави и заяви, че ще заложи на “тиха” дипломация, за което вече писа Еuractiv.

Според Новаков най-вероятно ЕС ще трябва да направи отстъпки за Полша и Унгария. Той подчерта, че Полша е най-големият нетен бенефициент и никой друг не получавал повече евросредства от тази страна. Въпреки това е недоволна, но не е късно да преосмисли интереса си.

Той коментира, че българкското правителството не се е забавило и е подало навреме националния си план за използване на възстановителния фонд на ЕС, който трябва да посочи за какво ще бъдат изразходвани парите и какви реформи се предвиждат.

“Всички приказки, че страната ни е неподготвена да се възползва от това европейско финансиране увиснаха във въздуха, коментира евродупутатът.

Андрей Новаков засегна и друга болна за България тема – Пакетът “Мобилност”.

“Жалбата от България  вече е внесена преди около 2 седмици, а съдът трябва да се произнесе до около година. Тази мярка ще осигури гратисен период от 18 месеца, през които няма да се прилагат най-неблагоприятните от закона разпоредби за нашата държава и други страни членки от периферията на ЕС разпоредби, като връщането на камиона в страната, в която е регистрирана фирмата, на всеки 8 месеца”, обясни евродепутатът.

По всяка вероятност жалби са подали също Полша, Унгария, Литва, Латвия и Кипър.

Той посочи, че за следващия програмен период се предвиждат близо 15 млрд. евро за земеделието, с които ще може да разполага страната ни.

Проблемът е обаче, че Европейската комисия има съмнения около проектът за новата Обща селскостопанска политика и може да се очакват промени в движение.