Скопие осъди изгарянето на българското знаме

Не за първи път в Северна Македония се гори българско знаме. [Екатерина Захариева/Туитър]

Президентът на Република Северна Македония осъди изгарянето на българското знаме по време на карнавално шествие в македонско село, разпръснато от полицията заради неспазване на мерките срещу разпространението на коронавируса.

“Паленето на знамето на България по време на карнавала във Вевчани е недопустимо и е за осъждане. Между съседите е необходимо да се градят доверие, разбирателство и уважение”, написа президентът Стево Пендаровски в профила си във Фейсбук.

Отношенията между София и Скопие отново са напрегнати, този път заради изгорено българско знаме.  Българските власти проверяват  сигнал за вандалски акции в Северна Македония, изразяващи антибългарски настроения.

Българският флаг е запален по време на традиционен фестивал в село Вевчани в Северна Македония, на който се палят маски. Според стара традиция, в деня след фестивала, маските от карнавалните шествия трябва да се изхвърлят и изгорят в огън – по този начин се смята, че се унищожава злото.

Външният министър Екатерина Захариева реагира остро на публикациите и разпореди на българския посланик в Скопие Ангел Ангелов да изрази пред правителството на Северна Македония “силно възмущение от този вандалски акт”. Часове по-късно Ангелов изрази протеста си в Скопие.

Кметът на село Вевчани обясни, че провеждането на фестивала е било незаконно заради пандемията, но местните хора са се организирали сами. По време на събитието е пристигнала полиция, което е довело да ескалация на напрежението сред участниците.

Според кмета Сашо Янкоски “всички имаме вина за напрежението, но най-много полицията, която е изпратила прекалено много служители на реда”.

Това не е първият случай на запалено българско знаме в Северна Македония.

Македонското външно министерство също осъди изгарянето на знамето във Вевчани. “Вековната традиция не трябва да бъде застрашена от дейности, които омаловажават или обиждат нации, държави, особено нашите съседи. Осъждаме изгарянето на знамето на Република България по време на Карнавала във Вевчани, действие, което не само уврежда репутацията на Карнавала, но и репутацията на Република Северна Македония”, гласи позицията на ведомството, публикувана във Фейсбук.

По-рано лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Христиан Мицковски заяви, че няма цена, която да го накара да признае, че до 1945 г. македонците са били българи и че македонският език е бил български. “Само политически аматьор може да постави на дневен ред историческите събития на Балканите, за да може страната да продължи напредъка към Европейския съюз”, коментира той.

Подобни изказвания на политици допълнително изострят напрежението в Северна Македония, която се бори с пандемията, влошаване на икономическите показатели и опасения дали ще се снабди с достатъчно ваксини.

На 17 ноември 2020 г.  България блокира Северна Македония за начало на преговори за членство в ЕС, след като не одобри преговорната рамка на югозападната си съседка по време на Съвета по общи въпроси. София одобри рамката за присъединяването на Албания, но засега смята, че македонските управляващи не са показали готовност за компромиси.

На 30 декември Външно министерство в София обяви, че следи внимателно продължаващите публикации в социалните медии със списъци на български граждани в Република Северна Македония, призоваващи към саморазправа с тях.

“Очакваме властите в Скопие да предприемат мерки за прекратяване на езика на омразата и за защита на своите граждани с българско самосъзнание”, коментира Захариева.

Езикът на омразата, използван в Северна Македония срещу България, е един от  основните аргументи на София за ветото върху старта на преговорите на Скопие за членство в Европейския съюз. За да подобрят комуникацията българските власти обявиха миналия декември, че държавата ще отпусне над 62 хиляди лева за новинарски интернет-сайт в Северна Македония, насочен към “отразяването на демократичните реформи и преговорите за членство в ЕС“.

Според македонския премиер Зоран Заев обаче поведението на София е свързано с предстоящите парламентарни избори. Заради идващите избори София правела “нерационални ходове”.

Миналата седмица София предложи за действие за сътрудничество със Северна Македония в изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Очаква се този документ, засягащ всички секторни министерства, да бъде подписан на предстоящо заседание на съвместната междуправителствена комисия.

На 11 януари Екатерина Захариева прие специалния пратеник на правителството на Северна Македония Владо Бучковски.

Двете страни се съгласиха, че е от взаимен интерес да подобрят отношенията си.

Дипломатически източници на EURACTIV България обясниха, че София има предложения, свързани с жп линии, магистрали, инвестиции на български фирми. В плана се говори и за разкриване на филиали на български университети в Северна Македония. Засегнати са и учебниците по история.

Предстои да бъдат представени и македонските предложения по сектори. Тепърва предстои и документът да бъде одобрен от двете страни. Това е един вид практическото приложение на договора за добросъседство, обясниха източниците на EURACTIV.

Предложеният план за действие е първият конструктивен акт на властите в София, след като вицепремиерът Красимир Каракачанов анонсира през септември, че европейската перспектива на Северна Македония трябва да бъде блокирана.