България и Полша може да са спокойни – климатичната цел за 2030 г. ще е в рамките на възможностите

"Споразумението за подобрена цел за намаляване на емисиите от поне 55% до 2030 г. е наша грижа“, каза Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, който ръководи срещите на върха. [ EPA-EFE / Francisco Seco]

Лидерите на Европейския съюз трябва да одобрят целта за 2030 г. за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55%“ по време на двудневна среща на върха в Брюксел, съгласно проектозаключенията, видени от EURACTIV.

Очертанията на споразумение за целта на общността за климата до 2030 г. станаха по-ясни вчера, след като Полша и Унгария получиха уверение, че ще се търси компромис, свързващ изплащането на средства от ЕС с условието за върховенство на закона.

Миналия месец Варшава и Будапеща блокираха предложения от ЕС седемгодишен бюджет и фонд за възстановяване от 1,8 трилиона евро заради разпоредби за върховенството на закона, които според тях са незаконни.

И двете правителства са разследвани за ограничения на свободата на медиите и съдебната система и биха могли да загубят милиарди зелено финансиране, ако Брюксел им наложи санкции.

“Споразумението за подобрена цел за намаляване на емисиите от поне 55% до 2030 г. е наша грижа“, каза Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, който ръководи срещите на върха.

“Работата  за достигане на тази амбициозна цел е в ход. Това би било голямо постижение и би подкрепило твърдението, че  играем водеща роля в борбата с изменението на климата “, обясни Мишел в писмото си с покана до лидерите от общността.

В проектозаключенията от срещата на високо равнище се казва, че “Европейският съвет одобрява обвързваща цел на ЕС за нетно вътрешно намаление от поне 55% на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и призовава законодателите на ЕС “да отразят тази нова цел в европейския закон за климата”. Мярката трябва да бъде приета„ бързо от Европейския парламент и представителите на 27-те държави-членки.

В формулировките, насочени към успокояване на Полша, в проектозаключенията се прави позоваване на “справедливостта и солидарността“ при постигането на целите на ЕС в областта на климата, като се казва, че “целта ще бъде постигната колективно от страните по възможно най-рентабилния начин“.

Поставените цели са тежки за източните страни

На предишна среща на върха през октомври Полша изрази загриженост за цената на прехода към нетна нулева икономика, като заяви, че е необходим “допълнителен анализ“, за да се оцени икономическото въздействие на предстоящите законодателни предложения върху отделните страни, преди да успее да одобри целта.

Със своя енергиен микс, доминиран от въглища, Полша е в по-тежко положение от другите страни да декарбонизира икономиката си, твърди Варшава, и подчертава, че нейните национални особености трябва да бъдат взети предвид при изготвянето на бъдещото законодателство на общността.

България е в не по-леко положение. Премиерът Бойко Борисов поиска през октомври от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен “план“ за подпомагане на поетапното премахване на въглищата в страната, като заяви, че собственият капацитет на България е недостатъчен за постигане на целите на блока за климата до 2030 г.

Борисов заяви, че “лимитът“ на собствения капацитет на България е 40% и даде да се разбере, че страната се нуждае от подкрепата на Комисията, за да постигне общата цел на ЕС. Той не уточни каква форма може да бъде тази помощ.

Въглищните централи в България представляват 45,9% от общото производство на електроенергия през 2017 г. Страната смята, че собствените й запаси от въглища могат да подхранват производството на електроенергия за следващите 60 години.

“Настояваме Европейската комисия да изготви план за страните от Централна и Източна Европа, където по-голямата част от енергията им са въглища. Такъв е случаят в България – почти 60% от нашата енергия се произвежда от въглища “, каза Борисов.

Българският премиер заяви, че се е договорил с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, че българските експерти, работещи по темата, ще изпратят възможно най-скоро писмо, в което ще се посочат всички проблеми, пред които страната ще се сблъска, ако реши да ускори постепенното премахване на въглищата.

Амбициозни нови мерки

В изявлението за срещата на върха се признава: “Новата цел до 2030 г. трябва да бъде постигната по начин, който запазва конкурентоспособността на ЕС и отчита различните отправни точки на държавите-членки и специфичните национални обстоятелства.“

“Ще повишим нашата климатична амбиция по начин, който ще стимулира устойчив икономически растеж, ще създаде работни места, ще осигури ползи за здравето и околната среда за гражданите на ЕС и ще допринесе за дългосрочната глобална конкурентоспособност на икономиката на ЕС“, се казва в изявлението, което е все още подлежи на промяна, преди да бъде прието от лидерите..

Председателят на Съвета успокои, че ще се вземе предвид “правото на държавите-членки да решават своя енергиен микс и да избират най-подходящите технологии“. Тази формулировка е насочена към Полша, Чехия и други източни държави-членки, които поискаха ЕС да не се намесва в техните планове да развият ядрена енергия и да използват природен газ, за ​​да заменят възродят си електроцентрали, работещи на въглища.

Длъжностни лица заявиха пред медиите преди срещата на върха, че споразумението за целта за 2030 г. е първата стъпка за получаване на допълнителен анализ за икономическото въздействие на предстоящите законодателни предложения.

Източник от европейската администрация увери, че  преди срещата са се провели интензивни контакти с националните делегации, за да се изясни това.

“Въпросът за национален анализ на въздействието е оправдан“, каза Дидерик Самсон, ръководител на кабинета на вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс.

“Но първо на първо място трябва да се договорим за общоевропейска цел за 2030 г., допълнена с ангажимента да споделяме усилията за постигане на тази цел по справедлив начин“, каза Самсон на събитие EURACTIV миналата седмица.