Българските евродепутати питат ЕК за вноса на боклук и мръсния въздух

Информационното табло за качеството на въздуха на Орлов мост показва данни от август. (Дневник, Юлия Лазарова)

Вносът на отпадъци и чистотата на въздуха в България са актуалните теми, по които български евродепутати са отправили писмени въпроси до ЕК в последните дни на 2019 г., показва проверка на EURACTIV.

Иво Христов [ЕП]

Иво Христов (БСП/Прогресивен алианс на социалистите и демократите) пита дали ЕК планира да предприеме стъпки във връзка с качеството на въздуха в България. Ако да, кога и какви? Депутатът се интересува и дали България ще бъде обект на финансова санкция, ако системно не спазва директивата за качеството на въздуха. Третият му въпрос е какво смята ЕК за практиката да се внасят отпадъчни суровини от една държава членка в друга и има ли Комисията система за контрол и мониторинг на този процес.

“В доклада за България относно прегледа на изпълнението на политиките за околната среда за 2019 г. на Европейската агенция за околната среда се посочва, че страната не е предприела никакви структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на целите за качество на въздуха със специфични ключови секторни политики. В началото на декември 2019 г. бяха отчетени рекордно високи показатели на замърсители на въздуха в София, като на 11 декември бяха отразени рекордни нива в световен мащаб”, пише във въпроса си Христов.

Колкото до боклука, той припомня, че “анализи и разследвания от последните няколко седмици показват увеличаване на вноса в България на отпадъчни суровини от друга държава членка, които след това биват изгаряни в енергийни централи в страната”. През декември полицията в Италия залови незаконен товар от 815 тона битови боклуци във влак, пътуващ за България. В България от месеци се вихри скандал около вноса на боклуци от чужбина, които се изгарят в определени топлоцентрали. Липсата на контрол създава опасност за замърсяване на атмосферата и подпочвените води с отровни и канцерогенни съединения.

Въпрос за въздуха има и Илхан Кючюк (ДПС/Обнови Европа). Той пита дали ЕК е наясно

Илхан Кючюк [ЕП]

с проблема с качеството на въздуха в България и какви мерки ще предприеме срещу невъзможността на българските власти да решат проблема. Той има и по-общ въпрос – “какви по-решителни мерки ще предприеме ЕК спрямо редица европейски държави относно контрола на изпълнението на заложените приоритети по отношение на климата и постигане на положителни резултати”.

“През октомври 2018 г. ЕК предупреди България, че ако „не предприеме необходимите действия и случаят отново бъде отнесен до Съда на ЕС, могат да бъдат наложени финансови санкции“ за качеството на въздуха в страната. За съжаление година по-късно резултат няма. Не са взети необходимите мерки, санкции няма, а проблемът в България с качеството на въздуха, за поредна година, припомни за себе с повишаване трикратно над допустимите норми.

В продължение на дни съдържанието на фини прахови частици в определени квартали на столицата София е със завишени нива. На този фон, в България всяка година над 8500 души умират преждевременно от заболявания, причинени от замърсяването на въздуха”, обяснява въпроса си депутатът.

Както EURACTIV вече писа Петър Витанов (БСП/Прогресивен алианс на социалистите и демократите) чака отговор на въпрос, зададен през миналия ноември, за качеството на въздуха и системното замърсяване в Русе – каква е информацията на ЕК по темата и какви мерки ще предприеме.

В началото на година БСП обяви, че на 20 януари ще внесе вот на недоврие срещу правителството заради нерегламентирания внос на боклук от други страни в ЕС, лошото качество на въздуха и водната криза в Перник.

През 2017 година Съдът на ЕС осъди България за неспазване на европейската директива за катечеството на въздуха в големите градове на страната. Делото бе за замърсяването с фини прахови частици. През миналата година Комисия внесе иск срещу страната и за превишение на нормите на серен диоксид, който се отделя при изгарянето на въглища без необходимото пречистване.

Радан Кънев (Демократична България/ЕНП) обаче не е намерил нито един съмишленик сред колегите си евродепутати по горещата тема за водната криза в Перник. В края на м.г. той успя да внесе в деловодството на Европарламента достатъчно подписи за предизвикване на пленарен дебат за безводието в Перник. “Подписаха колеги от ЕНП и повечето парламентарни групи, от Германия, Словакия, Ирландия, Чехия и много други държави-членки. За съжаление, единственият български подпис остана моят”, обяви Кънев. Сега Председателският съвет на ЕП трябва да се произнесе за включване на дебата в програмата на пленарните заседания. “Надявам се дебатът да се състои още по време на януарската пленарна сесия”, каза още Кънев.

“Всички ние сме много разтревожени от ситуацията с язовир “Студена”. Едни такива дебати в ЕП за съжаление няма да напълнят язовира, още повече че заявката за тези дебати ще има отрицателно въздействие и за България, тъй като едва ли не се твърди, че няма ефект от европейските средства, които се предоставят за България. Това ще бъде използвано да бъде атакувана България”. Така колегата на Кънев от ЕНП Емил Радев (ГЕРБ) коментира пред БНТ инициативата за дебата.