България ограничи вноса на боклук за изгаряне

[https://pixabay.com/]

Българското правителство прие решение за ограничаване вноса на битови отпадъци за изгаряне. Целта е да се освободи капацитет в инсталациите за оползотворяването на българския препработен боклук – това е RDF горивото, което се произвежда в най-големи количества от софийския завод за преработка на отпадъци.

В момента София, а и редица други общини, реално не могат пълноценно да оползотворява своето RDF гориво и го изпраща част от него за изгаряне в циментови заводи в страната, които го използват за гориво. Друга част се смесва с непреработен боклук и се депонира.

Решението на правителството е мотивирано с факта, че България произвежда достатъчно собствен боклук, който се превръща в RDF отпадък и трябва да има къде да се изгаря. Ограничаването на вноса ще доведе до освобождаване на мощности, които да преработват българските отпадъци.

Вносът на RDF гориво ще се разрешава по изключение, когато количествата, генерирани в страната не са достатъчни за капацитета на инсталациите с издадени комплексни разрешителни за изгаряне на подобно гориво.

Ограничаването на вноса на RDF гориво бе предвидено в приетата от служебното правителство Национална програма за управление на отпадъците до 2026 г.

В момента в България само четири завода имат разрешителни да горят преработен боклук – това са “Златна Панега цимент”, “Холсим”, “Девня цимент” и “Топлофикация – Сливен”.

Българските общини, които преработват отпадъците си до RDF гориво, нямат къде да съхраняват произведените количества, а и няма къде да ги пласират, защото заводите горят и вносен боклук.

Служебният министър на екологията Асен Личев коментира, че България трябва да инвестира годишно по най-малко 100 милиона евро за решаването на проблема с отпадъците. Ако това се случи, след пет година страната ще е на средното ниво на ЕС по показателите за отпадъци.

Парадоксът е, че България има много добре развит бизнес за рециклиране на отпадъците, включително внася чужди отпадъци за преработка, но продължава да депонира голяма част от своите собствени отпадъци. Около 60 процента от генерираните в страната отпадъци отиват на сметищата. Това създава сериозни проблеми на страната не само заради забавеното покриване на целите на кръговата икономика в ЕС, но заради запълването на сметищата на редица големи градове.

За периода 2015 – 2019 г. в България са получени от внос 375 000 тона RDF модифицирани горива и 11 400 тона смесени отпадъци. От тях 19 775 са предназначени за изгаряне с оползотворяване от ТЕЦ-овете, останалите – от циментовите заводи.

В края на юли Столична община избра българо-китайски консорциум с партньор турска фирма, който да построи инсталацията за производство на електричество от RDF гориво в “Топлофикация София”. Това ще превърне столичното парно в най-големия потребител на този вид отпадъци на цена от 150 милиона евро без ДДС.

“Спаси София” се обяви срещу проекта с аргумента, че е недопустимо на 2 км от центъра на София да се изгражда подобна инсталация, защото в София въздухът е изключrтелно замърсен през зимата.

“Демократична България” също е против реализацията на този проект. В същото време, ако инсталацията не бъде построена, софийският завод за боклук ще продължи да бълва RDF-гориво, което няма да използва. Тази технология за преработка на отпадъците в столицата бе заложена още по времето на кметския мандат на Бойко Борисов.

Основната част от сумата за RDF-инсталdцията – 90,8 млн. евро – се плаща от ЕС по оперативната програма “Околна среда”. Общината тегли и заем до 67 млн. евро от Европейската инвестиционна банка за останалите пари. Бенефициент на грантовете и кредита е “Топлофикация София”.

Бъдещата инсталация ще трябва да бъде захранвана със 180 000 тона RDF-гориво годишно. Това ще отвори възможно за внос на чужди преработени отпадъци за захранване на инсталацията, което ще доведе и до нови протести на екоактивистите в българската столица.