България най-сетне праща на ЕК плана си за възстановяване

Атанас Пеканов [Пресслужба на министъра по евросредствата]

Властите в София най-сетне са готови да представят в Брюксел плана за възстановяване на страната.

Планът, който включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, бе одобрен от служебното правителство в четвъртък, 14 октомври, и предстои да бъде изпратен официално на Европейската комисия в петък.

Вицепремиерът по управление на евросредствата Атанас Пеканов обясни, че механизмът е уникален нов финансов инструмент в рамките на европейския отговор на пандемията и икономическата криза, от който в българската икономика ще се влеят 12.9 млрд. лв. в следващите години, а с възможностите за допълнително активиране на средства сумата може да достигне 21 млрд. лв.

Работата по плана бе започната от правителството на Бойко Борисов. В края на мандата обаче ГЕРБ обаче отказа да го внесе в ЕК. Планът, който бе сериозно критикуван от бизнеса и анализатори, бе преработен от служебния кабинет.

Според Пеканов сега той е „програма за дългосрочни инвестиционни проекти и реформи, които да направят българската икономика по-силна и по-конкурентноспособна“.

Някои обичат статуквото

Пеканов критикува остро институциите, които според него са се посветили на абсолютно блокиране на всякакви усилия за реформи. Като за пример посочи Висшия съдебен съвет. „Някои институции обичат установените порядки и статуквото. Но реформите са ключовият момент за гарантиране, че икономиката и страната ни се развива в крак с времето. И дори да има съпротивление към тях, дори някои реформи да са болезнени, ние трябва да ги правим, уверени, че се движим напред“, обясни Пеканов.

По думите му планът отговаря както на приоритетите на Европейските институции да засили екологичния и цифров преход, така и на желанието на кабинета да задвижи ключови реформи, включително такива, които предишните управляващи са отказвали да направят.

Той очерта промените, направени в плана в последните месеци:

• Значително засилване на фокуса върху декарбонизация;

• Засилена подкрепа за бизнеса, при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа;

• Засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа);

• 13 нови инвестиционни проекта;

• Реформи в сферата на здравеопазването, електромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата, енергетиката.

Създава се и ново Държавно предприятие за Конверсия на въглищни региони. Идеята е то да даде възможност на работниците и служителите, чийто договори с енергийни и минни дружества са прекратени, да преминават като работници в това предприятие.

„Ние успяхме да направим редица подобрения. Това забавяне доведе до резултати и чуваме от различни партньори – до по-голяма ефективност на заложените проекти и реформи, до по-висока ефективност от тези средства“, отговори Пеканов на критиките, че планът се е забавил.

Пеканов напомни, че работата по плана далеч не е приключила, тъй като предстоят официалните преговори с Комисията.