България предложи план за сдобряване със Скопие

Външният министър Екатерина Захариева прие специалния пратеник на Северна Македония Владо Бучковски, който е на работно посещение в България. [МВнР]

България се опитва да промени тактиката със Скопие. София е предложила план за действие за сътрудничество със Северна Македония в изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Очаква се този документ, засягащ всички секторни министерства, да бъде подписан на предстоящо заседание на съвместната междуправителствена комисия.

Това обяви Министерството на външните работи, след като вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева прие специалния пратеник на правителството на Северна Македония (РСМ) Владо Бучковски, който е на работно посещение в България.

“По време на срещата бяха обменени идеи за продължаване на процеса по възстановяване на доверието между двете държави. Беше направен преглед на изпълнението на редица практически ангажименти, по които страната ни констатира забавяне”, се казва в съобщението.

Дипломатически източници на EURACTIV България обясниха, че София има предложения, свързани с жп линии, магистрали, инвестиции на български фирми. В плана се говори и за разкриване на филиали на български университети в Северна Македония. Засегнати са и учебниците по история.

Предстои да бъдат представени и македонските предложения по сектори. Тепърва предстои и документът да бъде одобрен от двете страни. Това е един вид практическото приложение на договора за добросъседство, обясниха източниците на EURACTIV.

Предложеният план за действие е първият конструктивен акт на властите в София, след като вицепремиерът Красимир Каракачанов анонсира през септември, че европейската перспектива на Северна Македония трябва да бъде блокирана.

Това и стана месеци по-късно, когато България наложи вето върху старта на преговорите за членство на Скопие в Европейския съюз. Един от изтъкваните основни аргументи е антибългарската риторика в съседната държава. Част от политиците в Скопие твърдят, че и част от българските политици също използват езика на омразата спрямо македонците.

Фокусът на плана за действие е далеч по-практичен от исканията, които имат националистите в българското правителство. Каракачанов неведнъж е казвал, че Македония трябва да се откаже от претенциите си върху българската история преди 1944 г., а също така да направи и отстъпки по отношение на своята версия за възникването на македонския език. БАН и досега поддържа тезата, че езикът в Северна Македония е диалект на българския.

На този фон премиерът Бойко Борисов се опитва да звучи умерен, като говори за общите инфраструктурни проекти в региона. Борисов настоява македонците да декларират, че нямат претенции за съществуване на македонско малцинство и териториални искания към България.