България се позиционира като гълъб спрямо украинската криза

Първият приоритет е да има деескалация, фокусираме се стратегията на отбраната да е върху българската армия. Следим дефицитите да бъдат попълнени, заяви Кирил Петков.

Под предлог, че България няма да е „консуматор на сигурност“, България де факто отказа допълнително присъствие на сили на НАТО на своя територия във връзка с кризата около Украйна и пожела да се ангажира с решаването й по дипломатически път.

Позицията на българското правителството е ясна – ние ще сме конструктивен съюзник в НАТО и член на ЕС. България е и ще бъде отговорен съюзник с предвидима позиция. Това заяви премиерът Кирил Петков по време на извънредното заседание на парламента в сряда, 26 януари, заради кризата в Украйна.

„Първата и най-важна позиция е  да работим за  намаляване  на напрежението с всички дипломатически средства. Деескалацията ни е приоритет, защото ескалацията е реална. Нашата стратегия за пръв път има идеята да не сме консуматори на сигурност, а да сме партньори“, заяви Петков.

Пентагонът обяви във вторник, че 8500 американски военни са поставени в готовност за изпращане в Европа. Русия е особено чувствителна към дислоцирането на американски сили в близост до границите си.

„За пръв път наш основен приоритет са да имаме  български войски, под българско военно лидерство с българско командване. Нашата армия трябва да има пълна боеспособност в своята отбрана. Информирали сме и нашите съюзници от НАТО”, подчерта премиерът.

Той посочи, че се отчитат ясни дефицити в оборудването в българската армия. Досега инвестициите в отбрана са правени некоординирано. Но хубавата новина, според него,  е, че „инвестицията в отбрана ще е на базата къде са най-големите дефицити“.

Петков препоръча правителството заедно с Народното събрание да работят за усъвършенстване на законодателната база и административните процедури, за да се сложи край на „нефокусираните“ харчове от военния бюджет.

Даниел Митов от ГЕРБ-СДС, които поискаха извънредното заседание на парламента, обвини правителството, че се държи като член на Варшавския договор, а не на НАТО. Той заяви, че искането за изслушването е в момент на разрастваща се конфронтация между НАТО и Русия, а целта е да стане ясно доколко българското правителство си дава сметка за сериозността на ситуацията и подготвено ли е то за различни кризисни варианти.

Той попита дали правителството ще се ангажира да плати следващите самолети Ф-16. „Ако ни предложите смислена позиция, сме готови да подкрепим усилията ви в интерес на националната сигурност“, допълни той.

Министърът на отбраната Стефан Янев обяви, че предвижда нас да има българска батальонна бойна група. Той посочи, че са били поставени пред дилема да вземат решението „НАТО да дойде и да ни пази“, което означава, че ние продължаваме да неглижираме собствените си военни способности, да не ги развиваме, както се е случвало през последните 12 години, докато на власт беше ГЕРБ.

Министърът обясни, че в момента се обсъждат мерки, които да приличат на „засиленото предно присъствие“ в балтийските държави и Полша, като подобен тип мерки да бъдат приложени и в държавите от Югоизточния фланг на НАТО – България, Румъния, Словакия и Унгария.

„Част от тези мерки предвиждат и възможността за разполагане на. сухопътен елемент, или бойна група. Според терминологията на НАТО има три вида държави, които могат да участват в такава група. Това са рамкова държава, държава домакин и държави, които дават своя принос“, обясни Стефан Янев.

Той подчерта, че „говорим за мерки, които страната като член на НАТО е в състояние да вземе“. На предишни срещи на върха на НАТО са взети решения за укрепване на източния фланг на военния съюз.

„Нито един български войник няма вземе участие в какъвто и да е вид конфликт или операция на територията на Украйна или друга държава, без решението да е взето в Народното събрание или в Министерския съвет“, каза Янев от парламентарната трибуна в отговор към Атанас Зафиров (БСП).

Янев беше категоричен, че правителството не предвижда ескалация, нито планове за защита на национална територия. Янев посочи, че България разчита на продължаване на дипломатическите усилия.

Същата теза защити и външният министър Теодора Генчовска. Според нея в момента Русия се опитва да внесе разделение между съюзниците като ги дели на категории. Позицията на България в тази ситуация е ясна – подкрепа за суверенитета на Украйна, Грузия и Молдова.

Генчовска посочи, че страната ни отхвърля руската идея за сфери на влияние.

Наскоро Русия поиска от НАТО да спре разширяването си на изток и да се върне в границите си от 1997 г. България, Румъния и военният алианс отхвърлиха подобна възможност.

„Ще отстояваме нашите национални интереси. Като съюзници сме единодушни да отговорим по решителен начин, включително чрез засилването на отбраната“, допълни външният министър.

ЕС и САЩ също са на мнение, че разногласията с Русия трябва да се решават по дипломатически път, но трябва да има готовност за бърз отговор в случай  в Украйна. Обсъжда се налагане на тежки икономически санкции.

Рисковете за България са свързани с енергетиката и по-специално с доставките на газ, посочи пред депутатите премиерът Петков. Но успокои, че се работи по стратегия, която включва и вариант, при който има прекъсване на доставките на руски газ заради кризата. „Имаме ясен план и сме в ясна комуникация с ЕК какви мерки бихме направили, ако се случи прекъсването на доставките“, каза Петков. По думите му домакинствата и бизнесът ще имат алтернатива при такъв сценарий.

Според Петков България има и плановe за евакуация на българските дипломати от Украйна, които да се задействат при ескалация на напрежението. Засега такава евакуация не се налага, обясни Петков.