България е след Албания в глобалния Индекс за човешка свобода

The Human Freedom Index 2021 - A Global Measurement of Personal, Civil, and Economic Freedom

През последното десетилетие България не отбелязва видим напредък в Индекса за човешка свобода (HFI), изготвян от американския институт „Катон“ и канадския „Фрейзър“.

Индексът измерва степента на индивидуална и икономическа свобода и се формира въз основа на 82 индикатора, оценени по скала от 0 до 10 точки. Страната ни е оценена с 8 от 10 възможни точки и се класира на 45-о място сред 165 държави след Албания и Панама и преди Мавриций и Монголия. Най-проблемната област остава върховенството на закона, оценена с 5 точки. Тазгодишното издание използва данни за 2019 година и не отразява ефектите от пандемията от коронавирус.

Според анализ на Института за пазарна икономика, спрямо миналогодишното издание (с данни от 2018 г.) резултатът на страната намалява с 0,05 т. и спада с едно място в класацията, а спрямо първото издание от 2008 г. – резултатът е по-лош с 0,01, а спадът е с 3 места.

През годините някои показатели слабо се подобряват или влошават, но като цяло човешката свобода в България не отбелязва видим прогрес през последното десетилетие.

За Индекса

Индексът е най-всеобхватната класация, измерващ свободата в държави и юрисдикции, представляващи 98,1% от световното население.

По скала от 0 до 10, където 10 представлява повече свобода, средната оценка на човешката свобода за 165 юрисдикции през 2019 г. е 7.12.

Измерване на свободата

Авторите на индекса дефинират „свободата“ като социална концепция, с която се признава достойнството на хората и се определя отсъствието на принудителното ограничение. Това определение предполага, че гражданите имат право да водят живота си както искат, докато уважават равните права и на останалите.

Според Индекса, икономическата свобода не е само ценна по своята същност, тя дава възможност на индивидите да упражняват други свободи.

Без сигурност и върховенство на закона, свободата е осакатена и дори безсмисленa.

Индексът измерва икономически свободи като например свободата на търговия или използването на стабилна валута, и улавя степента, до която хората са свободни да се ползват с основните свободи, които често биват споменавани като граждански свободи – свобода на словото, религията, асоциации и събирания.

Освен това той включва и мерки за правна защита и сигурност, съставени от върховенство на закона и сигурност и безопасност, свободата на движение и правна дискриминация срещу еднополови връзки. Включени са и пет променливи, отнасящи се до специфични за свободата на жените индикатори, които се намират в различни категории на индекса.

Анализът на Индекса за човешка свобода на Института за пазарна икономика, прави  следните заключения за България:

Индивидуална свобода

1) Върховенство на закона (5,2 т.) – както в този индекс, така и в много други международни сравнителни изследвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. Основният проблем е в слабата ефективност на наказателното правораздаване, но и гражданското право и процесуалната справедливост получават ниски оценки.

2) Сигурност и безопасност (9,6 т.) – силна категория за България, а високата оценка идва от практическото отсъствие на терористични атаки, както и от сравнително ниския брой на убийства и отвличания.

3) Свободно движение (9,8 т.) – България получава почти максималния резултат заради свободното движение на хората във и извън страната.

4) Свобода на религията (8,4 т.– тази категория отчита правните и регулаторни ограничения на изповядването на различните религии, както и степента на репресия върху религиозните организации.

5) Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,7 т.) – сравнително високо са оценени възможностите сдружаване и формиране на политически партии.

6) Свобода на словото и информацията (7,2 т.) – като слабост е посочена свободата и независимостта на медиите в страната.

7) Свобода на взаимоотношенията (9,4 т.) – в тази категория България получава максимална оценка за липсата на ограничения в еднополовите връзки и наследствените права.

Икономическа свобода

8) Размер на правителството (7,0 т.) – България получава ниски резултати заради високите разходи на правителството и широкото приложение трансфери и субсидии.

9) Съдебна система и право на собственост (5,9 т.) – втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на съдебната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията.

10) Достъп до стабилни пари (9,7 т.) – високият резултат идва от свободата за притежаване на чуждестранна валута и ниските нива на инфлация в страната, гарантирани от избрания режим на паричен съвет.

11) Свобода на международната търговия (8,4 т.) – ниските мита за търговия в следствие на членството на България в Европейския съюз повишават оценката на страната. Относително високи обаче остават административните ограничения пред търговията.

12) Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,9 т.) – докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява високо, бюрократичните ограничения продължават да задушават бизнеса и пазара на труда.

Позицията на България в индекса като цяло не се подобрява в продължение на повече от десетилетие и данните още веднъж потвърждават проблемите в съблюдаването на индивидуалната и икономическата свобода, които са причина за потискане и на доходите в страната. Основни слабости и ограничения за гражданите и бизнеса остават функционирането на съдебната система, регулациите и разходите на правителството, твърдят от Института за пазарна икономика.