Българските власти предупреждават кога социалните в чужбина се задействат в закрила на децата

Ако детето е твърде мълчаливо и се изолира от съучениците си, или пък е твърде буйно и агресивно, това може да направи впечатление на училищните власти, обяснява МП. [https://pixabay.com/]

Заради честите случаи в последните години на наложени мерки за закрила на българчета от социалните служби в чужбина, Министерството на правосъдието (МП) стартира информационна кампания “Останете заедно”. Тя трябва да предупреди българите в чужбина при какви обстоятелства органите на чуждата държава може да преценят, че децата им са в риск и да наложат мерки за закрила.

Ако детето е слабо, или пълно, ако има ниски оценки или системно отсъства от училище, ако е мълчаливо, ако родителите му правят скандали помежду си, или не си плащат редовно наема и сметките, са само част от ситуациите, при които които може да бъде прието, че детето е в риск, обяснява министерството. И допълва, че в някои държави гражданите имат за свой дълг да сигнализират институциите, ако сметнат, че дете може да пострада.

Мерките за закрила на децата са различни. По-леките са наблюдение на детето от социалните служби и задължение за посещение и консултации със специалисти като лекари, педагози, психолози. При по-сериозни заплахи може да се стигне до настаняване на детето и един от родителите в специализирано жилище. Най-крайната мярка е извеждане на детето от семейството.

Министерството обяснява, че всяка държава има различни, правила, но все пак обобщава действия и поведение, които могат да бъдат оценени като риск от социалните служби.

Рискове, свързани със здравето: Неявяване на задължителни профилактични прегледи. Пренебрегване на лекарски препоръки и отказ от назначено лечение. Сериозно заболяване на детето, което изисква специфични грижи – например сърдечно увреждане, нужда от диализа или трасплантация, синдром на Даун.

При подобни обстоятелства е възможно под наблюдение да се постави не само болното, но и здравото дете в семейството.

Рискове, свързани с дома и семейната среда: Непълнолетни родители или очаквано раждане в многодетно семейство, поставено под наблюдение на социалните работници. Твърде малко жилище или жилище с недобри условия за живот. Честа смяна на адреса и населените места в рамките на държавата. Нередовно заплащане на наем и режийни разходи.

При непълнолетни родители е възможно детето да бъде отнето от семейството непосредствено след раждането му.

Рискове, свързани с насилие: Системни скандали между родителите, или между родителите и детето. Налагане на сурови наказания, удари, побой, дърпане на ръка или ухо, плесници. Незачитане волята и правата на децата в по-зряла тийнейджърска възраст – например да бъдат наричани с име, което не издава българския им произход, или да поддържат романтични отношения с лице от друга раса. Употреба на алкохол и наркотични вещества. Обвинения в упражнено домашно насилие между родителите – без значение дали са основателни, или не.

В много страни гражданите възприемат за свой дълг да сигнализират незабавно властите, ако научат или забележат подобни прояви и обстоятелства, предупреждава МП.

Рискове в училище: Системни отсъствия от учебните занятия или лоши резултати от обучението. Необичаен външен вид – например детето е твърде слабо или твърде пълно от възприетото в съответната държана. Занемареност. Наличие на физически белези, рани, изгаряния, следи от ухапвания – презумпция за насилие в семейството.

Ако детето е твърде мълчаливо и се изолира от съучениците си, или пък е твърде буйно и агресивно, това може да направи впечатление на училищните власти.

Рискове, свързани със сигурността: Оставяне без надзор у дома, в колата или на улицата на дете до 10-годишна възраст. Извеждане на детето от страната без съгласието на другия родител. Отказ от контакт със социалните служби. Извеждане на детето от страната при вече започнала процедура по надзор или отнемане на родителските права. Отказ от настаняване в социално жилище по предписание на местните служби.

Ако съдът или социалната служба са наредили родителите да живеят разделени, или единият родител да не вижда детето, нямате право на тайни срещи помежду си.

Министерството предупреждава да не се вярва на всяка информация в интернет и съветва българите да потърсят консулските служби, които да им дадат надеждни електронни източници на информация за конкретната държава.

Според МП, е добре да се потърси местен адвокат, специалист по семейно право, ако  в чужбина започне процедура по надзор или отнемане на дете от семейството му. Посолството или консулството може да предостави списък на надеждни адвокати за правна защита, уточнява МП.

Партньори в кампанията на МП са Министерството на външните работи, социалното министерство и Държавната агенция за закрила на детето. От днес и на техните сайтове, както и на електронните портали на всички посолства и консулски служби на България, може да се намери информация за компетентността на органите и приложимостта на законодателството на чуждите държави, които могат да засегнат деца, български граждани, и упражняването на родителските права, твърди МП. Проверка на EURACTIV България на сайтовете на няколко произволно избрани посолства показва, че там е публикувана единствено общата информация за кампанията, но не и за конкретните държави.