България очаква македонците да спрат „възродителния процес“ в Скопие

Радев и Заев първо се видяха по покана на комисаря по разширяването Оливер Вархели. [стопкадър]

България и Северна Македония работят по подписването на двустранен протокол с шест области за сътрудничество, който би могъл да даде надежди за вдигане на ветото върху европейската перспектива на македонците в началото на ноември. Това стана ясно от изявлението на българския президент Румен Радев след двете си срещи си с македонския премиер Зоран Заев по време на срещата ЕС-Западните Балкани в Бърдо.

Европейският натиск върху София за отпушване на преговорния процес със Скопие бе особено видим. Първата среща Радев-Заев бе организирана още в 7:30 часа сутринта в сряда от еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи и словенският премиер Янез Янша. Втората бе веднага след това – в 9 часа по инициатива на германския канцлер Ангела Меркел и в нея участва и френският президент Еманюел Макрон.

След разговорите България запази острия тон към Северна Македония, но бяха набелязани някакви стъпки за излизане от кризата.

Протоколът за сътрудничество трябва да бъде представен и финализиран в началото ноември преди изборите в България, обяви Радев. Той ще подписан от служебното правителство, ако отговаря на рамковата декларация с условия към Скопие, приета от българския парламент през 2019 г.

С това българските условия не свършват. София настоява и за изготвянето на пътна карта с „писмени гаранции“, които Северна Македония да предостави за България“. Ако тя бъде одобрена, България ще поиска включването на пътната карта в преговорния процес.

„Република Северна Македония няма как да подмине катарзиса“, каза Радев. Той допълни:

„Докато този своеобразен „възродителен процес“ (в Северна Македония) продължава, докато нашите сънародници са подложени на една изтънчена асимилация, докато не са потискани като основни права и те не се интегрират пълноценно в Република Северна Македония редом с другите части от народи, ние няма как да кажем „да“ за начало на преговори“, каза българският президент.

Не много „сложни“ условия

В отговор на журналистически въпрос, Радев обясни, че ключът към съгласието на България да вдигне ветото „не е сложен“. София иска да се изпълнява духа и буквата на Договора за добросъседство от 2017 г. Основните искания са три.

Първата е македонските българи да бъдат третирани равнопоставено с другите „съставни части от народи“ в македонската конституция и се подкрепя „тяхното искане да бъдат записани“ в нея. „Това равноправие да бъде тържествено провъзгласено от парламента и президента“, каза Радев.

Второто искане е броят на българите в Северна Македония да бъде „адекватно отразен в процеса на преброяването: на македонското население. Радев напомни, че 120 хил. македонци са поискали и получили български паспорти, след като са декларирали българския си произход. Това е много сложен въпрос, защото в продължение на години България има сериозен проблем с корупцията в Държавната агенция за българите в чужбина, която удостоверява българския произход на чужденците.

Много македонци са се възползвали от това, за да получат европейски паспорти и да работят в ЕС, а не, защото се смятат за българи.

Последното изискване на България е Северна Македония да признае „историческата истина“, както го е сторила в договора с Гърция, а македонските учебници да не насаждат омраза към България.

„Обективните факти от нашата обща история не могат да бъдат подлагани на мултиперспективно тълкуване“, казва българският президент.

Той иска ЕС да гарантира в рамките на преговорния процес със Скопие, че страната – кандидат няма да се отклони от изпълнението на поетите ангажименти в тези области.

„Това не е нито вето, нито стопиране на процеса, ние искаме не повече от това, което иска и всеки един от нашите европейски партньори, да се уважават основните европейски принципи и интересите на всяка държава-член на ЕС“, каза Радев.

Българският президент изрази очакванията си от премиера Зоран Заев и от президента Стево Пендаровски да предприемат смели и ясни решения, за да „скъсат окончателно с идеологемите от тоталитарното минало, с македонизма и омразата към България“.

Напразни очаквания

Засега очакванията на Скопие, че евроатлантическият натиск върху България ще даде резултат, се оказват напразни. Македонският премиер Зоран Заев коментира, че ако „ЕС не действа, разочарованието сред гражданите на региона ще нанесе сериозни и непоправими щети върху голямата европейска идея за общност и сътрудничество“. Засега Скопие се оказва заложник на предизборната ситуация в София, която няма изгледи да се подобри поне до края на ноември.

В началото на 2020 година тогавашният български премиер Бойко Борисов демонстрираше безрезервната си подкрепа за членството на Северна Македония в ЕС. През август тогавашният вицепремиер и лидер на националистическа ВМРО Красимир Каракачанов даде знак, че ще направи македонската тема основна за предизборната кампания на своята партия. Така започна втърдяването на тона към Скопие и в крайна сметка Борисов се съгласи да наложи вето на преговорния процес.

Отношенията между двете страни бяха сериозно затруднени първо от изборите в Северна Македония, а след това и от политическата криза в София. През ноември българите ще гласуват за трети път на парламентарни избори, а страната няма стабилно правителство от месец май.